&format=webp)
Той намери купища злато на дъното на океана. И това съсипа живота му
Някои фантазии е по-добре да не се сбъдват. Защото, в случай че станат действителност, вместо наслада може да донесат същинско злополучие.
Това изпитва на гърба си търсачът на съкровища и потънали кораби Томи Томпсън. През 1988 година той прави откритието на живота си – дружно с екип от експерти съумява да локализира и извади от дъното на океана огромно количество злато, потънало преди повече от век. И въобще не подозира, че с това ще си навлече големи проблеми, написа PopularMechanics.
През есента на 1988 година Томпсън е на борда на канадския ледоразбивач „ Арктик Дискавърър “ на към 200 километра от крайбрежията на щата Южна Каролина. Заедно с екипа си той пуска безпилотната подводница „ Немо “, конструирана от самия него, в търсене на потъналия през 1857 година някъде в близост транспортен съд S.S. Central America.
Защо тези остатъци са толкоз значими?
Знае се, че преди да потъне при стихия корабът е била претрупан с тонове злато, изкопани от Калифорния, където пък в тези години е почнала „ златна тресчица “ след откриването на залежите. Колко тъкмо, е мъчно да се каже. Някои източници приказват за към 3 тона злато, други за 9 тона, до момента в който трети усилват количеството до цели 21 тона. Във всеки случай потъва същинско богатство и по тази причина S.S. Central America остава в историята като „ Златният транспортен съд “.
Повече от 100 години не престават несполучливите опити благосъстоянието да бъде открито. А Томпсън наподобява като че ли съдбоносен от ориста да направи това. Той се ражда през 1952 година, тъкмо 40 години след потъването на „ Титаник “. От дребен е удивен от морето и по-скоро от така наречен „ бездънен океан “, т.е. едва познатите дълбочини, както самичък ще опише в книгата си през 1998 година
Завършва инженерна компетентност и ползата му към морето става още по-голям. Но за това, което ще види на 1 октомври 1988 година, няма по какъв начин да бъде квалифициран.
„ Цялото дъно беше покрито със злато “, споделя по-късно Томпсън.
През идващите три години той съумява да извади големи количества злато. Но проблемите му стартират още при откриването на първата монета.
Търсенето на потънали съкровища е скучна, а от време на време и рискова работа. Освен това е скъпо и няма никаква гаранция, че ще се откри злато, т.е. инвестицията ще се изплати.
Дванайсет години преди да открие S.S. Central Томпсън пътува до Флорида, с цел да се включи в издирването на различен потопен транспортен съд. Тогава е млад мъж в първата половина на двайсетте си години, прясно приключил университет. В Кий Уест се среща с Мел Фишър, някогашен фермер и инструктор по гмуркане, прекарал доста години в търсене на Nuestra Señora de Atocha, испански галеон, потопен през 1622 година Смята се, че с него са били транспортирани 901 кюлчета сребро и 161 кюлчета злато.
Издирването обаче не върви добре. Фишър съумява да откри на дъното пушки от това време и към 4000 сребърни монети. Но „ огромната плячка “ остава в неопределеност. През 1975 година синът му Дърк намира оръдията на галеона. Няколко дни по-късно обаче корабът, с който търсят, се пребръща. Синът на Фишър умира.
Младият Томпсън и опитният Фишър се впускат в търсене дружно като се гмуркат край Маркизките острови в Тихия океан. Не намират галеона, само че Томпсън научава значими неща. Той осъзнава, че ще му трябват доста пари, с цел да провежда сполучлива издирвателна акция.
През 1981 година се завръща в родния си щат Охайо и стартира научна работа в неправителствена организация. Мисълта за търсенето на S.S. Central обаче не го напуща.
В дните на златната тресчица в Калифорния, почнала през 1848 година, този транспортен съд е извънредно значим за превозването на хора и товари. Редовният му курс е от панамския град Колон до Ню Йорк, т.е. по направлението изток-запад. На 3 септември 1857 година корабът потегля с съвсем 500 пасажери на борда и стотина души екипаж. И е претрупан с доста злато. На път към Ню Йорк стопира в Хавана на 8 сепетември. Нищо не предвещава покруса, времето е отлично, машините са в редовност.
На идващия ден обаче обстановката внезапно се трансформира. Корабът е връхлетян от стихия, която прави „ вълните високи колкото планини “, както описват по-късно оживелите. Корабът е развален и бързо се цялостни с вода. Минаващи наоколо кораби избавят част от пасажерите, които обаче са принудени да изоставят всичко на борда на потъващия съд. Така златото се озовава на дъното на океана.
През 1983 година Томпсън взема решение, че би трябвало да работи като бизнесмен. Започва да търси хора с пари и да ги убеждава да влагат в експедицията като им дава обещание облага. Той е харизматичен и безапелационен. Успява да събере 22 млн. $. С тези пари оборудва транспортен съд, наема екип и потегля на лов.
Минават обаче три лета без резултат. Едва през една септемврийска заран на 1988 година, до момента в който подводницата „ Немо “ претърсва дъното за следващ път, екипът вижда на мониторите огромна сянка. Оказва се, че това е едно от страничните задвижващи колела на S.S. Central. Томпсън крещи от наслада. Злато обаче няма. Минават още три седмици преди „ Немо “ да попадне на купчини, паднали малко встрани от кораба и затрупани от кал.
Томпсън взима няколко монети и едно кюлче, които демонстрира на вложителите си като доказателство. Те са във екстаз. Започва поетапното изваждане на златото и до 1991 година са прибрани 7500 монети, 532 кюлчета, както и още злато в разнообразни парчета. Откритието го трансформира в суперзвезда. Той е по кориците на вестници и списания, разказват го като воин.
Проблемите обаче към този момент са почнали. Първо няколко застрахователни компании стартират да претендират, че златото е тяхно, тъй като преди повече от 100 години са платили компенсации за потъналия транспортен съд. Тъй като са предявени правосъдни искания, Томпсън не може да продаде златото и да се разплати с вложителите си. Споровете се проточват чак до 1998 година, когато съдът се произнася, че откривателят има права на над 92% от откритото. Междувременно обаче цената на златните монети спада и той към този момент не може да завоюва същите пари от продажбата им.
За похлупак каузи против него завеждат и ядосаните вложители, които си чакат парите години. Чак при започване на новия век златото е продадено посредством компанията California Gold Marketing Group. У Томпсън остават 500 монети за общо 2,5 млн. $. Срещу него обаче към момента се водят каузи, а той твърди, че не знае къде се намират полезностите.
Започва да се крие, не се явява и на правосъдните съвещания. Затова е разпоредено да бъде задържан. ФБР стартира да го търси. Търсенето продължава години, само че въпреки всичко през 2015 година е арестуван. Същата година е наказан, като се съгласява да съобщи монетите. Така и не го прави, обяснявайки, че страда от частична амнезия и не помни къде са. Остава в пандиза по обвинявания в препятстване на правораздаването. Цели 10 години по-късно съдът разпорежда освобождението му, само че по едно и също време с това постановява, че би трябвало да излежи и остарялата 2-годишна присъда, за която се е споразумял с управляващите още през 2015 година
Междувременно обаче се случило и нещо друго. Тъй като не може да бъде открит години, по правосъден ред на компаниите, които е основал, с цел да намери потъналия транспортен съд, са назначени нови ръководещи. Организирана е повторна акция и от морето е извадено огромно количество злато, за което Томпсън не може да претендира.
Така след години гонитба с управляващи и вложители търсачът на съкровища остава в пандиза. А откритото от него злато е в непознати ръце.
Това изпитва на гърба си търсачът на съкровища и потънали кораби Томи Томпсън. През 1988 година той прави откритието на живота си – дружно с екип от експерти съумява да локализира и извади от дъното на океана огромно количество злато, потънало преди повече от век. И въобще не подозира, че с това ще си навлече големи проблеми, написа PopularMechanics.
През есента на 1988 година Томпсън е на борда на канадския ледоразбивач „ Арктик Дискавърър “ на към 200 километра от крайбрежията на щата Южна Каролина. Заедно с екипа си той пуска безпилотната подводница „ Немо “, конструирана от самия него, в търсене на потъналия през 1857 година някъде в близост транспортен съд S.S. Central America.
Защо тези остатъци са толкоз значими?
Знае се, че преди да потъне при стихия корабът е била претрупан с тонове злато, изкопани от Калифорния, където пък в тези години е почнала „ златна тресчица “ след откриването на залежите. Колко тъкмо, е мъчно да се каже. Някои източници приказват за към 3 тона злато, други за 9 тона, до момента в който трети усилват количеството до цели 21 тона. Във всеки случай потъва същинско богатство и по тази причина S.S. Central America остава в историята като „ Златният транспортен съд “.
Повече от 100 години не престават несполучливите опити благосъстоянието да бъде открито. А Томпсън наподобява като че ли съдбоносен от ориста да направи това. Той се ражда през 1952 година, тъкмо 40 години след потъването на „ Титаник “. От дребен е удивен от морето и по-скоро от така наречен „ бездънен океан “, т.е. едва познатите дълбочини, както самичък ще опише в книгата си през 1998 година
Завършва инженерна компетентност и ползата му към морето става още по-голям. Но за това, което ще види на 1 октомври 1988 година, няма по какъв начин да бъде квалифициран.
„ Цялото дъно беше покрито със злато “, споделя по-късно Томпсън.
През идващите три години той съумява да извади големи количества злато. Но проблемите му стартират още при откриването на първата монета.
Търсенето на потънали съкровища е скучна, а от време на време и рискова работа. Освен това е скъпо и няма никаква гаранция, че ще се откри злато, т.е. инвестицията ще се изплати.
Дванайсет години преди да открие S.S. Central Томпсън пътува до Флорида, с цел да се включи в издирването на различен потопен транспортен съд. Тогава е млад мъж в първата половина на двайсетте си години, прясно приключил университет. В Кий Уест се среща с Мел Фишър, някогашен фермер и инструктор по гмуркане, прекарал доста години в търсене на Nuestra Señora de Atocha, испански галеон, потопен през 1622 година Смята се, че с него са били транспортирани 901 кюлчета сребро и 161 кюлчета злато.
Издирването обаче не върви добре. Фишър съумява да откри на дъното пушки от това време и към 4000 сребърни монети. Но „ огромната плячка “ остава в неопределеност. През 1975 година синът му Дърк намира оръдията на галеона. Няколко дни по-късно обаче корабът, с който търсят, се пребръща. Синът на Фишър умира.
Младият Томпсън и опитният Фишър се впускат в търсене дружно като се гмуркат край Маркизките острови в Тихия океан. Не намират галеона, само че Томпсън научава значими неща. Той осъзнава, че ще му трябват доста пари, с цел да провежда сполучлива издирвателна акция.
През 1981 година се завръща в родния си щат Охайо и стартира научна работа в неправителствена организация. Мисълта за търсенето на S.S. Central обаче не го напуща.
В дните на златната тресчица в Калифорния, почнала през 1848 година, този транспортен съд е извънредно значим за превозването на хора и товари. Редовният му курс е от панамския град Колон до Ню Йорк, т.е. по направлението изток-запад. На 3 септември 1857 година корабът потегля с съвсем 500 пасажери на борда и стотина души екипаж. И е претрупан с доста злато. На път към Ню Йорк стопира в Хавана на 8 сепетември. Нищо не предвещава покруса, времето е отлично, машините са в редовност.
На идващия ден обаче обстановката внезапно се трансформира. Корабът е връхлетян от стихия, която прави „ вълните високи колкото планини “, както описват по-късно оживелите. Корабът е развален и бързо се цялостни с вода. Минаващи наоколо кораби избавят част от пасажерите, които обаче са принудени да изоставят всичко на борда на потъващия съд. Така златото се озовава на дъното на океана.
През 1983 година Томпсън взема решение, че би трябвало да работи като бизнесмен. Започва да търси хора с пари и да ги убеждава да влагат в експедицията като им дава обещание облага. Той е харизматичен и безапелационен. Успява да събере 22 млн. $. С тези пари оборудва транспортен съд, наема екип и потегля на лов.
Минават обаче три лета без резултат. Едва през една септемврийска заран на 1988 година, до момента в който подводницата „ Немо “ претърсва дъното за следващ път, екипът вижда на мониторите огромна сянка. Оказва се, че това е едно от страничните задвижващи колела на S.S. Central. Томпсън крещи от наслада. Злато обаче няма. Минават още три седмици преди „ Немо “ да попадне на купчини, паднали малко встрани от кораба и затрупани от кал.
Томпсън взима няколко монети и едно кюлче, които демонстрира на вложителите си като доказателство. Те са във екстаз. Започва поетапното изваждане на златото и до 1991 година са прибрани 7500 монети, 532 кюлчета, както и още злато в разнообразни парчета. Откритието го трансформира в суперзвезда. Той е по кориците на вестници и списания, разказват го като воин.
Проблемите обаче към този момент са почнали. Първо няколко застрахователни компании стартират да претендират, че златото е тяхно, тъй като преди повече от 100 години са платили компенсации за потъналия транспортен съд. Тъй като са предявени правосъдни искания, Томпсън не може да продаде златото и да се разплати с вложителите си. Споровете се проточват чак до 1998 година, когато съдът се произнася, че откривателят има права на над 92% от откритото. Междувременно обаче цената на златните монети спада и той към този момент не може да завоюва същите пари от продажбата им.
За похлупак каузи против него завеждат и ядосаните вложители, които си чакат парите години. Чак при започване на новия век златото е продадено посредством компанията California Gold Marketing Group. У Томпсън остават 500 монети за общо 2,5 млн. $. Срещу него обаче към момента се водят каузи, а той твърди, че не знае къде се намират полезностите.
Започва да се крие, не се явява и на правосъдните съвещания. Затова е разпоредено да бъде задържан. ФБР стартира да го търси. Търсенето продължава години, само че въпреки всичко през 2015 година е арестуван. Същата година е наказан, като се съгласява да съобщи монетите. Така и не го прави, обяснявайки, че страда от частична амнезия и не помни къде са. Остава в пандиза по обвинявания в препятстване на правораздаването. Цели 10 години по-късно съдът разпорежда освобождението му, само че по едно и също време с това постановява, че би трябвало да излежи и остарялата 2-годишна присъда, за която се е споразумял с управляващите още през 2015 година
Междувременно обаче се случило и нещо друго. Тъй като не може да бъде открит години, по правосъден ред на компаниите, които е основал, с цел да намери потъналия транспортен съд, са назначени нови ръководещи. Организирана е повторна акция и от морето е извадено огромно количество злато, за което Томпсън не може да претендира.
Така след години гонитба с управляващи и вложители търсачът на съкровища остава в пандиза. А откритото от него злато е в непознати ръце.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ