Някои хора стават много рано, за да надбягат деня. Адина

Някои хора стават доста рано, с цел да надбягат деня. Адина Уелш го прави, с цел да преживее утрото осъзнато – и да си обезпечи резистентен старт.

Първият час е единствено неин. Около 6 сутринта излиза с кучето – и в случай че има шанс да хване изгрева, това е най-хубавият ѝ миг.

После се любува на гледката към градината си и на дребна протеинова закуска. Опитва да си разреши лукса да не поглежда към щурма от вести в телефона.

Това е нейното „ безшумно строителство “ на деня, преди да влезе в работната си действителност като изпълнителен шеф на Raiffeisen Property Holding International за България.

Звучи като система за оцеляване в бизнес свят, който е доста добър в това да те убеди, че постоянно закъсняваш. Но в действителност е дисциплинираност.

Стъпя ли в офиса, става буря – би трябвало да съм супер съсредоточена часове наред. Затова подавам сила заран. И тъкмо по тази причина оценявам времето, в което мозъкът си поема мирис.

В поредицата The Taste of Leadership. Lunch Talks @ посрещаме Адина Уелш, която има вяра, че в случай че не предвидиш паузата в календара си през днешния ден, на следващия ден ще платиш цената с понижена сила и изясненост.

Срещата ни с нея е отдадена на пътя към устойчивия професионален триумф – по какъв начин да влагаме времето си по този начин, че да мислим умерено, да сътворяваме стойност и да не прегаряме по пътя.

Търсим и ролята на обяда като стратегическа пауза. Затова каним нашите събеседници в японския ресторант JAZU – място, което естествено продължава диалога за салдото, вниманието и прекарването.

///// СНИМКА

Адина Уелш е родена в Румъния, където е приключила Академията за стопански науки в Букурещ. Идва в България през 1998 година, като в началото работата ѝ тук е обвързвана с консултантска активност по преустройството и отдаването чартърен на ЦУМ. От 2002 година е отпред на българския клон на RPHI – австрийската компания, зад която стоят едни от най-познатите офис адреси в София.

Името ѝ се свързва най-много с EXPO 2000 на бул. „ Н. Й. Вапцаров “. Развиван на стадии като част от портфолиото на RPHI, през днешния ден офис паркът се издига като комплекс от четири здания, основан с внимание към комфорта и устойчивостта. Сред наемателите са софтуерни колоси като Oracle, Microsoft, Ericsson и SAP, представителства на BMW и Disney, както и огромни козметични и фармацевтични компании.

Наричат офисните здания „ по-скучната рубрика “ в имотния бранш, споделя Адина. Но от близко това безусловно е живот в инфраструктурата на непознатите работни дни.

„ Да виждам насладата, когато предаваме пространство на наемател, да чувствам силата на хората, които влизат в средата, която сме основали - това ме държи в специалността “, споделя Адина.

//// СНИМКА

ОТ 110% КЪМ „ УМНОТО ПЛАНИРАНЕ “

Да строиш за десетилетия напред те учи на една значима добродетел: не бъркай бързането със смисъла.

Адина си спомня една „ максима “ от интервала на комунизма, по време на който е израснала – че в случай че не даваш 110% от себе си, не заслужаваш триумфа си. Свързва я с просвета, в която цената се потвърждава с безсилие. А в действителност, споделя Адина, „ правилото да си ангажиран единствено с цел да си ангажиран не работи, не си заслужава “.

Във всичко тя се стреми да търси „ win-win “ модела – да вижда гледната точка на другия и да намира решение, от което всички печелят. Казва го за бизнеса, само че то важи и за паузата: да си починеш не е пропиляно време за идващия значим план.

Ако не предвидиш пространство за пауза, тя ще пристигна сама – като отмалялост, неспокойствие, неточност, цена. Вградиш ли я в ритъма си, тя се трансформира в невидима носеща мощ.

//// СНИМКА

Когато приказва за отдалечаването от офиса, не употребява думата „ почивка “, а съвсем планов език:

„ Мислим с мъжа ми да прекараме време през лятото в родната му Ирландия, само че аз ще би трябвало и да работя тогава. Юли е по-спокоен месец в нашия бизнес и ще мога да работя отвън офиса. “

Това, споделя тя, изисква обмисляне. Ако светът знае, че не си там, няма да те търси за всяко нещо.

И прибавя: „ Паузата работи единствено в случай че си я възнамерявал и защитил авансово. “

Двадесет години е работила на правилото „ Work hard, play hard “. Днес има друга настройка: „ Когато има ужасно доста работа – ще я свършим. Когато има опция да караме ски в средата на седмицата – ще караме ски в средата на седмицата. “

В динамична среда единственият вид е да приемеш темпото и да се научиш да го управляваш, споделя Адина. Разликата е дали се справяш като тяло в суматоха, или като разум с цели, който те връща в човешки темп.

///// СНИМКА

АРХИТЕКТУРА НА ОБЕДНАТА ПОЧИВКА

Ако сутринта е най-чистият обред за Адина, обядът е най-важната пауза – изключително в случай че вирееш в офис.

Трудно ѝ е да си показа по какъв начин ще отиде на йога или фитнес в средата на работния темп, до момента в който мисълта ѝ „ лети “ от среща в среща. Но има едно изключение:

„ Добрият обяд е мост от едно движение към друго. “

Понякога го употребява за диалози. Друг път – единствено за себе си.

„ Доста постоянно обядвам сама, с цел да подредя мислите си. Информацията се сменя толкоз бързо, че човек би трябвало да се отдели, с цел да я обработи. “

Едно от местата, в които се презарежда, е JAZU – поради „ леката структура “ на храната: комбиниране сред протеин и зеленчуци, поднесено и като приятност за очите.

(ТУК МАЛКО ЗА МЕНЮТО КОЕТО ХАПВАМЕ Пожарна охрана ВРЕМЕ НА СРЕЩАТА)

Обедната пауза за нея не е единствено самостоятелен обред, а и обществена система – както с бизнес сътрудници, по този начин и с сътрудници.

„ Поне един път седмично се събираме с екипа на обяд. Правим го плътно, не се оливаме, само че и не приказваме за работа “, усмихва се Адина.

И отново се връща към най-важното: планирането. Къде ще отидат, какво ще опитат – всичко е изпипано до подробност, тъй като мястото би трябвало да е уютно, а хората да се усещат неподвижен.

///// СНИМКА

ОФИСЪТ КАТО ПСИХОЛОГИЯ

Дори „ възприятието за покой и уют “ за Адина е глагол. Защото средата не е декор, а фактор, който въздейства на съзнанието.

Тя има вяра в отворените пространства като част от логиката на психиката на колаборативния дизайн и шерването на хрумвания. Но с цел да може едно работно място да приканва хората да споделят хрумвания, то би трябвало да пази и фокуса.

Затова положителният офис съгласно нея има потребност от повече „ тихи зони “ – от опция човек да се изключи за миг, без да поставя обществени старания. Тя свързва това с основни отборни категории като работливост, успокоение, отборен дух, даже физическа устойчивост.

Тук прави асоциация с фраза, която звучи като ход при проблеми, само че в действителност е ход за развиване: „ Never waste a good crisis. “

Разказва по какъв начин пространство, в началото планувано за трапезария, се трансформира – след Covid-19, след нови хрумвания и нови настройки – в вярното място за ресторанта JAZU.

„ Кризата не е спънка – тя е късмет да издигнеш концепцията на ново равнище, да преработиш проекта, влагайки повече дизайн и концепция за положително прекарване. “

/// СНИМКА

БИЗНЕС СРЕЩИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Този инстикт да основава добре премислени прекарвания Адина ползва и към България. За бизнес гостите си обича да избира тези кътчета на страната, които я показват в най-хубава светлина.

„ В компанията имаме традиция за ски конференции, които нормално се организират в Австрия. Решихме да прибавим и Банско като дестинация – и получихме доста мощна противоположна връзка от хора, които желаят да дойдат още веднъж “, споделя тя.

И тук важи познатият за нея принцип – планирането. „ С деликатна селекция тук-там и добра стратегия успяхме да покажем на гостите си най-хубавото от Банско. “

Но най-важното, по думите ѝ, не е договорката, а пътят към доверието.

И тук още веднъж се връща към философията за паузите: те не изолират от работата, а връщат към човешкото – без което тя елементарно се трансформира в машинален развой.

/// СНИМКА

ВЕЧЕРТА КАТО СДЕЛКА СЪС СЕБЕ СИ

Вечерният обред на Адина съвсем повтаря утринния, единствено че е за време със брачна половинка ѝ. Синът им към този момент е поел по своя път, тъй че след тежкия работен ден идва време за мудни диалози и приготвянето на нещо здравословно за ядене. Често няма време за още една разходка. Но има и дребни победи – пристигна ли април, тя намира метод да се качи със ски панти с кучето на Витоша, с цел да гледа залеза.

Постоянна е в това да стартира да „ подава “ сън рано – към 22:00 ч., без екрани. Опитва се да чете художествена литература, само че признава, че все по-често вечер попада в поток от обзорни публикации за стопанска система и геополитика.

В целия този режим петък е ден за локалния селски ресторант. С мъжа си отиват там, той си поръчва ракия и Шопска салата и споделя:

„ Има усет на петък. “

Прибират се пешком. И по този начин поставят завършек на седмицата – най-хубавата формула да нямаш самообладание за идващия изгрев.