Животът започва след 40
Някои хора се самосъжаляват, че животът завършва, като станеш на 40. Това звучи много смешно за ушите на един 60- или 70-годишен човек да вземем за пример.
Всъщност от нас зависи животът не да свърши, а да стартира на 40. За нас самите! До 40 гледаме да създадем кариера, дамите да родят деца и/или да създадат кариера, мъжете да основат дом. Някак все се надбягваме с времето и бързаме ли, бързаме.
След 40 можем да забавим и да стартираме нова страница от прелестния и трогателен наш живот.
Всичко е допустимо.
До 40 пробваме, до 40 се впускаме в разнообразни и постоянно ненужни завършения. Стараем се да угодим на другите, интересува ни отношението на хората, плащаме „ налог публично мнение “.
След 40 започваме да живеем за себе си. Интересуваме се от личните си потребности, отпускаме се да следваме своя усет и своите стремежи, без да се тормозим, че ще разочароваме някого.
До 40 влагаме прекомерно доста страсти във всичко. Пръскаме нерви и сила за неща, които не са значими. Но го разбираме по-късно.
След 40 разбираме по-добре същински значимите неща в живота. Отделяме време за смисленото за нас. Малките удоволствия и наслади. Дребните жестове. Времето за себе си. това са дребните, само че огромни наслади.
До 40 се усещаме длъжни да живеем съгласно упованията на другите. Извиняваме се, че не отговаряме непознатите показа за държание. Носим бремето на отговорността поради другите хора. Измъчваме се, че сме разнообразни от това, което чакат от нас родителите, роднините, приятелите.
След 40 следваме пътя на сърцето си. Знаем, че който ни обича, ще ни одобри такива, каквито сме. Вярваме в себе си и личните си сили. Приемаме се такива каквито сме. Разбираме най-накрая, че единствено в случай че харесваме и почитаме себе си, можем да се усещаме щастливи и в естетика със себе си и със света.
Цветелина Велчева
