Почетино е прав: Топ 4 вече е по-важен от домашните трофеи
Някои хора са възмутени от това, че след отпадането на Тотнъм от Кристъл Палас в шампионата за Купата на Англия мениджърът на тима Маурисио Почетино бе брутално прям: „ Говори се за това по какъв начин спечелването на трофей ще помогне на клуба… е, аз не съм склонен с това – сподели аржентинският експерт. – Спечелването на домашна купа оказва помощ единствено за построяването на его, до момента в който в действителност най-важното нещо е да си непрекъснато в Топ 4 и да играеш в Шампионската лига.”
Нека отхвърлим тази концепция през цялото време. Да, Почетино пусна отслабена титулярна единайсеторка против Палас, вадейки от отбора играчи като Кристиан Ериксен, Тоби Алдервейрелд и Хари Уинкс. Само че знаете ли какво? Същото сториха и от Палас. Единият от двамата им централни бранители – Скот Дан, не е играл титуляр в Премиър Лийг през този сезон, а другият – Мартин Кели, има три старта в шампионата. Трети от отбранителната линия – Джоуел Уорд, пък има един мач като титуляр в ПЛ, и то през август. А да, и офанзивата бе водена от Конър Уикъм, който не се бе разписвал от 2016 година до момента.
Тъй че този мач би трябвало да бъде оценен по-реалистично – като подобен сред два тима с далечни от гонене на популярност в най-стария шампионат в света цели (Кристъл Палас е единствено на три точки над зоната на изпадащите) и с отслабени титулярни единайсеторки. При всичко това Тотнъм изтърва дузпа и чисто състояние посредством Жорж-Кевин Нкуду в провалянето в неделя (2:0).
Човек не може в действителност да упреква Почетино, че неглижира надпреварите за домашните купи, когато единствено 72 часа по-рано неговият тим бе изхвърлен след осъществяване на дузпи на полуфинал за Купата на лигата от Челси. Или когато „ шпорите” доближиха полуфинала на шампионата за Купата на Англия в предходните два сезона. Да не приказваме, че в сегашния миг това е тим без Деле Али, Хари Кейн и Хюн-Мин Сон и с дишащи му във врата в шампионата Челси („ сините” изостават с четири точки и са домакини в дербито с Тотнъм по-късно този месец на „ Стамфорд Бридж”) и записалия осем следващи победи във всички надпревари Манчестър Юнайтед.
Само след две седмици „ шпорите” ще излязат в първи осминафинален мач от Шампионската лига против Борусия (Дортмунд). И желаете Почетино да се отнася към посещение против Кристъл Палас за домашна купа като към край на международно състезание?
Не ли? Е тогава какво? Искате от него вместо това да излезе пред медии и почитатели да излива куп неистини и хвалебствия към традициите и смисъла на този в миналото популярен шампионат?
Просто е: Почетино сподели самата истина. Последният спечелил трофей управител на Тотнъм беше Хуанде Рамос. Леле, но това в действителност беше крайъгълен камък в историята на клуба, нали по този начин? О, и апропо онази остаряла мантра, че Почетино няма по какъв начин да е изключително добър, откакто не е спечелил нищо, също е цялостна нелепост. Треньорите не ги съдят, когато са толкоз окастрени откъм запаси спрямо съперниците и на основата на инцидентни загуби в съревнование на директни елиминации. Съдят ги по това дали надвишават като резултати капацитета на ресурса на свое разположение, а тук даже не става дума за финансовия запас, което е напълно друга тематика.
Простичкият факт е, че спечелилият в шампионата за Купата на Англия получава 6,6 млн. паунда от наградния фонд, до момента в който достигането на осминафиналите на Шампионската лига може да докара в касите на клуба ти сред 40-60 млн. паунда. И това не включва приходите от входни такси и спонсори, както и неизмеримата стойност на престижа, който ти носи по-голямото ревю към международната аудитория.
Ако желаете да критикувате Почетино, има премного аргументи, за които да се хванете. Думите му след отпадането от шампионата за Купата на Англия не са измежду тях. Ако не друго, би трябвало да оценим високо един човек от високото равнище на футбола, който не приказва престорено и пренебрежително на все по-свикналите на подправено отношение почитатели.
Габриеле Маркоти, ESPN
Нека отхвърлим тази концепция през цялото време. Да, Почетино пусна отслабена титулярна единайсеторка против Палас, вадейки от отбора играчи като Кристиан Ериксен, Тоби Алдервейрелд и Хари Уинкс. Само че знаете ли какво? Същото сториха и от Палас. Единият от двамата им централни бранители – Скот Дан, не е играл титуляр в Премиър Лийг през този сезон, а другият – Мартин Кели, има три старта в шампионата. Трети от отбранителната линия – Джоуел Уорд, пък има един мач като титуляр в ПЛ, и то през август. А да, и офанзивата бе водена от Конър Уикъм, който не се бе разписвал от 2016 година до момента.
Тъй че този мач би трябвало да бъде оценен по-реалистично – като подобен сред два тима с далечни от гонене на популярност в най-стария шампионат в света цели (Кристъл Палас е единствено на три точки над зоната на изпадащите) и с отслабени титулярни единайсеторки. При всичко това Тотнъм изтърва дузпа и чисто състояние посредством Жорж-Кевин Нкуду в провалянето в неделя (2:0).
Човек не може в действителност да упреква Почетино, че неглижира надпреварите за домашните купи, когато единствено 72 часа по-рано неговият тим бе изхвърлен след осъществяване на дузпи на полуфинал за Купата на лигата от Челси. Или когато „ шпорите” доближиха полуфинала на шампионата за Купата на Англия в предходните два сезона. Да не приказваме, че в сегашния миг това е тим без Деле Али, Хари Кейн и Хюн-Мин Сон и с дишащи му във врата в шампионата Челси („ сините” изостават с четири точки и са домакини в дербито с Тотнъм по-късно този месец на „ Стамфорд Бридж”) и записалия осем следващи победи във всички надпревари Манчестър Юнайтед.
Само след две седмици „ шпорите” ще излязат в първи осминафинален мач от Шампионската лига против Борусия (Дортмунд). И желаете Почетино да се отнася към посещение против Кристъл Палас за домашна купа като към край на международно състезание?
Не ли? Е тогава какво? Искате от него вместо това да излезе пред медии и почитатели да излива куп неистини и хвалебствия към традициите и смисъла на този в миналото популярен шампионат?
Просто е: Почетино сподели самата истина. Последният спечелил трофей управител на Тотнъм беше Хуанде Рамос. Леле, но това в действителност беше крайъгълен камък в историята на клуба, нали по този начин? О, и апропо онази остаряла мантра, че Почетино няма по какъв начин да е изключително добър, откакто не е спечелил нищо, също е цялостна нелепост. Треньорите не ги съдят, когато са толкоз окастрени откъм запаси спрямо съперниците и на основата на инцидентни загуби в съревнование на директни елиминации. Съдят ги по това дали надвишават като резултати капацитета на ресурса на свое разположение, а тук даже не става дума за финансовия запас, което е напълно друга тематика.
Простичкият факт е, че спечелилият в шампионата за Купата на Англия получава 6,6 млн. паунда от наградния фонд, до момента в който достигането на осминафиналите на Шампионската лига може да докара в касите на клуба ти сред 40-60 млн. паунда. И това не включва приходите от входни такси и спонсори, както и неизмеримата стойност на престижа, който ти носи по-голямото ревю към международната аудитория.
Ако желаете да критикувате Почетино, има премного аргументи, за които да се хванете. Думите му след отпадането от шампионата за Купата на Англия не са измежду тях. Ако не друго, би трябвало да оценим високо един човек от високото равнище на футбола, който не приказва престорено и пренебрежително на все по-свикналите на подправено отношение почитатели.
Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ