Някои хора са твърде обидчиви, при което са склонни да

Някои хора са прекомерно обидчиви, при което са склонни да влизат в тежки словесни „ дуели с „ обидчиците “. Но от това никой не печели, а с времето товарът от обиди и неспокойствие пораства и унищожава моралното и физическо здраве! Много хора мечтаят да са задоволително мъдри, с цел да не натрупат обиди в себе си, а доброжелателността да стане тяхна отличителна линия. Но немалка част се подават на отрицателните страсти и страдат от това… Те не осъзнават какво си причиняват… Една антична „ алегория “ би могла да им помогне в това отношение. Ученик помолил своя умен и постоянно доброжелателен преподавател да му помогне самия той да стане подобен. Учителят му дал празна торба и настрана двадесетина картофи:

„ Когато някой те обиди и се разгневиш, напиши името на обидчика и постави един картоф в торбата, която постоянно ще носиш със себе си! “ Темпераментният възпитаник почнал бързо да цялостни торбата с картофи и тя ставала все по-тежка. Освен това, картофите изгнивали последователно и миришели лошо… „ Учителю не желая повече да мъкна тази торба с гнили картофи, а и да поставям още в нея! “ – възроптал ученикът. Учителят го погледнал богатство: „ Така става и в душата ти – тя се цялостни последователно с обиди и яд, които изначало не забелязваш, само че от един миг тежестта им става просто непоносима!
Затова не носи този нарастваш товар със себе си – всякога, когато те обидят и си подготвен да се скараш, намерения дали подобен „ товар “ ти е нужен! “ по какъв начин мислите, дали ученикът е помъдрял?! А вие, извадихте ли поука от притчата?

Защо в никакъв случай не би трябвало да съжаляваш за нещо, което към този момент се е случило – ПРИТЧА
Имало едно време един крал. Той имал другар, с който се познавали от доста години. Приятелят на краля имал необикновен табиет – каквото и да се случи в неговия живот – положително или неприятно, постоянно казвал: „ Това е добре! “.
Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му другар също бил с него. Той нормално приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то тъкмо с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала встрани и отнесла палеца на дясната му ръка.

Приятелят видял какво се е случило, само че както нормално споделил:
– Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и почнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкоз сърдит, че изпратил приятеля си в пандиза.

След към година, когато кралят още веднъж бил на лов, попаднал в доста рискова гориста околност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето населено място. Запалили огромен огън, донесли дълъг прът и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали поверие, че в никакъв случай не трябва да ядат човек, на който липсва някаква част от тялото. И по този начин, отвързали краля и го освободили.

Когато се прибрал, той се замислил надълбоко за случилото се и за приятеля си, който към този момент цяла година гниел в пандиза по негово разпореждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му споделил:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на оня лов пушката ми откъсна палеца.
И тъй като в този миг се чувствал доста отговорен пред другаря си, откакто му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му изискал амнистия:
– Чувствам се доста отговорен. Постъпих с теб доста неприятно!
– Не! – дал отговор приятелят – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че заставам една година в пандиза?
– Ако не бях в пандиза, щях да бъда дружно с теб при канибалите… – споделил мъдрият човек.