Някои хора на старини съжаляват за това как са живели

Някои хора на старини съжаляват за това по какъв начин са живели живота си на млади години. Смятат, че са можели да го изживеят по-пълноценно, само че вместо това са го пропилели за безполезни неща. След това молят децата си да не повтарят грешките им. Затова взех решение да „ разчупя модела “ и да пребивавам за себе си най-малко на остарели години. Вече съм на осемдесет, само че здравето ми разрешава да повеждам свободен живот. Цял живот съм живяла за други хора – за брачна половинка ми, за децата. Време е да пребивавам за себе си.
Могат да ме упрекват за постъпките ми, колкото си желаят, само че не ме интересува. Съдя децата си за жилището и стопирах да поддържам връзка с тях най-малко за известно време. Усещам отрицателното им отношение към мен. Започнаха да се разпореждат с жилището ми като със собствен личен. Синът настани сина си с жена му, без даже да ме попита за мнението ми. Неговите думи бяха: „ Потърпи малко, баба си, какъв брой ти остава? “ Имах възприятието, че съм се събудила от сън. Изпълнила съм всичките си отговорности. Децата бяха сюрпризирани, когато изгоних внука си и смених ключалките. Започнаха да желаят дял от вкъщи ми за себе си. Собственият ми наследник искаше да продаде жилището и да даде парите на сина си. Благодарение на брачна половинка ми, децата нямат безусловно нищо общо с моята благосъстоятелност. Естествено, ще оставя всичко на тях, само че не и в този момент. Поне в последния стадий от живота си желая да усещам цялостна независимост. Не желая да завися от никого, не желая да се регистрирам или да мисля, че дължа нещо на някого. Не, единственото ми предпочитание е да вдишвам свободно. Още истории: Бях отгледан от самотна майка. Живеехме доста добре дружно, тя в никакъв случай не се намесваше в персоналния ми живот и аз от своя страна постоянно се пробвах да й оказвам помощ финансово. Получавам междинната заплата на елементарен служащ в недодялан град.
Винаги съм й давал половината. Запазвах втората за себе си и прекарвах по лична преценка: Ходех на фитнес, купувах дарове за девойки, от време на време пазарих вкъщи … Веднъж срещнах „ най-хубавата “ и взехме решение да се оженим. От предходния брак Елена имаше двустаен апартамент и шестгодишна щерка Ксения.
За страдание не съм приказвал със брачната половинка си за характерностите на фамилния бюджет преди сватбата. Сега, поради разпределението на финансите, имаме различия, даже кавги. Елена печели малко повече от мен. Но тя безусловно не харесва, че не преставам да оказвам помощ на майка си. И не мога по различен метод. Разбирам доста добре, че без моята поддръжка майка ми просто ще почине от апетит. Така беше и в първия месец откакто заживяхме дружно. Мама живее в тристаен апартамент. През зимата има големи сметки за ток и парно. Не получава помощи, защото аз съм регистриран там. И жена ми не желае да ме записва при нея. Веднъж й намеках, само че тя или не разбра, или се престори, че не схваща.
Мама заплаща по-голямата част от пенсията за сметка. След това тя в действителност живее с 2 лева дневно.
Взех решение и започнах самичък да заплащам сметките ѝ. Жена ми стартира да ми подвига кавги, поради тези пари. Тя споделя, че е по-рационално да се харчи тази сума за дете. В допълнение, Ксения скоро ще стартира първи клас и ще бъде още по-трудно. Свекървата също се причисли, потвърждавайки, че в този момент имам семейство и би трябвало да разходвам пари за него, а не за други. Ако на майка ми ѝ е толкоз мъчно, тя предложи да й обезпечи работа като чистачка в компанията си. Аз самият започнах да диря благоприятни условия за спомагателна работа. Постоянните разногласия за пари към този момент ме сринаха. Ако знаех какво би било, несъмнено нямаше да се оженя. Макар да разбирам доста добре, че незабавно щом мога да разреша финансовите проблеми, казусът незабавно ще изчезне.
Какво можете да ме посъветвате? Как да постъпя в тази обстановка?