Асоциативно, имлицитно, изрично: колко начина на учене съществуват?
Някои хора мислят, че има единствено един метод да се учи.
Съществуват разнообразни типове образование с доста разнообразни характерности, пише bg.sainte-anastasie.org.
Психология и учене
Ученето се отнася до придобиването на познания, умения, полезности и настройки. Ако този развой не съществуваше, човешките същества нямаше да могат да се приспособят към измененията, които в всекидневието ни - в никакъв случай не стопират.
Психологията се интересува от това събитие в продължение на няколко десетилетия и доста създатели са съдействали с скъпи познания за това какво е и по какъв начин се построява такова образование. Иван Павлов, Джон Уотсън или Албърт Бандура са ясни образци за този емфатичен интерес.
С течение на годините проучванията на доста от тези откриватели ни разрешиха да дешифрираме по какъв начин работи нашата памет и по какъв начин наблюдението или опитът въздействат, когато става въпрос за създаване на познания и смяна на метода ни на деяние.
1. Имплицитно учене
Имплицитното учене се отнася до вид учене, което нормално е непреднамерено учене и където ученикът не е наясно с това, което е научил. Резултатът от това образование е автоматизираното осъществяване на моторно държание. Истината е, че доста от нещата, които научаваме, се случват, без да ги осъзнаваме, като например говорене или вървене. Имплицитното учене е първото, което съществува и е от основно значение за нашето оцеляване. Ние постоянно се учим, без да осъзнаваме.
2. Изрично учене
Изричното учене се характеризира с желанието на учащия да учи и е наясно с това, което научава. Например, този тип образование ни разрешава да придобием информация за хора, места и обекти. Ето за какво този метод на образование изисква непрекъснато и селективно внимание на най-развитата област на нашия мозък, т.е. изисква активиране на префронталните дялове.
3. Асоциативно учене
Това е развой, при който индивидът научава връзката сред двата тласъка или тласъка и държанието. Един от огромните теоретици на този вид учене е Иван Павлов, който посвещава част от живота си на проучването на класическата причинност, тип асоциативно учене.
4. Неасоциативно учене (привикване и чувствителност)
Неасоциативното учене е тип учене, което се основава на смяна в нашия отговор на тласък, който се показва непрестанно и неведнъж.
Например. Когато някой живее покрай дискотека, в началото може да се разстроите от шума. С течение на времето, след дълготрайно излагане на този тласък, няма да забележите шумовото замърсяване, защото ще сте привикнали с шума.
В рамките на неасоциативното учене откриваме две феномени: привикване и сенсибилизация.
5. Значително учене
Този вид образование се характеризира с обстоятелството, че индивидът събира информацията, я избира, провежда и открива връзки със знанията, които преди този момент са имали. С други думи, когато човек свързва новата информация с тази, която към този момент има.
6. Кооперативно учене
Кооперативното учене е тип учене, което разрешава на всеки възпитаник да учи, само че освен, само че със своите съученици. Затова нормално се организира в класните стаи на доста просветителни центрове, а групите студенти нормално не надвишават пет члена. Учителят е този, който образува групите и ги води, управлява осъществяването и разпределя функциите и функционалностите.
7. Съвместно учене
Съвместното учене е сходно на взаимното образование. Сега, първият се разграничава от втория в степента на независимост, с която групите се конституират и оперират. В този вид учене учители или педагози оферират тематика или проблем и учениците вземат решение по какъв начин да подходят.
8. Емоционално учене
Емоционалното учене значи да се научим да познаваме и управляваме страстите по-ефективно. Това учене носи доста изгоди душевен и психически, тъй като то въздейства позитивно на нашето богатство, усъвършенства междуличностните връзки и предизвиква личностното развиване.
9. Наблюдателно учене
Този вид учене е прочут също като заместващо учене посредством реплика или моделиране и се основава на обществена обстановка, в която вземат участие минимум две лица: моделът (човекът, от който е научен) и субектът, който прави наблюдението на упоменатото държание, и го научава.
10. Опитното учене
Опитното учене е ученето, което се случва вследствие на опита, както демонстрира личното му име. Това е доста мощен метод за учене. Всъщност, когато приказваме за неточности в образованието, ние приказваме за образованието, основано от самия опит. Опитът обаче може да има разнообразни последствия за всеки човек, тъй като не всеки ще възприема обстоятелствата по един и същи метод. Това, което ни води от елементарното прекарване към ученето, е саморефлексията.
11. Учене посредством разкриване
Това образование се отнася до дейното учене, в който индивидът вместо да учи пасивно наличието, открива, свързва и пренарежда понятията, с цел да ги приспособява към своята познавателна скица. Един от най-големите теоретици на този вид учене е Джером Брунер.
12. Учене на паметта
Умното образование значи да се научат и да се фиксират в паметта разнообразни концепции, без да се разбере какво значат те, тъй че не извършва важен развой. Това е тип учене, което се прави като механично и повтарящо се деяние.
13. Рецептивно образование
С този вид образование, наречено рецептивно образование, човек получава наличието, което би трябвало да се интернализира. Това е тип наложено, пасивно учене. В класната стая се случва, когато ученикът, основно заради обяснението на учителя, печатния материал или аудиовизуалната информация, би трябвало единствено да разбере наличието, с цел да го възпроизведе.
