Някои хора казват, че за да станеш господар на дадено

Някои хора споделят, че с цел да станеш стопанин на обещано умеене, са нужни 10 000 часа процедура. Ако приемем това за истина, то Стефан Добрев – проектант с близо 40 години опит и планове от Франция до Мароко – несъмнено има насъбрано време, с цел да схваща по какъв начин действа един град. Въпросът е: има ли София задоволително часове, с цел да се оправи с проблемите, които се натрупат?

„ Боли ме от всичко, което се случва в София “, споделя архитектът пред Profit.bg. Роден и израснал в столицата, той не я гледа с конформистка потиснатост, а вижда в нея прахосан капацитет, който от ден на ден затъва в безотговорно застрояване, липса на регулация и прашлив безпорядък.

Животът на Стефан Добрев стартира в София, само че неговата архитектурна кариера минава през няколко континента. Израства в семейство на архитекти – татко му е първият български архитект- специалист в Организация на обединените нации и е работил по огромни планове в Мароко.

„ От дете бях заобиколен от архитектура. Баща ми беше провел един от най-големите конгреси в България през 1972 година, на който пристигнаха най-великите международни архитекти. Бях дете, когато се срещнах с тях. Някак беше неизбежно да поема по този път. “

Това обаче не значи, че пътят му е бил предначертан. В Английската гимназия се интересува от литература, математика, изкуство. Дори прави проби за професионална ориентировка. „ Ти си роден за проектант “, споделят му.

Завършва ВИАС с цялостно отличие и още преди да вземе тапия, работи в едни от най-престижните ателиета у нас. Но границите на България тогава са тесни.

„ Кандидатствах за специализация по градоустройство във Франция, само че не ме пускаха. Нямах нужните връзки. С големи старания и доза шанс отпътувах през 1988 година “

Това, което го чака там, не е класическата история за чужденец, който стартира от нулата. Добрев е квалифициран, самонадеян и работохолик.

След дълъг опит и планове във френската столица, през последните години той работи главно в София и името му е свързвано с някои от най-разпознаваемите здания в града. Той даже кандидатства за поста основен проектант.
Бенчмарк Бизнес Център е план на Добрев
На въпрос дали е нужен гений за осъществяването на тази позиция, той споделя:

„ Талантът е струпване на труд в вярната посока. “

„ Аз съм минал през всичко. Работил съм в чужбина, строил съм в София, виждал съм по какъв начин се случват нещата там и тук. Трудно е, само че не е невероятно. Просто би трябвало да спрем да чакаме някой различен да свърши работата “, прибавя Добрев.

Разговорите за положението на София нормално стартират със тапите, неприятния въздух, презастрояването. Естественият им свършек обаче идва с въздишката, че " няма оправия ". И може би няма.

Добрев не е почитател на изкуствената учтивост, когато приказва за проблемите.

„ Нямаме регулация върху височинното строителство. Това е великански проблем. В Париж има единствено един небостъргач в центъра – кулата Монпарнас. Построиха го, видяха, че е неточност и не разрешиха вечно високите здания в центъра. А София? Тук никой не следи какво се строи и къде. В резултат на това градът се задушава от безразборни здания без връзка с околната среда и подтекста. “

Липсата на обмисляне е основна уязвимост на София. Това, което в огромните европейски столици лишава години стратегическо изследвания и планове, тук се случва на парче, за месеци, купува се на зелено, а мотивацията на плановете идват от лични ползи, постоянно лишени от градоустройствена логичност.

“Огромна неточност е построяването на високи здания в историческия център на София. Вижте по какъв начин се обезобрази и пространството към Министерството на земеделието. Има доста неща, които да бъдат направени, само че аз не съм с мнението, че би трябвало да се води война с вложителите. Напротив, с тях би трябвало да се води разговор. Ако някой желае доказателства, може просто да се разноски из центъра и да огледа нелепите контрасти – новопостроени бизнес кули до здания монументи на културата, исторически здания на една пресечка от стъклени офиси, големи жилищни комплекси, изникнали без да има даже улици и тротоари. ”

„ Вече е съвсем невероятно да се направи качествена нова постройка в София “, споделя Добрев.

„ Ако вложителят желае да строи с усет и качество, се сблъсква с два казуса – първо, че множеството му съперници не го вършат, и второ, че липсва правила и закони, които да изискват високи европейски стандарти. “

Проблемът не е единствено в това какво се строи, а и в капацитета, който не се употребява.
Резиденция Лозенец - друга постройка на Добрев
„ Имаме три реки, които минават през София. В други градове това са естествени зони за разходки, паркове, места за отдих. Тук са запуснати, превърнати в бунища. Имаме десетки минерални извори, само че не ги използваме. Имаме неповторима планина, само че достъпът до нея е на процедура неосъществим. Всичко това са естествени преимущества, които просто не се употребяват. “

Според него има стъпки, които не търпят отсрочване – част от тях трябваше да стартират „ още през вчерашния ден “. Краткосрочните и дълготрайните решения се допълват и би трябвало да се извършват редом:

– Разширяване на пешеходните и зелените пространства в централната градска част, както и действителни ограничения за понижаване на шума, замърсяването и автомобилния трафик

– Временен мораториум върху високоетажно строителство в центъра, до момента в който не бъде направена ясна регулационна рамка

– Реално благоустрояване на парковете, възобновяване на зелени връзки и приобщаване на Витоша към градския живот, освен на думи

– Хармонизиране и ограничение на презастрояването, изключително в преходните квартали и в северната част на София, която има потребност от цялостна тактика за развиване

– И най-важното съгласно него: естетизиране на градската среда – както на новото строителство, по този начин и на съществуващите здания, паркове и публични пространства, от центъра към периферията.

Именно неналичието на тактика води до безсмислени вложения.

„ Парите не са проблем. Има финансиране, има вложители, има благоприятни условия. Проблемът е, че липсва вярна тенденция. В други страни градът споделя: „ Искаме това място да бъде парк “ - и това става парк. Политиката в София е: „ Ако вложителят реши да направи мол – ще има мол, само че съвсем в никакъв случай няма да влага в парк до него. “

„ Това не е резултат на един мандат или една неприятна политика. Това е натрупван проблем от 30 години безпорядък. В този интервал София беше оставена на самотек, без ясна визия по какъв начин би трябвало да наподобява. “

Въпросът за “високите упования ” е единствено част от казуса.

„ В София височината на постройките не се дефинира от проект, а от това кой вложител има повече въздействие. Това води до урбанистичен безпорядък – строят се кули, без да има улици и тротоари, без паркоместа, без връзка с градския превоз. “

Добрев наподобява е наясно, че идващият основен проектант няма да реши проблемите с магическа пръчка, само че може да промени размера на падението.

„ Най-важното е да се спре хаосът в строителството и да се вкарат действителни критерии за това по какъв начин би трябвало да наподобява един град. “

В последна сметка наподобява, че столицата ни не е проклинание от пъкъла, което сме заслужили, тъй като сме българи. Просто не е град, който знае по какъв начин да развива големите си естествени дадености.

„ София е недодялан елмаз “, съгласно арх. Добрев.

„ Има всичко – планина, реки, зеленина, история. Но е покрит с прахуляк и с калта на неблагоустроените улици и безредното застрояване,както и с неверните решения, които го трансфораха в разпиляна мозайка от безсмислени постройки.

Според архитекта в случай че някой желае да разбере по какъв начин ще наподобява един град след 20 години, би трябвало да огледа по какъв начин се ръководи през днешния ден. Логично е. Проблемът е, че в случай че продължаваме по този начин, бъдещето на София не наподобява добре. Ако в този момент е нещо като културен геноцид с Акт 16, то това може да се трансформира в финален градски геноцид.

„ Архитектурата не е просто цялост от здания. Тя е средата, в която живеем. А в случай че средата е безпорядък, значи сме си го предизвикали сами. “