7 необичайни завещания
Някои хора употребяват наследството си, с цел да изпратят известие „ от гроба “ – било то благодарности, мъка или страдание, до момента в който други включват в наследството си невероятни и непредвидени инструкции…
1. Завещанието от 1919 година на милионерът от Мичиган Уелингтън Бърт оказва се като „ Наследството на горчивината “, тъй като в него той написа, че голямото му положение не би трябвало да се изплаща, до момента в който не минат 21 години от гибелта на последния му внук. Никой не знае за какво ексцентричният милионер има такова неизмеримо наследство, с което подценява най-близките си хора от фамилията, с цел да обезпечи бъдещите си родственици. През 1989 година последният му внук умира и тогава стартира броенето. Адвокатите преглеждат цялата документи на роднините на Бърт, с цел да разпознават тези, които имат право да получат завещание. През 2011 година всичко е изплатено като 12 далечни на Бърт родственици получават почти 110 милиона щатски $.
2. Американският хореограф и кинорежисьор Боб Фоси написа в наследството си, че желае от него да се възползват 66 от неговите другари и сътрудници, които „ в разнообразни интервали от живота ми са били благи с мен “. Фоси, който умира през 1987 година, завещава сума от общо 25 000 $, които би трябвало да се разделят сред приятелите му (всеки получава по 378 долара) и добавя, че желае всеки един от тях да се почерпи с вечеря „ от негово име “. Сред наследниците са Дъстин Хофман, Джесика Ланг и Лайза Минели. Съпругата на Фоси Гуен Върдън резервира ресторанта „ The Crystal Room ” в Ню Йорк, където всички се събират, с цел да удовлетворят последното предпочитание на близкия си другар.
3. През 1890 година археологът сър Флиндърс Петри разкопава пирамида в Египет, когато открива най-старото наследство. Документите са написани на папирус и потвърждават, че даже в античен Египет е съществувал подобен бит. Завещанието е на Анк-рен (или Секенрен – според от превода) и датира от 1797 година пр.н.е. Той оставя всичко на брат си Юа. На същото място е намерено и наследството на Юа, в което той написа, че всичко, наследено от брат му, оставя на брачната половинка си Тета, в случай че тя се въздържа от разрушение на някоя от наследствените къщи. Тези антични завети „ пренаписват “ учебниците по история, доказвайки, че наследствата са се развили преди хиляди години.
4. Завещанието на френския ренесансов публицист Франсоа Рабле е много кратко и малко, изключително по отношение на предходните, които разгледахме. Той написа: „ Нямам никаква благосъстоятелност, имам доста задължения, останалото давам на бедните “.
5. Антикварят Франсис Дюс завещава мистериозна кутия на Британския музей през 1834 година като категорично указва, че тя не трябва да се отваря до 1.01.1900 година. Завещанието било в действителност неизмеримо, тъй като преди този момент Дюс е работил в музея за къс интервал от време, преди да напусне, акцентирайки няколко аргументи, заради които отдръпването му е било неотложно, в това число „ голямата работа, която би трябвало да бъде свършена “, както и „ глупавите условия от непрекъснатите доклади “. През целия си живот Дюс събира изключителна сбирка от остарели книги, ръкописи, монети и артефакти, по-голямата част от които завещава на Бодлиевата библиотека в Оксфорд, по тази причина мистериозната кутия, завещана на музея, съставлява голям интерес. Въпреки нетърпението на всички, желанието на Дюс е почетено и кутията остава неотворена до 1900 година, когато всички разгорещено се събират, с цел да видят наличието й. Тълпата обаче е разочарована, тъй като в кутията има единствено някои остарели тетрадки и части хартия.
В няколко вестника излиза новината, че в кутията Дюс е оставил записка, в която е споделил, че наследниците са филистери, които не заслужават да получат нищо скъпо. Доказателства за съществуването на бележката обаче няма. Със или без нея, едно е несъмнено – наследниците от музея гледат на мистериозната кутия като на отчаяние и възмездие от страна на Дюс.
6. Джон Рийд „ Поп “ работи доста години като театрален служащ в Walnut Street Theatre във Филаделфия. В своето наследство той написа, че желае след гибелта главата му да бъде отделена от тялото му, а черепът му да бъде подарен на театъра, където да се употребява като черепа на Йорик в „ Хамлет “. Желанията на Рийд са изпълнени и черепът му до през днешния ден е в театъра, подписан от голям брой известни артисти и гости.
Това наследство не е толкоз извънредно обаче, защото и други са правили сходни. Полският композитор Андре Чайковски да вземем за пример завещава черепа си на театралната натрупа „ Royal Shakespeare Company ”. Дейвид Тенант употребява черепа през 2008 година в „ Хамлет “.
7. Немският стихотворец Хайнрих Хайне прави много извънредно наследство. Той се дами за своята държанка през 1841 година – необразованата продавачка Кресценс Юджини Мират, която по незнайни аргументи назовава Матилде. Те са дружно в продължение на 15 години, а историците разкриват, че двамата са имали много нестабилна връзка. В края на 1840-те години Хайне е доста болен (вероятно от сифилис) и през последните 8 години е на легло, а брачната половинка му Матилде е неразделно до него. Усещайки че умира, Хайне написа наследство, в което декларира, че брачната половинка му може да наследи парите му, единствено в случай че се омъжи наново. Това наподобява необичайно предпочитание за обичащ мъж, само че когато приятелите му го питат за повода да напише такова наследство, Хайне дава отговор: „ Защото тогава най-малко един мъж ще съжалява за гибелта ми “ .
