Някои го наричат турският Киану Рийвс“, но това е само

Някои го назовават „ турският Киану Рийвс “, само че това е единствено един доста дребен щрих от неговия артистичен портрет. Портрет, в който, преди всичко, има гений, наличие и харизма, които го вършат запаметяващ се...

Екин Коч играе една от основните функции в драмата „ Изпепеляващи дни “, част от програмата на 27-ия „ София филм фест “. Без да е брутално абсурден, филмът повдига доста обществени, политически и психически въпроси, свързани с реалност, в която консерватизмът е повдигнат в фетиш, популизмът е на не по-малък фундамент, а всичко останало са единствено елементи – без право на битие. В 21-и век. В свят, който сякаш се бори. И сякаш се развива.

Героят на Екин Коч, естествено, има доста малко със самия артист. Но не напълно. Защото този 30-годишен млад мъж е също толкоз безапелационен в позициите си, колкото и журналистът Мурат от „ Изпепеляващи дни “. Екин приказва намерено за цензурата, за натиска върху хората и за личните си страхове. И тази съвсем непредвидена спонтанност разкрива неговата чисто човешка мощ.



Екин Коч – за „ Великолепният век: Кьосем “ и триумфа на турските сериали по света, и за какво той самият не обича да гледа турски сериали, за музиката и шаха, и по какъв начин се „ става “ прочут в Кан, за страха от клоуни и страховете въобще, и за какво непрекъснато пресмята и проучва опасности към себе си. И още: С какво се гордее и кое го нервира в турското общество. Какви истории го държат безсънен. Възможно ли е историята в „ Изпепеляващи дни “ да се случи в действителност в Турция. Често ли се случва министерството на културата да поддържа филм, а по-късно – да отдръпна поддръжката си. Защо е подготвен да емигрира „ с единия крайник “.

Възможно ли е историята в „ Изпепеляващи дни “ да се случи в действителност в Турция?

- Мисля, че тя се е случвала. Случва се и сега. Натискът от управляващите, цензурата и натискът хората да стават близки, без обаче да одобряват разликите между тях, постоянно е съществувал.

Името на кино лентата допуска бурни любовни истории, а в действителност това е надълбоко обществен и психически филм. Такава ли беше задачата?

- Това, по-скоро, е въпрос към режисьора, само че аз съм част от процеса и част от кино лентата, още от първия вид на сюжета. Доколкото знам, концепцията постоянно е била той да бъде политически филм.

Аз съм единствено артист във кино лентата и моята цел като артист беше да извърша желанията на режисьора, и той да бъде удовлетворен от моето осъществяване. Така че аз съм удовлетворен от това, което постигнахме. Смятам, че реализирах това, което ми беше заложено от режисьора.

Често ли се случва министерството на културата да поддържа филм, а след това – да отдръпна поддръжката си?

- Не, това се случва доста, доста рядко. От моята позиция, главната причина е, че автоът и режисьор (Емин Алтер – бел. а.) има опозиционни възгледи по отношение на настоящия режим. Официалната причина, която беше посочена, е, че бяхме номинирани за „ Куиър палма “ в Кан (The Queer Palm е без значение спонсорирана премия за определени филми, свързани с ЛГБТ, участващи във филмовия фестивал в Кан, дава се от 2010 година – бел. а.).



Посочено беше също, че сме трансформирали сюжета по отношение на това, което е било подадено авансово. Което не е правилно.

А каква е тази история за Вашата популярност в Кан, за която написа турската преса?

- Това, в действителност, е една смешка. Бил съм в Кан два пъти. Първият път беше във връзка показване на сериала „ Великолепният век “, вторият път беше поради самия фестивал. И, когато отидох там, видях голям билборд с мен, отдаден на сериала. Тогава си споделих „ Леле, какъв брой съм прочут в Кан “. Би трябвало да съм прочут (Смее се – бел. а.).

Сериалът с Ваше присъединяване „ Великолепният век: Кьосем “ имаше триумф и в България. От гледната точка на един турски артист, в какво се състои триумфът на турските сериали по света?

- Много добър въпрос, на който ми се искаше да знам отговора (Смее се – бел. а.). Конкретно, „ Великолепният век “ е малко по-различен от другите сериали, тъй като, до оня миг, най-малко в нашия район не е юридически сериал, който по едно и също време е сапунена опера и историческа драма. Затова беше припознат от доста необятна публика, в това число, от доста страни, които в миналото са имали връзки с Османската империя. Може би, за тях е било забавно да се вгледат в историческите елементи.

Иначе сте прав, че турските сериали са доста известни, само че аз не разбирам за какво (Смее се – бел. а.)

Това значи ли, че не обичате да гледате турски сериали?

- Да. Не виждам. Обичам да виждам кино и документални филми, и доста рядко – сериали в платформите.

За триумфа на един турски артист значимо ли е някой да го съставлява, или би могъл да има триумф и в случай че е на свободна процедура?

- Може би, има възможност да успееш и самичък, само че е много рисковано. Защото нещата не са единствено въпрос на гений, само че и на шанс, както и на връзки с режисьори, продуценти и с каналите на разпространяване. Така че ти си съвсем заставен да потърсиш експерти, които да те съставляват.



Същото е и в моя случай – аз имам организация, имам и управител. Те вършат всичко. Предвид моя професионален път и това, че работя от 10 години като артист, главно ми оказват помощ да подписвам контракти и да са мои медиатори, когато желая да откажа план, или когато желая да договарям.

Кои са типичностите в турското общество, с които се гордеете?

- О, Боже. Мисля, че... (Дълга пауза – бел. а.). Тази въпрос е капан (Смее се – бел. а.). Но, сигурно, ще се сетя за нещо. Дайте ми просто една минутка...

Нещото, с което се гордея, е, че в Турция най-малко от 300 години има блян и предпочитание да ставаме все по-цивилизовано общество. Дали го реализираме, е напълно различен въпрос, значимото е, че има доста мощен блян и придвижване в тази посока. Борим се да бъдем част от цивилизацията. Ето това е едно хубаво нещо.

А кои са типичностите в обществото, които Ви нервират?

- Като цяло, намирам турското общество за много консервативно и много съпротивляващо се на измененията. Както споделих, имаме предпочитание за смяна, само че към този момент 300 години не можем да я реализираме, и това е много разочароващо. И не виждам да се случи скоро...

Бихте ли емигрирал?

- Не бих емигрирал напълно. Искам да бъда с единия крайник отвън Турция, с цел да усетя повече от останалата част на света и международните процеси, от международния културен продан. Нашето общество е прекомерно затворено, а аз желая да бъда част от този продан.

В едно изявление казвате, че в бъдеще има възможност да се концентрирайте върху писането на лични истории. Пишете ли към този момент?

- Да, върша го. Имам два късометражни кино лентата, написани и режисирани от мен. Но не мисля, че бих траял (Смее се – бел. а.). В моята история постоянно би трябвало да има персонален детайл. Нещата, които ме вълнуват, са в действителност предмет на тези филми.



Когато стартирам креативен развой, доста мощно се вълнувам, не мога да дремя. И до момента в който не стартира да пиша, не мога да се успокоя... Историите, от които се вълнувам, са за неща, които ме тормозят и смущават – нещата, които не могат да ми излязат от главата, с изключение на, в случай че не ги напиша.

Например, първият ми филм е за една турска двойка, която се самоубива. И това беше същинска история от вестниците. В предложение на повече от две години, не можех да спра да мисля за това. Каквото и да правех, тази история постоянно изплуваше в съзнанието ми. Те поставят завършек на живота си една вечер в морето, което, по някакъв метод, ми се видя и доста сантиментално...

Това, което ме шокира и разгневи, беше идната вест, няколко седмици след случая. Никой не беше отишъл на тяхното заравяне, защото са самоубийци. Адски доста се разстроих и шокирах, че продължаваме да наказваме – даже мъртвите. В момента, разказвайки, още веднъж ме побиват тръпки...

Другият ми филм пък потегли от театрално зрелище, в което участвах с мой другар. В един миг го видях от един доста необикновен ъгъл, огрян целия в доста особена светлина. Той беше облечен като смешник. Тази панорама толкоз ме предизвика, че започнах да си мисля...



В оня миг от живота си имах известни проблеми и считам, че бях направил неточност – няма да кажа каква – само че по този начин пристигна концепцията за възрастен човек, който има проблем с това да бъде възрастен и да поема отговорности. Създаването на кино лентата бе като терапия за мен самия. Вложих персоналните си недостатъци в този филм, който стартира и приключва с облика на клоуна.

Имал ли сте боязън от клоуни в детството, в този момент обичате ли ги?

- Никога не съм ги харесвал. Винаги съм се плашил от тях. Вече не ме плашат толкоз, само че изпитвам дискомфорт, когато се намирам към клоуни.

Как минава времето Ви отвън специалността?

- Обичам да изсвирвам на китара и да играя шах. Опитвам се да отстранявам повече внимание на тези две свои занимания. Имам своя група Dayoff Collective, с която даже изнасяме концерти. Надявам се, някой ден да тръгнем и по фестивали.

В останалото време не върша нищо по-специално. Виждам се с другари...

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Мисля, че съм човек, който обича сигурността. Искам да бъда в своята лична пещера и да бъда предпазен в нея.



Просто, имам доста страхове. Страхувам се от съвсем всичко. Аз съм човек, който непрекъснато пресмята и проучва опасности към себе си. Независимо, дали виждам разрушените плочки на тротоара или шанса някоя постройка към мен да се срути, или да избухне пожар в нея, и да ми се наложи да се избавям. Постоянно се въртят такива мисли в главата ми. Понякога, в случай че някой ме огледа изкривено, стартирам да си мисля какво съм направил и дали не съм споделил нещо неправилно. Аз не съм от хората, които споделят „ Ах, какво хубаво слънце “, аз споделям „ Ох, добре, че не вали “.

Как върви анализът на риска от визитата Ви в България дотук?

- (Смее се – бел. а.) Страхувам се да не се изгубя. Страхувам се, че някоя вечер мога да пийна малко повече и няма да мога да си намеря хотела, и ще се озова на непознато място. За благополучие, имам положителни другари тук, които се грижат за мен и в никакъв случай не ме оставят самичък.