Някои го наричат Драконът“, други биха го определи като Долар

Някои го назовават „ Драконът “, други биха го дефинира като „ Долар 19 “, само че на първо място, това е един от самолетите, които вечно трансформират хода на войната и въздушното дело. Историята на AC-119G „ Shadows “ и AC-119K „ Stinger “ са били основани като транспортни самолети, само че в следствие, някои инженер взема решение да ревизира какво ще се случи, в случай че вместо да доставят муниции, напряко да стартират да ги изстрелват.

Гениалната концепция идва от Шърман Феърчайлд, който забелязал, че в златните години на авиацията, множеството компании търсели разновидности, с цел да пенсионират старите транспортни самолети. Самолетите C82-Packet е трябвало да се заменят със самолети с по-големи мотори и по-сериозно пространство в кокпита, трансформирайки се в C-119.

Първите проби дават резултати, получава се по-сериозна скорост и разстояние на полета. Това дава опция на американската авиация да промени напълно тактиката си и да придвижва някои от най-важните съставни елементи за негативно време. Още по времето на войната в Северна Корея, тези самолети са употребявани, с цел да хвърлят най-различни помощи и да разрешават лесното им локализиране.

Същите самолети влизат в приложимост и когато би трябвало да се събират капсулите на първите разследващи спътници. Еволюцията завършва към 60-те години, когато Lockheed C-130 заменя по-стария модел и мнозина чакат, че това ще е краят, само че не и за инженерите на Феърчайлд.

Те имат гениалната концепция да трансформират главното предопределение и да употребяват транспортния аероплан за военен. Тази концепция първо е била препоръчана от Фред Нилсън, който желал да сложи леки картечници на товарните самолети през 20-те години на предишния век. През 1942 година лейтенант-полковник Гилмор МакДоналд също желае да вкара тази иновация, само че без триумф. Едва през 1964 година капитан Роналд Тери има благословията на армията да тества тази алтернатива.

Първото бойно кръщене на тези самолети е Виетнам.

Други производители стартират да конфигурират леки и тежки картечници на борда на Douglas C-47 и Lockheed C-130. Повечето пренебрегват остарелия С-119, заради обстоятелството, че не бил задоволително бърз. Освен това бил прочут с някои механични проблеми, изключително при приземяването. Въпреки тези проблеми, компанията Brown се среща с Феърчайлд, с цел да предложи модификацията и да добави 7.62 мм гатлинг картечници.

На различен аероплан са сложени 20 мм М61 оръдия и даже се инсталира система за пукотевица с аналогов компютър, нощно виждане и инфрачервена светлина за търсене на цели. Добавят се два реактивни мотора, които да разрешат безвредното завръщане вкъщи. Освен по-висока скорост, моторите дават и опция за политане с повече товар – боеприпаси. С променянето на мощността се трансформира и потреблението на гориво, а защото са свалени старите бутални, те не оставят светлинна диря, възможностите да се забележи това чудовище, стават все по-малки.

След завършването на плана множеството водачи стартират да учат техническата част, да симулират тактики за нахлуване и проучване на Виетнам. Мисиите на въпросната птица са свързани с спомагателна помощ за нахлуване и удряне на снабдителната линия на Хо Чи Мин и Камбоджа. Всеки ескорт е бил охраняван от АС-119 и с помощта на инфрачервените датчици, самолетът можел да забележи и изненада неприятно тези противников бойци, очакващи в засада.

В течение на времето, виетнамците предпочитали да не стрелят по самолета, тъй като той постоянно отвръщал на удара.

В един миг, когато полковник от специфичните сили изискал въздушна помощ, получил увещание от базата, че идва ескадрила от F-4, като командирът отвърнал, че не желае тях, а Shadow аероплан.

И защото машината е на задоволително добра височина, с цел да употребява своите тежки картечници и оръдия, използването му е повече от съвършена. През 1969 година този модел е взел участие в 3700 задачи и има към 14 хиляди часа във въздуха. Изстреляни са близо 35 милиона патрона, само че постоянно е имало опасности от Противовъздушна отбрана пукотевица, нищо друго не ги е тормозило повече. Необходим е единствено един оператор, който да следи командите от земята и да ги предава на обстрелващия екип.

Оригинално С-199 разполага с 6 души екипаж за дневни задачи и 8 души за нощни задачи. Понякога за вторите са нужни даже 10 души. Те включват водач, помощник-пилот, инженер, навигатор, оператор на нощното виждане, оператор на инфрачервената инсталация и стрелци. Понеже откатът от стрелбата е висок, множеството самолети трябвало да се въртят в кръг, с цел да могат да обстрелват задачите.

Благодарение на инфрачервените датчици, множеството водачи можели да виждат скупчване на войска и незабавно да откриват огън. Първите назначения идват в при започване на 1969 година Причината е, че с усъвършенствана спестовност на гориво, този модел има потребност от месец, с цел да стигне от Съединени американски щати до Виетнам. Първите екипажи приключват своите 6200 летателни часа с премия за един от най-хубавите екипи. За това време са обстрелвали витално значими противников позиции, трансформирали са хода на сраженията и постоянно е трябвало да работят под сериозен обстрел в неприятно време, а от време на време и в мрака на нощта.

Проблемите на АС-119 не са малко, защото е огромен аероплан, стрелбата по него не е дребна, от време на време попадения са правени даже по мотора, само че с усъвършенстваното си тегло, постоянно може да лети и с един мотор. Ясно е, че при обстрел на цели се употребява завой на 30 градуса, допускащ на всеки един водач да атакува безпощадно по задачите на съперника.

Успехът на този аероплан се дължи от обстоятелството, че има съществено съгласие сред целия екипаж, а механиците работят и го обслужват повече от 12 часа дневно, с цел да са сигурни, че всичко е безупречно. Рискове е имало за стрелците, които би трябвало да употребяват 20 мм Вулкан (произвеждащ към 2500 изстрела в минута) и картечниците (произвеждащи по 6000 изстрела в минута). Звукът е толкоз безмилостен, че множеството се тормозят, че няма да чуват обикновено. При пукотевица целият аероплан се тресе. Повечето цеви се зачервяват от стрелбата, а по-късно даже побеляват.

АС-119 в никакъв случай не се е считал за невредим, по време на войната във Виетнам има няколко свалени такива. През май 1970 година водачите на Stinger 21 са били обстрелвани и се постанова да летят с един мотор. Техният аероплан би трябвало да се върне до Тайланд и се постанова да изхвърлят всичкия си товар и боеприпаси, летейки извънредно ниско, с цел да могат да стигнат.

След края на войната, множеството самолети остават във Виетнам, до момента в който екипажите се прибират назад в Съединени американски щати. Повечето водачи се прибират с най-различни награди, доказвайки успеваемостта на този тип машини. Само 17 души умират по време на интервенциите, освен това в аероплан, който е бил предопределен за превоз, а не за водене на боеве.

През идващите години ще се резервира познанието и доста други самолети ще трансформират своята технология, пренасяйки арсенала на една дребна войска, с цел да подсигурят позициите си.