Защо някои деца са склонни да поемат повече рискове
Някои деца са склонни да поемат опасности . Други са склонни да играят на несъмнено. Дали тези разлики се основават просто на личностни качества, или средата, в която живеят децата, спомага за образуването на готовността им да рискуват?
Ново изследване на откриватели от Лабораторията за обществено развиване и образование към Бостънския университет демонстрира, че децата от разнообразни социално-икономически среди вземат разнообразни решения , когато са сложени в една и съща рискова обстановка. Въпреки че психолозите допускат, че благосъстоянието и общественият статус на родителите могат да повлияят на рисковите желания на децата им, това проучване дава първите пробни доказателства в поддръжка на това съмнение, споделя Питър Блейк, съавтор на проучването и доцент по логика на психиката в Колежа по изкуства и науки на БУ. Резултатите са оповестени тази седмица в списание „ Proceedings of the Royal Society ”.
" Надявам се, че това проучване - както и други бъдещи проучвания на нашата лаборатория и на други хора - ще промени гледните точки ", споделя Блейк. Изследването дава доказателства, че рисковите решения в детска възраст не постоянно отразяват неприятна преценка или липса на самоконтрол, споделя той.
Възможно е децата рационално да избират риска, когато той има смисъл в тяхната среда, и да заобикалят риска, когато това не е по този начин. Предпоставката, която стои в основата на проучването на Блейк, известна като доктрина за чувствителността към риска в развиването, е извлечена от наблюденията на държанието на животните в обстановки на търсене на храна. Теорията допуска, че разрастващите се организми се научават да употребяват разнообразни рискови тактики според от съществуването на запаси и степента на техните потребности. Добре нахранената лисица да вземем за пример е малко евентуално да рискува да навлезе в рискова територия, с цел да си набави огромно количество храна, когато има малко количество на по-безопасно място. Гладната лисица обаче е по-склонна да рискува за огромна вечеря.
За да ревизират приложенията на тази доктрина в човешкия живот, Блейк и неговият съавтор Тереза Харви (GRS'20) построяват опит, с цел да видят дали желанията на децата към риска ще се разграничават според от социално-икономическия им статус и от размера на предлаганите награди.
Десетки деца на възраст сред 4 и 10 години участваха в изследването, което беше извършено в няколко проучвателен обекта в Голям Бостън, в това число в
Музея на науката. Всяко дете е имало избор да одобри избран брой стикери или да завърти колело, с цел да получи 50/50 късмет да получи още повече стикери или нищо. След няколко лесни подготвителни кръга, които подсигуряваха, че участниците са разбрали задачата, на децата бяха дадени по-трудни разновидности, в това число вид с огромна премия (запазване на четири стикера или завъртане на колелото с късмет да получат осем стикера или нищо) и вид с дребна премия (запазване на два стикера или завъртане на колелото с късмет да получат четири стикера или нищо). Докато децата участваха в опита, родителите им попълняха демографски формуляри, които включваха въпроси за равнището на обучение и приходите на родителите.
Когато откривателите анализирали данните си, те открили, че децата от фамилии с по-нисък социално-икономически статус са по-склонни да рискуват и да завъртят колелото, стремейки се към огромна премия , в сравнение с децата от фамилии с по-висок обществен статус. Социално-икономическият статус не е имал забележителна разлика при опита с дребна премия.
" Децата с по-нисък социално-икономически статус следваха модела, очакван от теорията ", споделя Блейк. " Те действаха като гладната лисица. По-вероятно беше да поемат риск, с цел да получат по-голяма премия, а когато ставаше въпрос за премия с по-ниска стойност, те избираха сигурния вид, с цел да получат нещо ".
Блейк споделя, че се пробва да набере повече фамилии от долния завършек на социално-икономическата канара - множеството участващи фамилии са били добре образовани и с високи приходи - с цел да може да повтори опита и да получи резултати с по-голяма сигурност.
Ново изследване на откриватели от Лабораторията за обществено развиване и образование към Бостънския университет демонстрира, че децата от разнообразни социално-икономически среди вземат разнообразни решения , когато са сложени в една и съща рискова обстановка. Въпреки че психолозите допускат, че благосъстоянието и общественият статус на родителите могат да повлияят на рисковите желания на децата им, това проучване дава първите пробни доказателства в поддръжка на това съмнение, споделя Питър Блейк, съавтор на проучването и доцент по логика на психиката в Колежа по изкуства и науки на БУ. Резултатите са оповестени тази седмица в списание „ Proceedings of the Royal Society ”.
" Надявам се, че това проучване - както и други бъдещи проучвания на нашата лаборатория и на други хора - ще промени гледните точки ", споделя Блейк. Изследването дава доказателства, че рисковите решения в детска възраст не постоянно отразяват неприятна преценка или липса на самоконтрол, споделя той.
Възможно е децата рационално да избират риска, когато той има смисъл в тяхната среда, и да заобикалят риска, когато това не е по този начин. Предпоставката, която стои в основата на проучването на Блейк, известна като доктрина за чувствителността към риска в развиването, е извлечена от наблюденията на държанието на животните в обстановки на търсене на храна. Теорията допуска, че разрастващите се организми се научават да употребяват разнообразни рискови тактики според от съществуването на запаси и степента на техните потребности. Добре нахранената лисица да вземем за пример е малко евентуално да рискува да навлезе в рискова територия, с цел да си набави огромно количество храна, когато има малко количество на по-безопасно място. Гладната лисица обаче е по-склонна да рискува за огромна вечеря.
За да ревизират приложенията на тази доктрина в човешкия живот, Блейк и неговият съавтор Тереза Харви (GRS'20) построяват опит, с цел да видят дали желанията на децата към риска ще се разграничават според от социално-икономическия им статус и от размера на предлаганите награди.
Десетки деца на възраст сред 4 и 10 години участваха в изследването, което беше извършено в няколко проучвателен обекта в Голям Бостън, в това число в
Музея на науката. Всяко дете е имало избор да одобри избран брой стикери или да завърти колело, с цел да получи 50/50 късмет да получи още повече стикери или нищо. След няколко лесни подготвителни кръга, които подсигуряваха, че участниците са разбрали задачата, на децата бяха дадени по-трудни разновидности, в това число вид с огромна премия (запазване на четири стикера или завъртане на колелото с късмет да получат осем стикера или нищо) и вид с дребна премия (запазване на два стикера или завъртане на колелото с късмет да получат четири стикера или нищо). Докато децата участваха в опита, родителите им попълняха демографски формуляри, които включваха въпроси за равнището на обучение и приходите на родителите.
Когато откривателите анализирали данните си, те открили, че децата от фамилии с по-нисък социално-икономически статус са по-склонни да рискуват и да завъртят колелото, стремейки се към огромна премия , в сравнение с децата от фамилии с по-висок обществен статус. Социално-икономическият статус не е имал забележителна разлика при опита с дребна премия.
" Децата с по-нисък социално-икономически статус следваха модела, очакван от теорията ", споделя Блейк. " Те действаха като гладната лисица. По-вероятно беше да поемат риск, с цел да получат по-голяма премия, а когато ставаше въпрос за премия с по-ниска стойност, те избираха сигурния вид, с цел да получат нещо ".
Блейк споделя, че се пробва да набере повече фамилии от долния завършек на социално-икономическата канара - множеството участващи фамилии са били добре образовани и с високи приходи - с цел да може да повтори опита и да получи резултати с по-голяма сигурност.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ