20 български реклами от 60 - 80-те години на XX в.
Някои будят носталгия, други ни шокират. Смешни и наивни или рисково чаровни, тези облици от предишното няма да ви оставят безразлични.
Първият Закон за рекламата в България се приема през 1921 години по предложение на Александър Стамболийски. Той просъществува до 1925 година, когато е анулиран от държавното управление на Сговора. От 1930 година със основаването на Съюз " Pодно радио " стартира излъчването на първите радиореклами под формата на разговори и къси песнички.
В съпоставяне с началото на века се утрояват и обявите в периодическите издания, всекидневниците през 30-те се освежават не от комерсиална, а от кинореклама. След филмите най-силно се конкурират сапуни, пасти за зъби, парфюмерия и козметика.
В края на 1940г. рекламният пазар се обслужва от 132 рекламни, афишарски и анонсни организации, бюра и адвокатски фирми. С национализацията на индустрията страната поставя централизирани старания за пропагандиране на българския експорт.
През 1948 година Васил Коларов изобличава рекламата като артикул на капитализма и по негова самодейност се не разрешават всевъзможни форми на реклама, в това число дребните разгласи в печата. Едва след гибелта на Сталин (1953 г.) схващането, че " при социализма рекламата е непотребна " отминава.
През 1958 година се основава първото рекламно дружество " Разгласа ", което от 1960 година прераства в СП Реклама към Министерството на вътрешната търговия и услуги. Централен кооперативен съюз основава своя организация " Коопреклама " през 1968 година, а през 1974 година се оформя организационно и организация " Булгарреклама " с външнотърговска устременост.
Сайтът " Изгубената България " представя поредност от образци за печатна реклама в България – календарчета, постери, фотографии, от интервала 60-80-те години на 20 век:
