Някога замисляли ли сте се дали вашето зелено е същото

Някога замисляли ли сте се дали вашето зелено е същото като това, което останалите хора виждат? Интересен факт: евентуално не е.

Това, което за един човек наподобява като чисто зелено, за други може да има лек жълтеникав или синкав нюанс, написа Fast Company.

Причината за това в действителност е много елементарна: зрителните ни системи работят по разнообразни способи. Освен това цветът на един обект се трансформира според от фона, върху който е подложен, или под каква светлина го следим.

Тези обстоятелства елементарно могат да ви накарат да си помислите, че цветовете са изцяло субективни феномени – за разлика от справедливи характерности като дължината или температурата.

Според философите Хилари Пътнам и Уилард ван Орман Куайн, създатели на книгата, обаче това разбиране е неправилно. Двамата настояват, че цветовете са също толкоз справедливи, колкото е температурата на водата.
Защо усещането ни заблуждава?
Разликите във усещането са нещо изцяло естествено.

Ако дадем на група хора набор от цветови образци и ги помолим да изберат „ същинското “ зелено – това незамърсен от жълто или синьо – ще получим разнородни отговори. При друго осветяване или декор същият обект може да наподобява в изцяло друг цвят.

Но фактът, че едно нещо наподобява по друг метод за другите хора или при разнообразни условия, не значи, че за него не съществуват справедливи характерности. Температурата на водата да вземем за пример е една и съща, без значение дали на вас ви се коства топла, а на някой различен – студена.

Същото важи и когато става дума за цветовете: когато един обект наподобява друго, това е резултат от изискванията на наблюдаване, а не от смяна в самия обект. Луната наподобява по-голяма на хоризонта, в сравнение с високо в небето, само че действителният ѝ размер не се трансформира.
По какъв метод тогава можем да определим същинския цвят на даден обект?
Някой може да си намерения, че да установим цвета на нещо значи да решим дали то е алено, синьо или зелено. Но философите оферират по-прецизен метод: определянето на цвета не изисква да знаем коя композиция от наблюдаващ, осветяване и декор е „ вярната “. Нужно е единствено да можем да кажем дали два обекта са в един и същи цвят.

За да бъде несъмнено това, обектите би трябвало да се следят по едно и също време, на един и същи декор и при разнообразни условия на осветяване. Например, в случай че боядисате стена и по-късно се опитате да намерите същия нюанс багра след време, откриването на съвършения цвят може да се окаже огромно предизвикателство.

Истинското съвпадане на цветове значи, че при каквото и да е осветяване и за който и да е наблюдаващ няма да се забележи разлика.

Това, че можем да установим тъждественост на цветовете, даже когато самото им изложение може да варира сред хората, е мощен мотив в интерес на концепцията, че цветовете са справедлива характерност на света към нас – също като температурата или дължината.

В всекидневието си всеки един от нас взаимодейства с цветовете по разнообразни способи – без значение дали става въпрос за избор на облекла, комбиниране на интериори или пояснение на творби на изкуството. Тези действия биха били мъчно обясними, в случай че приемем, че цветовете не са справедливи характерности на света към нас.

И в случай че се обърнем към науката, става още по-трудно да поддържаме концепцията, че цветовете са субективни.

Съществуват ясни закони, които изясняват по какъв начин обектите и светлината въздействат на нашето усещане. Те предсказват какво ще се случи при разбъркване на пигменти, при по едно и също време или поредно усещане на контрастни цветове, както и при смяна на осветлението върху обекти.

Всичко това подсказва, че цветовете следват определими, предвидими закономерности – един от значимите белези на обективността.

Пътнам и Куайн стават известни с така наречен мотив за незаменимостта. Според него, в случай че обещано нещо е незаменимо за науката, то би трябвало да е действително и обективно – другояче науката не би функционирала толкоз добре.

Пример за това са електроните и електромагнитните полета: макар че не можем да ги следим непосредствено, науката работи с тях всекидневно и сполучливо, което допуска действителното им битие. Същият мотив е употребен и за математическите обекти.

По прилика, цветовете имат незаменима роля в биологията на еволюцията. Изследвания демонстрират, че потреблението на ярки цветове като сигнален сигнал към хищници е еволюционна тактика, която подкрепя оцеляването и уголемява опциите за намиране на запаси. Животни с ярки окраски да вземем за пример могат да оповестят, че са отровни или рискови, като понижават риска да се трансфорат в плячка.

Интересен е и фактът, че някои скотски типове употребяват особености на усещането за връзка. Например, избрани типове риби имат ултравиолетови окраски, които са забележими за себеподобни, само че остават невидими за хищници, които не възприемат ултравиолетовата светлина.

Способността ни да откриваме тъждественост на цветовете при разнообразни условия, както и незаменимата им роля в науката, подсказват, че те са също толкоз същински и справедливи, колкото температурата на водата или дължината.