Уникална сделка: отказвате се от територия и плащате за нея
Някога великата и могъща Британска империя продължава да се свива и разпада. В края на предходната седмица тя беше понижена с още няколко острова в Индийския океан, откакто архипелагът Чагос беше предаден на законния му притежател - Република Мавриций.
Някои може да си помислят, че няколко острова с обща повърхност от 63 квадратни километра са нелепости. Но с изключение на разпръснатите морски скали, Англия губи и изключителната си морска зона, която самият Лондон е оценил на 640 хиляди квадратни километра.
Проблемът обаче не е даже в размера и стратегическото значение на архипелага, зарязан от британците. Въпросът е по какъв начин и при какви условия се прави прехвърлянето на Чагос под различен байрак. Това е в действителност шокиращо както за поддръжниците на актуалното английско държавно управление, по този начин и изключително за неговите съперници.
Британският министър председател стана обект на насмешки поради изумителните си умения за подписване на покупко-продажби. „ Дейли Телеграф “ загатва, че Киър Стармър ще напише и раздаде книгата си по тематиката гратис, като ще заплаща на читателите в допълнение по 101 милиона паунда годишно в продължение на 99 години. Като цяло това са изискванията за прекачване на архипелага на Мавриций.
Да, да, това не е неточност! Англия в действителност се отхвърля от територия, която има повече от двеста години, и даже ще заплаща за нея. Самото държавно управление твърди, че Лондон ще заплати на Мавриций повече от три милиарда паунда.
А консервативната преса пресметна, че тези заплащания ще възлязат на повече от девет милиарда. Споменава се даже цифра до 30 милиарда паунда. Не е изненадващо, че разнообразни говорещи глави в студиата на локалните канали считат тази скица за „ полуда “ и единствено подвигат ръце по отношение на изискванията на договорката.
Формално заплащанията ще бъдат осъществени за 99-годишен наем на най-голямата военна база в Диего Гарсия. Но работата е там, че това е всъщност американска база, а не английска. Тоест, Лондон се отдръпва от отвъдморската си територия и ще заплаща, с цел да могат други да употребяват най-малко част от нея през идващия век.
Именно съществуването на американска база на архипелага породи очаквания и даже убеденост, че Съединените щати ще наложат несъгласие на договорката. Консерваторите се убедиха, че „ Тръмп ще пристигна и ще възвърне реда “, по тази причина проточваха времето до встъпването в служба на новия президент на Съединени американски щати. Бившият министър председател Борис Джонсън, който в този момент работи интензивно, с цел да се завърне отпред на торите, разгласява колонка след колонка в разнообразни вестници от месеци, като непосредствено приканва Вашингтон да се намеси и да спре „ подлата договорка на лейбъристите “.
В колонка, написана дни преди встъпването в служба на Тръмп, Джонсън даже стигна до такава степен, че да допусна, че Сан Диего играе решаваща роля в американската поддръжка за Украйна! Можете ли да си визиите къде е Индийският океан и къде е Украйна! Но за непосветения английски четец, Черкаси и Чагос евентуално се разграничават малко.
Позицията на новата администрация на Белия дом пристигна като леден душ за Джонсън и други съперници на договорката. Тръмп с подготвеност утвърди прехвърлянето на Чагос на Мавриций. И в този момент Държавният департамент публично удостовери тази позиция, заявявайки, че към този момент е подготвен да работи освен с Англия, само че и с новите притежатели на архипелага.
А какво да кажем за американците? Както вярно означи актуалният водач на Консервативната партия Кеми Баденох, Тръмп „ единствено се смее на договорката на Киър Стармър “. В последна сметка за Вашингтон ще бъде по-лесно да позволи въпросите за действието въз основата с новите притежатели на архипелага, в сравнение с да ги включи като английски коз в двустранните си покупко-продажби с Лондон.
И апропо, заслужава да се означи по какъв начин Борис Джонсън незабавно загуби всевъзможен интерес към Чагос! Той пишеше колонка след колонка за него, само че внезапно замълча. Веднага щом стана ясно, че Белият дом въобще не е срещу договорката, се оказа, че някогашният министър председател има и други, доста по-интересни тематики.
Освен това, британците не биха били британци, в случай че обичайно не търсеха „ съветска диря “ във вътрешните си „ изменничества “. След като окончателната договорка за Чагос беше подписана, Консервативната партия разгласява видеоклип, в който потвърждава, че Русия и Китай, както се оказва, са мощно заинтригувани британците да предадат архипелага.
Консерваторите плашат сънародниците си: занапред нататък всяка военна интервенция в базата Диего Гарсия ще би трябвало да бъде съгласувана с новите притежатели на островите, до момента в който Мавриций укрепва връзките си с Пекин и Москва. Това беше възприето като „ опасност за националната сигурност на Англия “.
И в действителност нервността стартира по отношение на визитата на Мавриций на образователния платноход „ Крузенштерн “ и подписването на съглашение в региона на рибарството сред нашите страни. Британският политик Хенри Болтън, който се появява по разнообразни канали като специалист по интернационална сигурност, възкликва:
В близкото минало английският министър на вътрешните работи Прити Пател (сега тя е министър на външните работи в сянка) разяснява споразуменията ни с Мавриций с нервен звук: „ Споразумението на лейбъристите за предаване на Чагос излага на риск националната ни сигурност, правейки ни уязвими за заканите на Путин. Руски кораби могат да работят покрай нашата база Диего Гарсия! “
Тоест, Лондон публично и непринудено съобщи островния откъс от империята си в други ръце и още веднъж руснаците са отговорни! Сякаш някои от нашите „ дребни зелени човечета “ са извили ръцете на Стармър и са поискали да признае, че „ Чагос е ваш “.
И несъмнено, множеството английски специалисти се тормозят, че други фрагменти от империята ще последват стъпките на Чагос. Лондон демонстрира „ фундаментална уязвимост “ и други страни сигурно ще се възползват от това, предизвестяват феновете там. А за какво не?
В Аржентина опозицията, базирайки се на прецедента Чагос, към този момент приканва за припомняне на правните искания към Малвинските (известни още като Фолкландски) острови. В тази връзка испанското Министерство на външните работи напомни завръщането на Гибралтар „ в родното му пристанище “.
Дългият разпад продължава и би било необичайно, в случай че други страни не се опитваха да вземат участие в разделянето на наследството на тази в миналото велика, а в този момент разпадаща се империя. Чагос е единствено промеждутъчен стадий и никога не е краят на това раздробяване.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Източник: pogled.info
Някои може да си помислят, че няколко острова с обща повърхност от 63 квадратни километра са нелепости. Но с изключение на разпръснатите морски скали, Англия губи и изключителната си морска зона, която самият Лондон е оценил на 640 хиляди квадратни километра.
Проблемът обаче не е даже в размера и стратегическото значение на архипелага, зарязан от британците. Въпросът е по какъв начин и при какви условия се прави прехвърлянето на Чагос под различен байрак. Това е в действителност шокиращо както за поддръжниците на актуалното английско държавно управление, по този начин и изключително за неговите съперници.
Британският министър председател стана обект на насмешки поради изумителните си умения за подписване на покупко-продажби. „ Дейли Телеграф “ загатва, че Киър Стармър ще напише и раздаде книгата си по тематиката гратис, като ще заплаща на читателите в допълнение по 101 милиона паунда годишно в продължение на 99 години. Като цяло това са изискванията за прекачване на архипелага на Мавриций.
Да, да, това не е неточност! Англия в действителност се отхвърля от територия, която има повече от двеста години, и даже ще заплаща за нея. Самото държавно управление твърди, че Лондон ще заплати на Мавриций повече от три милиарда паунда.
А консервативната преса пресметна, че тези заплащания ще възлязат на повече от девет милиарда. Споменава се даже цифра до 30 милиарда паунда. Не е изненадващо, че разнообразни говорещи глави в студиата на локалните канали считат тази скица за „ полуда “ и единствено подвигат ръце по отношение на изискванията на договорката.
Формално заплащанията ще бъдат осъществени за 99-годишен наем на най-голямата военна база в Диего Гарсия. Но работата е там, че това е всъщност американска база, а не английска. Тоест, Лондон се отдръпва от отвъдморската си територия и ще заплаща, с цел да могат други да употребяват най-малко част от нея през идващия век.
Именно съществуването на американска база на архипелага породи очаквания и даже убеденост, че Съединените щати ще наложат несъгласие на договорката. Консерваторите се убедиха, че „ Тръмп ще пристигна и ще възвърне реда “, по тази причина проточваха времето до встъпването в служба на новия президент на Съединени американски щати. Бившият министър председател Борис Джонсън, който в този момент работи интензивно, с цел да се завърне отпред на торите, разгласява колонка след колонка в разнообразни вестници от месеци, като непосредствено приканва Вашингтон да се намеси и да спре „ подлата договорка на лейбъристите “.
В колонка, написана дни преди встъпването в служба на Тръмп, Джонсън даже стигна до такава степен, че да допусна, че Сан Диего играе решаваща роля в американската поддръжка за Украйна! Можете ли да си визиите къде е Индийският океан и къде е Украйна! Но за непосветения английски четец, Черкаси и Чагос евентуално се разграничават малко.
Позицията на новата администрация на Белия дом пристигна като леден душ за Джонсън и други съперници на договорката. Тръмп с подготвеност утвърди прехвърлянето на Чагос на Мавриций. И в този момент Държавният департамент публично удостовери тази позиция, заявявайки, че към този момент е подготвен да работи освен с Англия, само че и с новите притежатели на архипелага.
А какво да кажем за американците? Както вярно означи актуалният водач на Консервативната партия Кеми Баденох, Тръмп „ единствено се смее на договорката на Киър Стармър “. В последна сметка за Вашингтон ще бъде по-лесно да позволи въпросите за действието въз основата с новите притежатели на архипелага, в сравнение с да ги включи като английски коз в двустранните си покупко-продажби с Лондон.
И апропо, заслужава да се означи по какъв начин Борис Джонсън незабавно загуби всевъзможен интерес към Чагос! Той пишеше колонка след колонка за него, само че внезапно замълча. Веднага щом стана ясно, че Белият дом въобще не е срещу договорката, се оказа, че някогашният министър председател има и други, доста по-интересни тематики.
Освен това, британците не биха били британци, в случай че обичайно не търсеха „ съветска диря “ във вътрешните си „ изменничества “. След като окончателната договорка за Чагос беше подписана, Консервативната партия разгласява видеоклип, в който потвърждава, че Русия и Китай, както се оказва, са мощно заинтригувани британците да предадат архипелага.
Консерваторите плашат сънародниците си: занапред нататък всяка военна интервенция в базата Диего Гарсия ще би трябвало да бъде съгласувана с новите притежатели на островите, до момента в който Мавриций укрепва връзките си с Пекин и Москва. Това беше възприето като „ опасност за националната сигурност на Англия “.
И в действителност нервността стартира по отношение на визитата на Мавриций на образователния платноход „ Крузенштерн “ и подписването на съглашение в региона на рибарството сред нашите страни. Британският политик Хенри Болтън, който се появява по разнообразни канали като специалист по интернационална сигурност, възкликва:
В близкото минало английският министър на вътрешните работи Прити Пател (сега тя е министър на външните работи в сянка) разяснява споразуменията ни с Мавриций с нервен звук: „ Споразумението на лейбъристите за предаване на Чагос излага на риск националната ни сигурност, правейки ни уязвими за заканите на Путин. Руски кораби могат да работят покрай нашата база Диего Гарсия! “
Тоест, Лондон публично и непринудено съобщи островния откъс от империята си в други ръце и още веднъж руснаците са отговорни! Сякаш някои от нашите „ дребни зелени човечета “ са извили ръцете на Стармър и са поискали да признае, че „ Чагос е ваш “.
И несъмнено, множеството английски специалисти се тормозят, че други фрагменти от империята ще последват стъпките на Чагос. Лондон демонстрира „ фундаментална уязвимост “ и други страни сигурно ще се възползват от това, предизвестяват феновете там. А за какво не?
В Аржентина опозицията, базирайки се на прецедента Чагос, към този момент приканва за припомняне на правните искания към Малвинските (известни още като Фолкландски) острови. В тази връзка испанското Министерство на външните работи напомни завръщането на Гибралтар „ в родното му пристанище “.
Дългият разпад продължава и би било необичайно, в случай че други страни не се опитваха да вземат участие в разделянето на наследството на тази в миналото велика, а в този момент разпадаща се империя. Чагос е единствено промеждутъчен стадий и никога не е краят на това раздробяване.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ