Притча за предразсъдъците
Някога в едно юлско лято момиче намерило в гората малко диво коте. Зверчето, едвам проходило, било останало без майка и страхливо доближило към девойката. А тя толкоз го харесвала, че и за момент не се поколебала да го постави в торбата си и да го занесе вкъщи. И по този начин почнала тяхната дружба.
Годините минавали, а момиченцето ставало все по-красиво. Неусетно се трансформирало в жена. Скоро пък си намерила и съпруг и създала семейство. Преместила се да живее в нов дом, само че взела със себе си своята дива приятелка. Тя, въпреки и към този момент стара, продължавала да седи добродушно към спасителката си и я подарява с внимание.
Един прелестен ден младата жена и нейният обичан се сдобили с дете – хубав плод на тяхната мощна обич. Не нещо все тревожело младата невяста. Нейните близки я предупреждавали да не позволява дивото животно до рожбата си. Все натяквали, че зверчето ще ѝ напакости някой ден.
Тя сякаш не си давала тип да обръща внимание на тези думи, но все успявали да се забодат като игла в мозъка ѝ.
Един дъждовен следобяд младата майка била сама вкъщи със своето детенце. Както нормално до нея седяла безшумно нейната остаряла другарка дивата котка. Внезапно една от съседските къщи избухнала в пламъци и дамата изскочила на открито, с цел да види какво става и да помогне.
В бързината не запомнила, че е оставила отрочето си единствено с дивото животно. Само след няколко минути обаче я пронизала черна мисъл. Веднага решила да се върне. Страхувала се, че звярът ще нападне спящото детенце.
И щом прекрачила прага, чула мощен детски плач, приближаващ от детската стая. Дивата котка пък я посрещнала с цялостна с кръв уста. Изплашила се младата майка – ето, че предизвестията на хората се оказали правилни.
В страха и яда си взела едно дърво и умъртвила с един удар животното. После се спуснала в стаята с детето и тогава останала още по-поразена. Бебето стояло непокътнато в кошарата си, а до него на земята лежала в локва кръв убита змия. Ето, че котката го била избавила от голяма заплаха...
