Някога, в едно селце живеел стар мъдрец. Той обичал децата

Някога, в едно селце живеел остарял влъхва. Той обичал децата и прекарвал доста време с тях. Обичал и да им прави дарове, само че постоянно им подарявал единствено нежни и чупливи движимости.

Децата доста се стараели да ги пазят, само че даровете постоянно се чупели. Децата се натъжавали и плачели. А мъдрецът отново им подарявал още по-чупливи играчки.

Родителите не издържали и отишли при него да му потърсят сметка:

 – Ти си умен и желаеш на нашите деца единствено положително! Но за какво им правиш такива дарове? Те се стараят да ги пазат, колкото могат, само че играчките се чупят и децата страдат.

 - Ех, другари – усмихнал се мъдрецът – ще мине малко време и някой ще им подари сърцето си. Може би, това, което върша в този момент, ще ги научи да бъдат доста деликатни с скъпия подарък, който ще получат след време.