Моуриньо вече e напълно откъснат от действителността
Някога той беше новото хлапе на улицата в Шампионската лига, португалски вихър, отвял по пътя си най-големите от най-големите. Днес обаче, когато неговият Манчестър Юнайтед напусна повече от безславно водещия клубен шампионат след сиво показване против Севиля, Жозе Моуриньо наподобява отвън гребена на вълната и откъснат от действителността на днешния ден – и на терена, и отвън него.
Блясъкът в очите му към този момент го няма и в този момент всичко, което е останало, е отрицателният футбол и неуместните опити за подстрекателство, че отпадането още на осминафиналите на ШЛ в действителност не е от изключително огромно значение. Все отново той е печелил дваж надпреварата и също по този начин, както самичък побърза да напомни на всички след провалянето от андалусците на „ Олд Трафърд”, е извеждал до победи на този стадион Порто и Реал Мадрид, тъй че тъгите на Юнайтед в Европа не започвали със загубата във вторник вечер.
Проблемът е, че той продължава да сипе сол в раните на всички към клуба (ако не вярвате, попитайте последователите на тима какво считат за метода му към мача), само че в този момент към този момент и като управител на „ алените дяволи”.
„ Няма време да тъжим. Това е футбол, а не краят на света – съобщи Моуриньо след двата победни гола на Уисам Бен Йедер, пратили Севиля за първи път в клубната история на четвъртфинал в ШЛ. – Седял съм на този стол два пъти, откакто съм изхвърлил Юнайтед от Шампионската лига с Мадрид и Порто, така че не считам, че за клуба това е нещо ново. Нямам скрупули, дадох най-хубавото от себе си, играчите също. Загубихме – това е футболът.”
Всеки последовател на тима, който е чул тези мнения, ще да е изгубил мигновено самообладание и ще да се е отдал на цялостна гняв след намека, че загуба от Севиля не е „ краят на света”. В действителния свят Моуриньо е прав на 100%, но футболните почитатели към момента си разрешават да живеят в сапунен балон от мечти, в който играта значи повече от всичко друго в живота в границите на 90 минути.
Португалецът обаче няма доста време за отдаване на сходни сантиментални гледища и, в случай че се постанова, е подготвен да избра Маруан Фелаини пред Пол Погба или Хуан Мата. Ако пък задачата изисква занемаряване на нападателната философия на Юнайтед в името на резултата, е подготвен да заплати и тази цена с удоволствие.
Привържениците на „ алените дяволи” биха преглътнали сходен метод, в случай че той носи резултати, както се случи против Ливърпул в събота. Търпението им обаче се изпарява стремително, в случай че по този начин юздите на тима биват изкъсо сдържани от атакуване и най-после той не вземе своето, както точно се случи против Севиля.
Дори с приемането авансово на нулевото тъждество в първия мач в Испания преди три седмици Моуриньо подсказа, че е треньор, който не е съумял да се развие в еднообразно движение с модерния футбол. Едно 0:0 в първа среща на открито в елиминационни стадии към този момент не се счита за позитивен резултат в евротурнирите, тъй като множеството тимове нападат без угризения в реваншите на непознат терен с вярата по-ценният гол там да им помогне в последна сметка да се класират напред.
Севиля стори точно това и първият гол на Бен Йедер в края на мача сподели образно лудостта в проекта на Моуриньо за дуела на „ Рамон Санчес Писхуан”. Мениджърът на „ алените дяволи” се опита да поправи нещата, хвърляйки в борбата Антони Марсиал и Мата, но към този момент беше прекомерно късно.
А след тежкото проваляне пристигна и небрежното подценяване на смисъла на отпадането като „ не края на света”. Ако Дейвид Мойс си бе разрешил да изрече сходни думи по време на късия си престой в клуба, щеше да бъде хвърлен на лъвовете. Всъщност тук е мястото да споменем, че даже и Мойс съумя да изведе тима до четвъртфиналите в ШЛ (и остава единственият сторил го в ерата пост-Фъргюсън).
Моуриньо, който не стопира да ни повтаря, че е спечелил шампионата дважди, въпреки че за последно го стори преди осем години, вместо това реагира като че ли става въпрос за някакво си повърхностно и маловажно изтриване на петънце от сакото му преди прекосяване към някаква друга активност. Невинаги обаче португалецът е бил подобен.
Той бе същински модернист и пионер през 2004 година, когато неговият Порто изуми Европа и завоюва най-големия клубен трофей на континента, с цел да катапултира своя самоопределил се за Специалния ментор към Челси, Интер, Реал Мадрид и вселенска популярност.
И по подигравка на ориста всичко стартира точно на „ Олд Трафърд” преди към 14 години, когато голът на Кощиня в 90-ата минута изхвърли машината на Алекс Фъргюсън от ШЛ и младият ментор на „ драконите” спринтира във фамозното си палто по цялата тъчлиния. Тогава той беше вълнуващият самонадеян бунтовник, треньорът със размах, подобаващ на неговата упоритост.
Моуриньо дойде в Англия, пръскайки харизма, и въпреки че прагматичният му тогавашен метод много наподобяваше сегашния, комбинацията беше печеливша. Никой не можеше да пипне тима на Специалния на терена, тъй като той като че ли разполагаше с вълшебната формула. Разполагаше с нея и за държанието си отвън терена.
Онези дни обаче през днешния ден наподобяват безпределно далечно минало, изключително при гледката по какъв начин съседите от Манчестър пренаписват книгите с върховете, освен това с възвишен жанр на игра.
Сити на Джосеп Гуардиола потвърждава, че и атакуващият футбол може да е печеливш и да надмогва негативността, до момента в който в това време Моуриньо наподобява заседнал в плаващи пясъци. Футболът на португалеца към този момент не носи най-големите титли, а обществените му мнения в този момент са по-скоро злъчни вместо остроумни. Когато обаче като треньор започнеш да отблъскваш почитателите – със стила си на игра и с реакциите си при проваляне, стъпваш на доста хлъзгав надолнище.
Малцина водачи оцеляват, откакто се откъснат толкоз далеко от действителността.
Марк Огдън, ESPN
Блясъкът в очите му към този момент го няма и в този момент всичко, което е останало, е отрицателният футбол и неуместните опити за подстрекателство, че отпадането още на осминафиналите на ШЛ в действителност не е от изключително огромно значение. Все отново той е печелил дваж надпреварата и също по този начин, както самичък побърза да напомни на всички след провалянето от андалусците на „ Олд Трафърд”, е извеждал до победи на този стадион Порто и Реал Мадрид, тъй че тъгите на Юнайтед в Европа не започвали със загубата във вторник вечер.
Проблемът е, че той продължава да сипе сол в раните на всички към клуба (ако не вярвате, попитайте последователите на тима какво считат за метода му към мача), само че в този момент към този момент и като управител на „ алените дяволи”.
„ Няма време да тъжим. Това е футбол, а не краят на света – съобщи Моуриньо след двата победни гола на Уисам Бен Йедер, пратили Севиля за първи път в клубната история на четвъртфинал в ШЛ. – Седял съм на този стол два пъти, откакто съм изхвърлил Юнайтед от Шампионската лига с Мадрид и Порто, така че не считам, че за клуба това е нещо ново. Нямам скрупули, дадох най-хубавото от себе си, играчите също. Загубихме – това е футболът.”
Всеки последовател на тима, който е чул тези мнения, ще да е изгубил мигновено самообладание и ще да се е отдал на цялостна гняв след намека, че загуба от Севиля не е „ краят на света”. В действителния свят Моуриньо е прав на 100%, но футболните почитатели към момента си разрешават да живеят в сапунен балон от мечти, в който играта значи повече от всичко друго в живота в границите на 90 минути.
Португалецът обаче няма доста време за отдаване на сходни сантиментални гледища и, в случай че се постанова, е подготвен да избра Маруан Фелаини пред Пол Погба или Хуан Мата. Ако пък задачата изисква занемаряване на нападателната философия на Юнайтед в името на резултата, е подготвен да заплати и тази цена с удоволствие.
Привържениците на „ алените дяволи” биха преглътнали сходен метод, в случай че той носи резултати, както се случи против Ливърпул в събота. Търпението им обаче се изпарява стремително, в случай че по този начин юздите на тима биват изкъсо сдържани от атакуване и най-после той не вземе своето, както точно се случи против Севиля.
Дори с приемането авансово на нулевото тъждество в първия мач в Испания преди три седмици Моуриньо подсказа, че е треньор, който не е съумял да се развие в еднообразно движение с модерния футбол. Едно 0:0 в първа среща на открито в елиминационни стадии към този момент не се счита за позитивен резултат в евротурнирите, тъй като множеството тимове нападат без угризения в реваншите на непознат терен с вярата по-ценният гол там да им помогне в последна сметка да се класират напред.
Севиля стори точно това и първият гол на Бен Йедер в края на мача сподели образно лудостта в проекта на Моуриньо за дуела на „ Рамон Санчес Писхуан”. Мениджърът на „ алените дяволи” се опита да поправи нещата, хвърляйки в борбата Антони Марсиал и Мата, но към този момент беше прекомерно късно.
А след тежкото проваляне пристигна и небрежното подценяване на смисъла на отпадането като „ не края на света”. Ако Дейвид Мойс си бе разрешил да изрече сходни думи по време на късия си престой в клуба, щеше да бъде хвърлен на лъвовете. Всъщност тук е мястото да споменем, че даже и Мойс съумя да изведе тима до четвъртфиналите в ШЛ (и остава единственият сторил го в ерата пост-Фъргюсън).
Моуриньо, който не стопира да ни повтаря, че е спечелил шампионата дважди, въпреки че за последно го стори преди осем години, вместо това реагира като че ли става въпрос за някакво си повърхностно и маловажно изтриване на петънце от сакото му преди прекосяване към някаква друга активност. Невинаги обаче португалецът е бил подобен.
Той бе същински модернист и пионер през 2004 година, когато неговият Порто изуми Европа и завоюва най-големия клубен трофей на континента, с цел да катапултира своя самоопределил се за Специалния ментор към Челси, Интер, Реал Мадрид и вселенска популярност.
И по подигравка на ориста всичко стартира точно на „ Олд Трафърд” преди към 14 години, когато голът на Кощиня в 90-ата минута изхвърли машината на Алекс Фъргюсън от ШЛ и младият ментор на „ драконите” спринтира във фамозното си палто по цялата тъчлиния. Тогава той беше вълнуващият самонадеян бунтовник, треньорът със размах, подобаващ на неговата упоритост.
Моуриньо дойде в Англия, пръскайки харизма, и въпреки че прагматичният му тогавашен метод много наподобяваше сегашния, комбинацията беше печеливша. Никой не можеше да пипне тима на Специалния на терена, тъй като той като че ли разполагаше с вълшебната формула. Разполагаше с нея и за държанието си отвън терена.
Онези дни обаче през днешния ден наподобяват безпределно далечно минало, изключително при гледката по какъв начин съседите от Манчестър пренаписват книгите с върховете, освен това с възвишен жанр на игра.
Сити на Джосеп Гуардиола потвърждава, че и атакуващият футбол може да е печеливш и да надмогва негативността, до момента в който в това време Моуриньо наподобява заседнал в плаващи пясъци. Футболът на португалеца към този момент не носи най-големите титли, а обществените му мнения в този момент са по-скоро злъчни вместо остроумни. Когато обаче като треньор започнеш да отблъскваш почитателите – със стила си на игра и с реакциите си при проваляне, стъпваш на доста хлъзгав надолнище.
Малцина водачи оцеляват, откакто се откъснат толкоз далеко от действителността.
Марк Огдън, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ