Притча за лястовицата и враната
Някога, преди доста години, на брега на планинско езеро дохвърчала лястовица. Щом напълнила човчицата си с вода, тя се приготвила да излети още веднъж. Една гарга, следяща я в профил, кацнала на клона на едно дърво и се зачудила:
- Защо толкоз бързаш да отлетиш, щом си жадна и изтощена?
Лястовицата й отвърнала:
- Там, зад планините, нечовечен държател подреди да хвърлят в огъня обективен човек. Много желая да му оказа помощ и да загася огъня.
Враната почнала високо да се смее:
- Как ти, такава дребна лястовица, с дребна човка, би могла да загасиш голям огън?
Лястовицата отвърнала:
- Правя това, което е по силите ми, останалото е от Бога...
Напълнила човчицата с вода и отлетяла. Враната решила да погледа безумното дело на дребната птичка и я последвала. Докато летели, враната шумно се подигравала на лястовицата, само че внезапно млъкнала, когато стигнали до задачата. Тъмен облак бил щръкнал над огъня, само че не дъждовен, а от хиляди и хиляди лястовички, кръжащи към мястото и нито един лъч не можел да проникне през тях. В идващия момент всяка лястовица отворила човката си, цялостна с вода, и хиляди капки се устремили към огъня.
Огънят бил сподавен, а индивидът - избавен.
