Някога келтите били най-многобройният народ в Европа. Като имаме предвид

Някога келтите били най-многобройният народ в Европа. Като имаме поради това, толкоз по-странно е, че никой не знае с акуратност кои са те и от кое място са се появили. Някои учени считат, че са пристигнали от територията на днешните Иран, Афганистан или Северна Индия. Археологическите разкопки демонстрират, че са прекосили Урал, след това земите на скитите и се озовали при северния бряг на Черно море. Оттам се придвижили към Балтийско море, появили се в Северна Франция – а по-късно, към V в., се разселили в цяла Европа.

През 1846 година в Горна Австрия, покрай град Халщат, била открита антична гробница. Разкопките разкрили още над хиляда погребения. Находките били сензационни – през 700-500-те години прочие Хр. тук към този момент имало цивилизация, която употребила желязо. Погребенията се отличавали с много огромно многообразие – от скромни гробове на елементарните членове на общността до луксозни могили на благородници. В тях археолозите разкрили оръжия, декорации, конска сбруя и даже бойни колесници.

Древните келти погребвали своите вождове във величествени погребални камери, облицовани с трупи от дъб, считан за свещено дърво. Такива камери имало под могили, увенчани със скулптури на покойниците в цялостен растеж, с изображения на божества или с надгробен камък и ритуална плоча.

Самите жилища на келтите били много примитивни: елементарни дървени къщи-полуземлянки. Само аристократите строели сходства на крепости или укрепени имения. Интересен образец за подобен „ палат “ е структурата, открита от археолозите при горното течение на Дунав, датирана VI век прочие Хр. Там били открити амфори за вино и фрагменти от рисувана гръцка чернофигурна керамика – което сочи връзки на майстора-келт с античните му съседи.

Истинско богатство на приложното келтско изкуство е сбирката керамични съдове от погребални могили в Унгария. Върху тях с резец са надраскани фигури на хора и цели подиуми, които дават визия за облеклото и навиците на този народ. Връху съдовете са изобразени сражаващи се бойци, наметнати с плащове; също и дами, които се бият, като си скубят косите.

Но келтите освен се биели. Те са ни оставили изображения на влюбени двойки, както и на къдрави хубавици, които тъкат и предат. Други са обхванати от стихията на танца, като танцуват с разперени ръце. Една от изобразените дами свири на лира – обичаният келтски музикален инструмент.

Когато през 278 година прочие Хр. келтите завладели гръцкото светилище в Делфи, те били възмутени от човешкия образ на гръцките богове. При тях съществувало табу върху изображенията на боговете като хора. Само някои келтски божества имат човешка форма. Сред главните е Цернунос-Езус. Когато той слиза в подземния свят на мъртвите, се назовава Цернунос, а при завръщането си на Земята – Езус.

В митологията на келтите има богове-покровители на свещените извори и гори. Богът на племето бил считан за татко и настойник на своя народ, а брачната половинка му – за майка на племето, пазителка на плодородието при хората и животните, защитница на земите.

Древните обичаи били съхранявани от друиди („ хората на дъбовете “), които били жреци, учители, поети и предсказатели.

Сред друидите имало експерти по астрология, по жертвоприношения (включително на хора), царски съветници, поети и лечители. Те имали голяма политическа власт и техните обединявания нямат аналози измежду религиозните организации от древността до наше време. Друидите забранявали тяхното обучение да бъде записвано, по тази причина за него се знае прекомерно малко.

Но, въпреки това, точно те донесли огромното злощастие на своя народ. Под тяхно въздействие келтите, без значение, че имали положителни за времето си технологии, останали с архаична кланова, племенна политическа организация. Независимо, че населявали цяла Европа, те не основали централизирана страна. Затова и били покорени от римляните. Тук може да си спомним ориста на траките, които също не съумели да се провеждат в огромна и мощна страна, без значение от някои краткотрайни формирания – и също паднали под римска власт. Само  Ирландия и Шотландия от всички келтски земи останали самостоятелни от Римската империя.

След разгрома на Западната Римска империя последното келтско племе – бритите, се сражавало дълго време против нахлуващите в Британия немски нации – саксите и англите. Най-прочутият им водач тогава бил възпяваният в легендите крал Артур, който предвождал войските на бритите в края на V-ти и началото на VІ-ти век.

Съпротивата на бритите траяла още 300 години след неговата гибел посредством яростна партизанска война чак до ІХ-ти век в горите и блатата на Уелс. Именно от последните келти англичаните заимствали фамозния британски дълъг лък, благодарение на който извоювали великите си победи през Стогодишната война против Франция. А в европейската просвета останали красивите и сантиментални митове за крал Артур и замъка Камелот, Ланселот и Гуинивер, Тристан и Изолда, и за всички рицари на Кръглата маса.

Смята се, че крал Артур е келт?