Бланш Моние – жената, затворена в малка стаичка за 25 години, заради избора, който е направила
Някога Бланш била млада и красива дама от висшето общество, която произхождала от уважавано семейство. През 1876, когато била на 25 години, Бланш се влюбва в по-възрастен юрист, който живеел покрай дома ѝ и желала да се омъжи за него. От това нейно решение обаче майката на Бланш остава извънредно разочарована и се възпротивила на решението на щерка си. Тя твърдяла, че нейната щерка не може да се омъжи за „ някакъв безпаричен юрист “ и решила да направи всичко по силите си, с цел да предотврати този брак.
Първоначално мадам Моние пробвала да убеди щерка си да се откаже, по-късно непосредствено ѝ забранила да се омъжи за юриста, само че нищо не успявало да отклони Бланш от взетото от нея решение. Младата жена нямала желание да послуша майка си.
Тогава внезапно Бланш изчезва. Никой от приятелите ѝ не знаел къде е, а когато били питани, майка ѝ и брат ѝ смъмряли нещо под носовете си и не давали избран отговор за местоположението на Бланш. Скоро младата жена била забравена. Годините отминали, юристът, който Бланш обичала, умрял, а нейната орис се трансформирала в тайнственост. До един ден през 1901 година, когато служителите на реда в Париж получават странна анонимна записка, на която пишело:
„ Господин военачалник, имам достойнството да ви осведомявам за едно извънредно съществено събитие. Говоря за една неомъжена жена, която е заключена в къщата на мадам Моние, съвсем изтощена от апетит и живееща измежду гниещи боклуци през последните 25 години – с една дума – в личната си мръсоти я. “
Подобни изказвания били шокиращи за служителите на реда. Написаното в бележката представлявало колосален сюжет и никой не вярвал, че мадам Моние е способна да извърши сходно нещо. Тя била уважавана гражданка на Париж, от аристократично семейство, награждавана голям брой пъти за великодушния си принос за града.
Въпреки това, незабавно били изпратени няколко офицери, които да претърсят дома на мадам Моние. Тя отхвърля да ги пусне вътре и те са принудени да влязат със мощ. При претърсването служителите на реда откриват дребна, тъмна и непоносимо миришеща стаичка, намираща се на втория етаж. И когато отварят вратата, те откриват Бланш Моние.
Или най-малко това, което е останало от нея. Покрита с останки от храна и изпражнения, с буболечки на всички места по леглото и по пода, 50-годишната Бланш тежала по-малко от 30 кг. Недохранена, държана на мрачно и без какъвто и да било обществен контакт в продължение на 25 години, Бланш изглеждала като изплашено животно, когато офицерите я водят от мрачната стаичка. Майка ѝ е задържана незабавно, само че умира в пандиза единствено след 15 дни. Преди гибелта си, тя признава за нечовешкото си отношение към щерка си.
Полицаите са удивени и отвратени от видяното. Един от тях споделя: „ Нещастната жена лежеше изцяло гола върху гниещ сламен матрак. Навсякъде към нея се беше образувала кора от фекалии, останки от месо, зеленчуци, риба и развален самун. Открихме буболечки, разложени върху леглото на девойка Моние. Въздухът в стаичката беше толкоз ужасяващ, а миризмата толкоз мощна, че не можехме да останем повече, с цел да продължим следствието “.
В публикация по случая, оповестена в „ New York Times ” на 9.06.1901, написа: „ Времето е минало и Бланш към този момент не е млада. Адвокатът, който обичала, умрял през 1885 година. През цялото това време, дамата е била затворена сама в стаичка, хранена с останките от вечерята на майка си – когато въобще получавала храна. Единствените ѝ другари били плъховете, които изяждали втвърдените храни, които падали по пода и върху леглото ѝ. Нито един безоблачен лъч не нахлувал в „ подземието “ ѝ и можем само да допускаме това, което е претърпяла тази жена “.
Братът на Бланш – Марсел, е наказан на 15 месеца затвор, само че по-късно е освободен, защото станало ясно, че той в никакъв случай и по никакъв метод не е взел участие непосредствено в „ наказването “ на сестра си. Истинският създател на анонимната записка, изпратена до служителите на реда, не е открит, само че доста хора допускат, че точно Марсел е този, който я е написал, с цел да помогне на сестра си.
След като е освободена, Бланш е настанена в психиатрична клиника. Тя в никакъв случай не се връща още веднъж в обществото. Живее до 1913 година и умира в санаториум.
