Кеворк Кеворкян: Няма нужда от букети. Словесни недоимъци
Някакъв хитрец споделил по малкия екран, че в случай че завладяват Одеса, идната цел на руснаците щяла да бъде Варна.
Тъй че, в случай че имат вяра на идиотщини, варненци би трябвало да готвят букетите.
Няма да го създадат.
За разлика от политиците ни, които, като безподобни подмазвачи, имат на разположение цели три букета: един за остарялата безконечна дружба, втори – за новата безконечна дружба, а третият – за всеки случай.
Големите български малките екрани са се трансформирали във филиали на „ Червен кръст “ – подготвени са да обгрижат всеки, стига да каже някоя ярка нелепост.
На десетия ден от Операцията в Украйна, българските фенове знаят за нея толкоз, колкото и първия ден. Почти нищо.
Телевизиите не им оферират вести, а агитация – освен това, много саката.
Кореспондентите им не са й помирисали „ фронтовата линия “.
Главно описват, вместо да демонстрират.
В подмяна на това ни оферират смехотворни нововъведения: сътрудник, сякаш от мястото на събитието, приканва редактора си да заяви от студиото последните вести.
На фона на фотография на ухилена кореспондентка чуваме описа й, който би трябвало да ни разплаче.
Друга кореспондентка се включва от рейс, който извежда българи от Украйна – и толкоз е приповдигната, като че ли Зеленски е завладял Кремъл.
Да го кажем напряко: нашите малките екрани, и освен те, са се трансформирали във филиал на украинските осведомителни служби.
Досега не видяхме и половин кадър, даже и размазан да е, от Донецк и Луганск.
Телевизионните водещи като че ли не са и чували за Петлюра и Бандера.
Те живеят с днешния дим - той им насълзява очите, не виждат добре, само че това няма значение за тях.
Отгоре на всичко, подценяват и публиката си, само че тя не е като множеството от гостите им - не понася ушите й да бъдат проглушавани единствено от една камбанария.
Ако попитате някой по-простодушен народен представител, по какъв начин преценя държанието на малките екрани – той ще се огледа, ще ревизира, кой тъкмо букет носи сега – и едвам тогава ще ви отговори.
През 2006 година известният английски историк Дейвид Ървинг бе наказан на три години затвор от Виенския областен съд – тъй като в две свои лекции пред австрийски студенти, изнесени през 1989 година, изразил подозрения в мащабите на Холокоста.
А в днешна Украйна почитат Симон Петлюра, един от виновните за всеобщите еврейски погроми в края на Първата международна война, и нацисткия колаборационист Степан Бандера.
При тях не става дума за подозрения – а за действителни зверства.
Никой съд обаче не се занимава с пропаданията в някоя национална памет.
Неподражаемото угодничество на политиците пред следващия Опекун съдбовно се отрази и на медиите – те се заразиха от тяхната волност и към този момент умерено подриват личната си меродавност.
Репортер предава на Трети март от Шипка и оповестява, че няколко десетки жители са замеряли със снежни топки премиера.
Секунди по-късно, самият министър председател споделя пред кореспонденти, че са го замеряли няколко стотин жители.
От малкия екран чудесно знаят/виждат истината, само че вземат решение да се застраховат.
Тия дни не можеш една справедлива дума да кажеш, без на часа да те обвинят, че си путинист.
Още малко и ще стартират да провеждат лов на вещици.
Добре, че някои вестници и уеб сайтове показват задгранични изявления - и ние имаме опция да преценим и другата истина.
Извеждането на наши хора от Украйна още веднъж даде опция на премиера, който неговите хора кръстиха ПростоКиро, да показва словесните си недоимъци.
Впрочем, доста от дълго време трябваше да му забранят да се показва на български език без наличието на преводач – другояче той ще продължава да издевателства над него, да го касапи безобразно, без даже да се усеща. Той явно е машина за произвеждане на словесни глупости – и няма никакъв късмет тя да се ремонтира.
Ето, върви съвещание на Парламента, думата има Касапинът и няма по какъв начин още веднъж да не ни простреля от упор с следващата си безсмислица: тържествено ни оповестява, че през нощта сполучливо са ИЗНЕСЕНИ 190 българи от Украйна.
Изнесени били, горките – и огромна част от залата му ръкопляска, едвам се узакони словесното безчовечие, на което преди малко сме станали очевидци.
Живи хора са изнесени – и депутатите също умерено се изнасят от естествения език.
Това са те, хората, които още веднъж бяха ВНЕСЕНИ вкупом в Парламента, без никаква преценка за качествата им.
Впрочем, единствено 190 ли са българите в Украйна – та подвигнаха патърдия до небето?
Ами другите?
Понеже Кирчо обича да щипва непознати изречения и да ги преиначава – тази на Маккейн*, да вземем за пример, ето още една, която действително ще му послужи:
„ Не върви там, където е несъмнено, че ще те замерят със снежни топки. Позорът не е за теб – ти си без значение – позорът е за Празника! “
Живеем във времена, когато Истината за съвсем всичко като че ли е ИЗНЕСЕНА – и скрито заровена в незнаен гроб.
***
*Кирчо: „ Русия е бензиностанция с ракети “.
Маккейн: „ Русия е бензиностанция, която се прави на страна “.
***
Тъй че, в случай че имат вяра на идиотщини, варненци би трябвало да готвят букетите.
Няма да го създадат.
За разлика от политиците ни, които, като безподобни подмазвачи, имат на разположение цели три букета: един за остарялата безконечна дружба, втори – за новата безконечна дружба, а третият – за всеки случай.
Големите български малките екрани са се трансформирали във филиали на „ Червен кръст “ – подготвени са да обгрижат всеки, стига да каже някоя ярка нелепост.
На десетия ден от Операцията в Украйна, българските фенове знаят за нея толкоз, колкото и първия ден. Почти нищо.
Телевизиите не им оферират вести, а агитация – освен това, много саката.
Кореспондентите им не са й помирисали „ фронтовата линия “.
Главно описват, вместо да демонстрират.
В подмяна на това ни оферират смехотворни нововъведения: сътрудник, сякаш от мястото на събитието, приканва редактора си да заяви от студиото последните вести.
На фона на фотография на ухилена кореспондентка чуваме описа й, който би трябвало да ни разплаче.
Друга кореспондентка се включва от рейс, който извежда българи от Украйна – и толкоз е приповдигната, като че ли Зеленски е завладял Кремъл.
Да го кажем напряко: нашите малките екрани, и освен те, са се трансформирали във филиал на украинските осведомителни служби.
Досега не видяхме и половин кадър, даже и размазан да е, от Донецк и Луганск.
Телевизионните водещи като че ли не са и чували за Петлюра и Бандера.
Те живеят с днешния дим - той им насълзява очите, не виждат добре, само че това няма значение за тях.
Отгоре на всичко, подценяват и публиката си, само че тя не е като множеството от гостите им - не понася ушите й да бъдат проглушавани единствено от една камбанария.
Ако попитате някой по-простодушен народен представител, по какъв начин преценя държанието на малките екрани – той ще се огледа, ще ревизира, кой тъкмо букет носи сега – и едвам тогава ще ви отговори.
През 2006 година известният английски историк Дейвид Ървинг бе наказан на три години затвор от Виенския областен съд – тъй като в две свои лекции пред австрийски студенти, изнесени през 1989 година, изразил подозрения в мащабите на Холокоста.
А в днешна Украйна почитат Симон Петлюра, един от виновните за всеобщите еврейски погроми в края на Първата международна война, и нацисткия колаборационист Степан Бандера.
При тях не става дума за подозрения – а за действителни зверства.
Никой съд обаче не се занимава с пропаданията в някоя национална памет.
Неподражаемото угодничество на политиците пред следващия Опекун съдбовно се отрази и на медиите – те се заразиха от тяхната волност и към този момент умерено подриват личната си меродавност.
Репортер предава на Трети март от Шипка и оповестява, че няколко десетки жители са замеряли със снежни топки премиера.
Секунди по-късно, самият министър председател споделя пред кореспонденти, че са го замеряли няколко стотин жители.
От малкия екран чудесно знаят/виждат истината, само че вземат решение да се застраховат.
Тия дни не можеш една справедлива дума да кажеш, без на часа да те обвинят, че си путинист.
Още малко и ще стартират да провеждат лов на вещици.
Добре, че някои вестници и уеб сайтове показват задгранични изявления - и ние имаме опция да преценим и другата истина.
Извеждането на наши хора от Украйна още веднъж даде опция на премиера, който неговите хора кръстиха ПростоКиро, да показва словесните си недоимъци.
Впрочем, доста от дълго време трябваше да му забранят да се показва на български език без наличието на преводач – другояче той ще продължава да издевателства над него, да го касапи безобразно, без даже да се усеща. Той явно е машина за произвеждане на словесни глупости – и няма никакъв късмет тя да се ремонтира.
Ето, върви съвещание на Парламента, думата има Касапинът и няма по какъв начин още веднъж да не ни простреля от упор с следващата си безсмислица: тържествено ни оповестява, че през нощта сполучливо са ИЗНЕСЕНИ 190 българи от Украйна.
Изнесени били, горките – и огромна част от залата му ръкопляска, едвам се узакони словесното безчовечие, на което преди малко сме станали очевидци.
Живи хора са изнесени – и депутатите също умерено се изнасят от естествения език.
Това са те, хората, които още веднъж бяха ВНЕСЕНИ вкупом в Парламента, без никаква преценка за качествата им.
Впрочем, единствено 190 ли са българите в Украйна – та подвигнаха патърдия до небето?
Ами другите?
Понеже Кирчо обича да щипва непознати изречения и да ги преиначава – тази на Маккейн*, да вземем за пример, ето още една, която действително ще му послужи:
„ Не върви там, където е несъмнено, че ще те замерят със снежни топки. Позорът не е за теб – ти си без значение – позорът е за Празника! “
Живеем във времена, когато Истината за съвсем всичко като че ли е ИЗНЕСЕНА – и скрито заровена в незнаен гроб.
***
*Кирчо: „ Русия е бензиностанция с ракети “.
Маккейн: „ Русия е бензиностанция, която се прави на страна “.
***
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ