Някак естествено, след 31 декември идва 1 януари. Който е

Някак естествено, след 31 декември идва 1 януари. Който е препил, може да повръща, който е преситен, може да го боли стомах. Това, че е 2021 няма значение. Дойде Новата година. Е, и? Това написа като коментар журналистката Лияна Панделиева в персоналния си профил във "Фейсбук ".

Вижте цялата й обява без редакторска интервенция:

"Списание Time задраска на корицата си 2020 година.
Хората всеобщо обявиха, че тази година не се е случвала и щом си замине, би трябвало да я забравим. Сякаш е кофти филм, който оставяме зад тила си с овакантяване на киносалона и изхвърляне на остатъка от пуканките.

Ако смеем да предположим единствено, какво гигантско отчаяние ни чака единствено след месец, а след това и през всички идващи месеци!
Този декември, макар свитите работни места, макар икономическата неустановеност, макар, макар, въпреки… хората харчиха като гневни, като да желаят да купят всичко, тъкмо преди края на света и да си го имат, въпреки този край да е напълно близо. Или да се приготвят за ново начало – и всички заживели щастливо от този ден нататък с всичко, което са си купили.

Горчивата истина е, че сме гледали прекалено много филми, които в най-лошия случай завършват за три часа и най-после всичко е ясно и всеки е подложен на мястото си.
И сагата „ Междузвездни войни “ също свърши!
Но с живота ни не е по този начин и тъй като все чакаме в някой от околните дни щастливия край, който да ни сложи на светлата, ясна права към персоналното благополучие от този ден нататък, ударите занапред предстоят.

Някак естествено, след 31 декември идва 1 януари. Който е препил, може да повръща, който е преситен, може да го боли стомах. Това, че е 2021 няма значение. Дойде Новата година. Е, и?

Когато за първи път Париж бе ударен от голям терористичен акт, бе направена театрално-площадна проява от обединени водачи на мощните страни, които направиха „ марш против страха “, хванати на разположение. Ха, хаааа – да видят терористите какви сме мощни по тв приемника!

Това, че улицата на марша беше изпразнена, а по близките покриви висяха снайперисти, беше дребна детайлност - гледани начело водачите се бяха хванали крепко един за различен.

Да, само че тероризмът освен не спря, а се разпростря. И маршовете срещу страха се спихнаха, тъй като къде по-напред да се марширува и какъв брой жертви вкупом си костват марша?

Емоцията утихна, тъй като happy end-ът на кино лентата в който всички стопират да се опасяват и всички терористи се самоубиват от позор и морално изтощение, се удари челно в действителността.

Когато стартира епидемията от Ковид, в Италия хора стояха по балконите и ръкопляскаха на лекарите – бурно и неуморно, артисти пяха арии, музиканти свириха на цигулка и всичко отново беше шоу – чакахме финалните надписи на кино лентата. И ние, с цел да не останем по-назад, опитахме номера с пляскането, само че у нас хората обичайно избират да бият лекари и да ги псуват, не да ги насърчават. Та бързо затихнахме.

После лекарите застанаха пред лечебните заведения и започнаха да пляскат на не-пациентите, които съблюдават рестриктивните мерки. И това омръзна.
Новият филм с основен воин Ковид мина в сапунка, от сапунка стана скука, а в този момент се оказва, че не очакван никакъв край.

Тепърва ще стартира същински прилив на обезсърчение, тъй като по изцяло нелогични аргументи заложихме на календарен вододел, който обаче няма общо с действителността. Ей, единствено да свърши 2020 и като стартира 2021 и – леле, какъв безгрижен!

На 3 януари, учители не желаят да се върнат в учебно заведение, тъй като се опасяват от децата; родители не желаят да пуснат децата си назад на учебно заведение, тъй като се опасяват от други деца; смелчаците желаят всички ограничения да бъдат прекъснати на мига, тъй като така и така хората си умирали.

Не единствено не следва happy end, никакъв end не се задава, а сценаристите на кино продукции с световни катаклизми ще останат напълно без работа, тъй като в случай че не се появи същинска Годзила и не кацнат извънземни, всички други сюжети ги играем наживо.

Е, 2021-ва е. Няма Happy. Няма End.

Кадърът е на минутите межд деня и нощта. Тази линия може да се види ясно единствено от аероплан. Прилича и на избавителен лъч на хоризонта, само че в действителност зависи в коя посока летиш. Нито един пасажер не може да промени посоката, без значение какъв брой би го поискал. "

Синдромът Happy END now, но не! Списание Time задраска на корицата си 2020 година. Хората всеобщо обявиха, че тази...
Posted by on