Окото на Сахара и шепотът на изгубената цивилизация Атлантида
Някъде в сърцето на пустинята Сахара се крие една от най-странните и хипнотизиращи естествени обединения на Земята – така наречен Око на Сахара или Структурата Ришат. Тя наподобява като нещо извадено от филм за извънземни, само че е изцяло действителна – и толкоз голяма, че може да се види даже от Космоса.
Разположена в Мавритания, тази загадъчна геоложка конструкция е съвсем съвършен концентричен кръг с диаметър към 40 километра. От високо наподобява на гигантско око, което следи планетата – и може би по тази причина от десетилетия провокира въображението на учени, авантюристи и фенове на теории на конспирацията.
Окото на Сахара съставлява ерозирала геоложка групировка, за която се счита, че е резултат от бавния разпад на антични скали и куполообразни структури под повърхността. Дълго време учените не били сигурни какво тъкмо го е основало – в началото даже се е считало, че това може да е кратер от астероид. Но през днешния ден множеството геолози са съгласни, че става дума за естествена геоложка конструкция, формирана от повдигането и последвалото ерозиране на земната кора.
Въпреки това, точното ѝ пораждане остава обхванато в известна доза тайнственост. Слоевете скали – някои на възраст над 100 милиона години – са подредени по метод, който наподобява съвсем прекомерно съразмерен, с цел да е напълно инцидентен. Това е и повода доста хора да имат вяра, че структурата може да крие освен това от просто геоложка история.
Една от най-популярните и сантиментални теории е, че Окото на Сахара е в действителност останка от именитата изгубена Атлантида. В античните описания на Платон се загатва за кръговиден град с концентрични канали – нещо, което необичайно доста припомня на формата на Окото. Някои откриватели даже настояват, че размерът и разположението на структурата съответстват с описанията. Разбира се, няма безапелационни доказателства, че това е по този начин – само че за хората, които обичат мистерии, тази концепция е прекомерно изкусителна, с цел да бъде подценена.
От земята Окото на Сахара не наподобява толкоз впечатляващо – просто хълмове, пясък и скали. Но от въздуха или посредством сателитни фотоси се разкрива неговата същинска хубост: редуващи се кръгове от скали в разнообразни цветове, които наподобяват на великански пръстени, изрисувани от природата. Космонавтите на Международната галактическа станция постоянно го употребяват като ориентир, до момента в който обикалят към Земята.
Много култури имат вяра, че окото е знак на наблюдаване, отбрана и просветление. Идеята, че Земята „ гледа “ през тази групировка, въодушевява както метафизичен размишления, по този начин и артистични тълкования. В епохата на търсене на връзка сред науката и духовността, Окото на Сахара като че ли е портал сред двете.
Разположена в Мавритания, тази загадъчна геоложка конструкция е съвсем съвършен концентричен кръг с диаметър към 40 километра. От високо наподобява на гигантско око, което следи планетата – и може би по тази причина от десетилетия провокира въображението на учени, авантюристи и фенове на теории на конспирацията.
Окото на Сахара съставлява ерозирала геоложка групировка, за която се счита, че е резултат от бавния разпад на антични скали и куполообразни структури под повърхността. Дълго време учените не били сигурни какво тъкмо го е основало – в началото даже се е считало, че това може да е кратер от астероид. Но през днешния ден множеството геолози са съгласни, че става дума за естествена геоложка конструкция, формирана от повдигането и последвалото ерозиране на земната кора.
Въпреки това, точното ѝ пораждане остава обхванато в известна доза тайнственост. Слоевете скали – някои на възраст над 100 милиона години – са подредени по метод, който наподобява съвсем прекомерно съразмерен, с цел да е напълно инцидентен. Това е и повода доста хора да имат вяра, че структурата може да крие освен това от просто геоложка история.
Една от най-популярните и сантиментални теории е, че Окото на Сахара е в действителност останка от именитата изгубена Атлантида. В античните описания на Платон се загатва за кръговиден град с концентрични канали – нещо, което необичайно доста припомня на формата на Окото. Някои откриватели даже настояват, че размерът и разположението на структурата съответстват с описанията. Разбира се, няма безапелационни доказателства, че това е по този начин – само че за хората, които обичат мистерии, тази концепция е прекомерно изкусителна, с цел да бъде подценена.
От земята Окото на Сахара не наподобява толкоз впечатляващо – просто хълмове, пясък и скали. Но от въздуха или посредством сателитни фотоси се разкрива неговата същинска хубост: редуващи се кръгове от скали в разнообразни цветове, които наподобяват на великански пръстени, изрисувани от природата. Космонавтите на Международната галактическа станция постоянно го употребяват като ориентир, до момента в който обикалят към Земята.
Много култури имат вяра, че окото е знак на наблюдаване, отбрана и просветление. Идеята, че Земята „ гледа “ през тази групировка, въодушевява както метафизичен размишления, по този начин и артистични тълкования. В епохата на търсене на връзка сред науката и духовността, Окото на Сахара като че ли е портал сред двете.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ