Как Естония създава първото цифрово посолство
Някъде в Люксембург ще има стая, на чиято врата ще бъде закачено естонско знаме, а вътре ще се съхранява естонската страна в данни. Горе-долу по този начин ще наподобява първото цифрово посолство в света, което ще стартира работа при започване на 2018 година
Институцията е част от тактиката на дребната балтийска страна по какъв начин да оцелее след хакерска атака или действителна окупация. Цифровото посолството е ядрото на този проект – с концепцията да бъде " проект Б ", в случай че системите в границите на Естония бъдат атакувани или изгубят мощ.
Отбранителната ни система е такава, че каквото и да се случи, да продължим да действаме като страна, изяснява пред " Дневник " основният информативен шеф на страната Сиим Сиккут. Естония изгуби Втората международна война и имаше държавно управление в заточение, в този момент опитваме да създадем такова и в цифровия свят, с цел да имаме потенциала да работим от чужбина, в случай че е належащо.Така, даже в случай че се случи немислимото, страната ще продължи да действа.
" Немислимото " не е единствено война. Има други страни, застрашени от вулкани, цунамита, естествени бедствия, външни врагове – те могат да употребяват сходен бекъп. Очакваме скоро това да се случи, споделя Сиккут.
Виенските конвенции в цифровия свят
Можехме да употребяваме и облачна услуга, сочи той, само че за нашите цели е нужно да имаме цялостен надзор и пълномощия над данните, нещо, което такива услуги не могат да подсигуряват. Установяването на данните във физическите посолства в чужбина пък се оказало прекомерно скъпо.
" Започни на дребно, в случай че не работи, убий плана. Ако работи, развий го. Това е нашият метод ".
Така се стига до концепцията за цифровото посолство. Люксембург бива определена по три аргументи – страната към този момент е сътрудник на Естония, има нужното техническо равнище, с цел да извърши заданието, и е предложила най-хубавата цена. Освен това е била задоволително гъвкава, с цел да работи за реализирането на плана и в границите на интернационалното право. Любопитен факт е, че в стаята с естонско знаме на вратата ще работят Виенските конвенции.
" Това важи и за единния дигитален пазар – постоянно разпоредбите към този момент съществуват и не ни би трябвало особено ново предписание за цифровото и киберпространството. Нямаме специфични закони за електронното държавно управление. За каквито и данни да си приказваме – на хартия или цифрови, все са данни ", споделя Сиккут. " Няма потребност от нови закони, тъй като актуалните са си положителни – просто би трябвало да се споразумеем по какъв начин да се ползват в новата рамка. "
Прост метод
Засега обаче построяването на втора такава институция не се планува. По една доста елементарна причина. " Искаме да изпипаме първата. Това е пилотен план ", споделя Сиккут.
" Обикновено действаме по този начин: започваш с ядрото и развиваш нататък. Е-жителството бе доста дребна стратегия първоначално. Създадохме я, с цел да забележим ДАЛИ работи и КАК може да сработи и започнахме да надстрояваме ", изяснява той. " Започни на дребно, в случай че не работи, убий плана. Ако работи, развий го. Това е нашият метод ".
Горчив опит
Балтийската страна има горчив опит от предишното. През 2007 година съветски хакерски атаки съумяват да смъкват по едно и също време 58 уеб страницата, в това число такива на държавното управление, на вестници и на банки. Не е изгубена информация, само че случаят остава незабравим. " 2007-ма година за нас бе урок ", отбелязва Сиккут.
" Оперативно нещата не се трансформираха доста, само че се промени това, че политиците осъзнаха пред какви рискове е изправен цифровият свят ", споделя пред " Дневник " Таймар Петеркоп, генералният шеф на Агенцията за осведомителните системи на страната, която дава отговор за киберсигурността ѝ. " Ако използваш осведомителни технологлии, се сблъскваш с избрани опасности и слаби места, тъй че би трябвало да си подготвен да се оправиш с тях на политическо равнище. Ние бяхме първата европейска страна, която сътвори конструкция за киберсигурност ".
Институцията е част от тактиката на дребната балтийска страна по какъв начин да оцелее след хакерска атака или действителна окупация. Цифровото посолството е ядрото на този проект – с концепцията да бъде " проект Б ", в случай че системите в границите на Естония бъдат атакувани или изгубят мощ.
Отбранителната ни система е такава, че каквото и да се случи, да продължим да действаме като страна, изяснява пред " Дневник " основният информативен шеф на страната Сиим Сиккут. Естония изгуби Втората международна война и имаше държавно управление в заточение, в този момент опитваме да създадем такова и в цифровия свят, с цел да имаме потенциала да работим от чужбина, в случай че е належащо.Така, даже в случай че се случи немислимото, страната ще продължи да действа.
" Немислимото " не е единствено война. Има други страни, застрашени от вулкани, цунамита, естествени бедствия, външни врагове – те могат да употребяват сходен бекъп. Очакваме скоро това да се случи, споделя Сиккут.
Виенските конвенции в цифровия свят
Можехме да употребяваме и облачна услуга, сочи той, само че за нашите цели е нужно да имаме цялостен надзор и пълномощия над данните, нещо, което такива услуги не могат да подсигуряват. Установяването на данните във физическите посолства в чужбина пък се оказало прекомерно скъпо.
" Започни на дребно, в случай че не работи, убий плана. Ако работи, развий го. Това е нашият метод ".
Така се стига до концепцията за цифровото посолство. Люксембург бива определена по три аргументи – страната към този момент е сътрудник на Естония, има нужното техническо равнище, с цел да извърши заданието, и е предложила най-хубавата цена. Освен това е била задоволително гъвкава, с цел да работи за реализирането на плана и в границите на интернационалното право. Любопитен факт е, че в стаята с естонско знаме на вратата ще работят Виенските конвенции.
" Това важи и за единния дигитален пазар – постоянно разпоредбите към този момент съществуват и не ни би трябвало особено ново предписание за цифровото и киберпространството. Нямаме специфични закони за електронното държавно управление. За каквито и данни да си приказваме – на хартия или цифрови, все са данни ", споделя Сиккут. " Няма потребност от нови закони, тъй като актуалните са си положителни – просто би трябвало да се споразумеем по какъв начин да се ползват в новата рамка. "
Прост метод
Засега обаче построяването на втора такава институция не се планува. По една доста елементарна причина. " Искаме да изпипаме първата. Това е пилотен план ", споделя Сиккут.
" Обикновено действаме по този начин: започваш с ядрото и развиваш нататък. Е-жителството бе доста дребна стратегия първоначално. Създадохме я, с цел да забележим ДАЛИ работи и КАК може да сработи и започнахме да надстрояваме ", изяснява той. " Започни на дребно, в случай че не работи, убий плана. Ако работи, развий го. Това е нашият метод ".
Горчив опит
Балтийската страна има горчив опит от предишното. През 2007 година съветски хакерски атаки съумяват да смъкват по едно и също време 58 уеб страницата, в това число такива на държавното управление, на вестници и на банки. Не е изгубена информация, само че случаят остава незабравим. " 2007-ма година за нас бе урок ", отбелязва Сиккут.
" Оперативно нещата не се трансформираха доста, само че се промени това, че политиците осъзнаха пред какви рискове е изправен цифровият свят ", споделя пред " Дневник " Таймар Петеркоп, генералният шеф на Агенцията за осведомителните системи на страната, която дава отговор за киберсигурността ѝ. " Ако използваш осведомителни технологлии, се сблъскваш с избрани опасности и слаби места, тъй че би трябвало да си подготвен да се оправиш с тях на политическо равнище. Ние бяхме първата европейска страна, която сътвори конструкция за киберсигурност ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ