Някъде около село Телиш, по пътя Плевен - София. Вечерта

Някъде към село Телиш, по пътя Плевен - София. Вечерта е тъмна, а група деца, пътуващи за детски лагер, закъсват на пътя. Минават стотици коли, само че никой не стопира да им помогне. Двете учителки и децата са изморени, обезпокоени и не знаят какво да вършат.

Тогава около тях минават Петя и Момчил - на пръв взор изцяло елементарни хора. Те стопират колата си, оказват помощ на водачите на буса, прибират всички деца в дома си в село Телиш, вадят им храна, питиета и плодове, основават прелестна атмосфера, усмивки и най-много условия, в които децата да изчакат различен превоз, който да ги вземе - няколко коли, които идват от София. Дори когато единият автомобил закъснява, Петя и Момчил качват някои от децата в персоналния си автомобил, с цел да ги откарат на детския лагер.

" Тази история може и да Ви се вижда, че е естествена, само че споделям Ви - НЕ Е. Пак ще го кажа, стотици коли несъмнено са минали, до момента в който не стопираха Петя и Момчил. И знаете ли - тези деца са български, само че от Молдова, те са бесарабски българчета, а знаете ли по какъв начин те самите, по какъв начин учителките им със сълзи разказваха за тези ХОРА и тази история ", споделя Никола Рахнев, уредник на детския лагер за децата.

" Как това било знамение, какви положителни били хората в България, по какъв начин това било най-хубавото нещо, което им се случило, с детайлите с пуканките, с гроздето... с колите, които пристигнали, какъв урок по добрина, по човечност и то там където им е най-скъпо и най-мило в сърцата, в прародината им, както те я назовават, България ", добавя той в обява във Фейсбук.

" Петя и Момчил - уж са елементарни хора, само че са доста повече - те са ЧОВЕЦИ. България е пълна с положителни хора! Ако не познавате такива - вие бъдете такива! ", споделя още Рахнев.