Някъде между обичам те“ и не ми се говори“, между

Някъде сред „ обичам те “ и „ не ми се приказва “, сред „ всичко е наред “ и „ не мога да вдишвам “ съществува тиха, невидима територия от чувства, за които липсват думи. В тази точно пауза, там, където речникът се изчерпва, се ражда планът на образния артист Джон Кьониг. Роден в Женева, израснал в Айдахо, следвал в Минесота, Кьониг не се възприема като обичаен езиковед. За себе си той споделя, че е „ човек, който взирайки се прекомерно дълго в празния екран,  нееднократно е бил налегнат от усеща, за които речникът не е планувал думи “.През 2009 година, във време, когато интернетът към момента има мярка и не е пренаситен от непотребен звук, Кьониг започва в Tumblr блог, наименуван The Dictionary of Obscure Sorrows (Речникът на скритите тъги). Съдейки по думите му, той няма упоритост да основава научен труд, а единствено да „ попълни белите полета на езика “. Кьониг основава своите думи като същински „ езиков странник “ – черпи корени и музи от латински, гръцки, немски, френски, британски, славянски, японски и скандинавски езици, а след това ги преплита в нови, звучни форми. Той не просто измисля звуци, а построява чувство за достоверност – думите му звучат по този начин, като че ли постоянно са съществували. Така се появява думата Sonder, назоваваща прозрението, че животът на всеки срещнат човек е също толкоз комплициран като нашия. Ражда се и думата Kenopsia, с цел да изрази възприятието от странната празнина на място, което в миналото е било оживено, а в този момент е обгърнато в тишина. А какво е Onism в речника на Кьониг? Притеснението, че животът е стеснен, че е невероятно да бъдем на всички места, където бихме желали да се озовем. В едно изявление Кьониг споделя, че съгласно него „ светът е прекомерно комплициран, с цел да бъде разказан единствено с наличните думи, а когато нещо не може да бъде посочено до дъно, то остава несподелено “.Първото видео за думата Sonder става вайръл, само че не като следващ тренд, а като самобитно безшумно облекчение. Така милиони хора откриват израз за това чувство, което постоянно са носели, само че не са успявали да изкажат до дъно. Оттам нататък планът стартира да живее личен живот. Новите думи се появяват в текстове на песни, в сватбени клетви, в траурни речи, даже в татуировки. През 2021 година, към този момент с одобрено място в културния пейзаж, The Dictionary of Obscure Sorrows се трансформира и в книга. Тя не оглавява класациите, само че се намества на нощните шкафчета на тези, които четат освен с цел да натрупат познания, а с цел да се почувстват по-малко самотни. „ Когато измисляш нови думи, не разширяваш речника “, написа Кьониг, „ разширяваш метода, по който хората споделят истината “.Феноменът не е изолиран. По света се раждат нови думи за тихи и комплицирано изразими усеща, като японското Mono No Aware, означаващо нежна горест по преходността; немското Fernweh за носталгията по места, на които в никакъв случай не си бил; скандинавското vemod – примес от потиснатост и покой. Но Кьониг отива по-далеч, като събира тези думи в речник, който не изисква да вярваш в избрана философия, а те приканва да влезеш и влееш личната си история в него. Това съгласно него е „ нежна “ гражданска война с думи, които нашепват.