Нургюл Салимова е на 15 години, но вече е една

Нургюл Салимова е на 15 години, само че към този момент е една от най-хубавите млади шахматистки в страната. През 2018 година тя завоюва интернационалните шахматни шампионати, някои от които са ”Байон опен” Франция, „ Чех опен” Пардубице Чехия, „ Задар опен” Хърватска. Te и донесоха огромен брой точки, които са нужни с цел да продължи пътя си към върха. Сега нейните достижения се равняват на 2414 точки.
Неин треньор е м.с. Живко Жеков, който е ръководител на Шахматен клуб „ Бургас-64 “.
В момента, с изключение на заниманията си с шах, тя би трябвало да бъде в учебно заведение, с цел да не изостава с материала. За Нургюл беше общителна да отговори на няколко въпроса
Разкажи ни за себе си, за твоето семейство, за нещата които те вълнуват отвън спорта.
Аз съм Нургюл Салимова, на 15години. Живея в с. Крепча, изучавам в СУ,,Васил Левски’’ гр. Опака. Състезателка съм по шахмат. Аз съм единственото дете на моите родители, нямам брат или сестра. В свободното си време обичам да виждам филми (предпочитам научнофантастични) и да играя бърз шах онлайн.
Как се възпламени по шахмата? Има ли човек който е съдействал за това или самата ти усети предпочитание да играеш?
Когато бях на четири години татко ми и дядо ми ме научиха по какъв начин се местят фигурите, разпоредбите и какво се прави. Първият ми шампионат в Силистра се оказа предопределен, защото там срещнах настоящия ми треньор - м.с. Живко Жеков. Помня, че бях стеснителна и не разговарях доста, само че той поговори с дядо ми и ме предложения на държавно състезание за девойки до осем години, което по-късно аз завоювах с 6 точки от 6 партии. След това взехме решение, че има смисъл да продължа.
Кой е първият ти треньор и кой е сегашният?
Първият ми треньор е татко ми, а първият професионален - Гросмайстор Никола Спиридонов. Сега работя с Майстора на спорта Живко Жеков, Гросмайстор Владимир Георгиев и Международен занаятчия Вячеслав Тиличеев.
Шахматистите имат ли другари шахматисти и кои са твоите?
Аз имам много другари шахматисти от разнообразни страни. Поддържаме връзка посредством обществените мрежи, случвало е да си оказваме помощ по време на шампионати. Едни от най-хубавите ми другари са холандци.

Какво ти дава и какво ти взема това занятие?
Благодарение на шаха мога да пътувам доста, а аз боготворя това. Срещам се с прелестни хора и другари. Може би взема от времето, което бих прекарала с родителите или приятелите си.
Кой е обичаният ти шахматист?
Световният първенец Магнус Карлсен. Харесвам го освен като шахматист, а и като персона. Той е забавен за обществото и популяризира шаха.
Кои предмети в учебно заведение са ти по-лесни и по какъв начин си с математиката? А с литературата?
Любимите ми предмети са историята и британският език. Обичам и литературата, имаме забавни уроци. Пропускам доста уроци, по тази причина математиката не ми е най-силният предмет.
Това, че имаш опция да участваш в надпревари отвън България обогатява ли те и с какво?
Да, несъмнено. Иначе в никакъв случай не бих могла да опозная толкоз доста места на тази възраст.
Как се готви един шахматист за шампионат, по какъв брой часа дневно би трябвало да се тренира?
Колкото се може повече. Аз упражнявам над пет часа всеки ден. Бих желала повече, само че се прибирам късно от учебно заведение и нямам толкоз доста време. Тренирам по два часа с единия от треньорите си, а по-късно не преставам сама още над три часа.
Кое е най-хубавото и най-трудното в шаха?
Най-хубаво е като надвивам, а най-трудно ми е след загуба, само че най-близките ми са постоянно до мен и ме поддържат.
Как виждаш развиването си в шахмата?
Виждам труд. Постигнати цели. И отново труд. Радост и изпитание и наслада.
Интервю на Гергана Цонева