Нула километра у нас са пътищата, които са в отлично

Нула километра у нас са пътищата, които са в чудесно положение. Това демонстрира класификацията им съгласно сигурността за придвижване. Дори автомагистралите са отвън класацията. Анализът е върху автомагистрали, първи, втори и трети клас пътища с обща дължина 8560 километра и е на Държавната организация за сигурност на придвижването по пътищата, юридически за времето сред 2021 и 2023 година

С най-хубави индикатори въпреки всичко са автомагистралите, те имат най-вече сектори с оценка “добро положение ”, която при тях е доминираща. Това се отнася за 436 км, или 50,92% от общата им дължина. Не са малко и правите с неприятна и незадоволителна оценка, които са над 1/5, или 188 км.

Най-добре е автомагистрала “Марица ”, тъй като 61% от трасето е оценено като “добро ”. С най-голям риск за участниците в придвижването са аутобаните “Хемус ” и “Тракия ”.

Над 30 на 100 от дължината им е в неприятно или незадоволително положение “Тракия ” е с най-вече сектори с най-ниска оценка – съвсем 18 на 100. Толкова е и процентът на секторите с риск от произшествия.

Общият брой катастрофи, настъпили на автомагистралите за интервала 2021-2023 година, е 675, с други думи там се случват по 0,805 произшествия на всеки километър.

Водеща в това отношение е “Тракия ” с 398 произшествия, три пъти повече от “Хемус ” (127) и в доста пъти повече от останалите аутобани. Честотата на ПТП-тата на километър там е 1,12, при 0,67 за “Хемус ”.

Не е добра обстановката и с автомагистрала “Европа ” с нейните едвам 31 км построени сектори, оценени към 2023 година (към днешна дата тя е изцяло подготвена и е 63 км – б.а.). Със междинен и висок риск за участниците в придвижването е към 85% от дължината.

Преобладаващата част от автомагистралите по принцип са с невисок риск, само че и с висок капацитет за повишаване, защото има редица разпознати дефекти на пътните детайли по тях. 18,03 на 100 са правите, които имат крещяща потребност от поправки и са записани като предпочитани, тъй като поради високата скорост на придвижване са много рискови, демонстрира анализът.

Пътните детайли, които са изследвани, са широчината на лентите, крайпътните пространства, криволиченето, пътните възли.

Най-лоши са резултатите за крайпътното пространство на аутобаните. Налични са неподвижни трудности в зоната за сигурност, които не са отстранени, преместени, модифицирани или обезопасени. Въпреки безконфликтното секване с други пътища пътните възли са проектирани с геометрични детайли, които не обезпечават високо равнище на сигурност за участниците в придвижването, написа още в разбора.

На територията на областите Перник ( “Струма ”) и Стара Загора ( “Тракия ”) има забележителен брой сектори в положително положение.

Областите Пазарджик и Пловдив ( “Тракия ”) демонстрират най-лоши резултати и максимален брой сектори с потребност от усъвършенствания.

Аутобаните, които са построени в по-скорошни времена, са с по-добри резултати спрямо пътищата, които са проектирани на база на по-стари подзаконови нормативни актове, при които сигурността е била на по-заден проект.

Първокласните пътища са най-вече в приемливо положение, само че с значително прави, които са в неприятно. При тях в действителност има нееднаквост на положението на сигурността, като доминират секторите със междинна и под междинната оценка.

Близо 190 км от тях са в положително положение и без значително съществуване на произшествия. Но най-вече – 1412 км, са в приемливо положение. Рискът от настъпване на произшествия е сдържан. Повече от една трета от пътищата първи клас (32,44%, или към 790 км) са в незадоволително или неприятно положение на сигурността.

Инфраструктурата е със обилни дефицити на главните пътни детайли, както и с съществуване на нараснал брой пътнотранспортни катастрофи. Около 52 км са в доста неприятно положение, което значи, че са непроходими за общоприетите транспортни средства.

Криволиченето, крайпътното пространство и гъстотата на точките за достъп при първокласните пътища са с най-ниска оценка, т.е. в най-лошо положение.

Въпреки по-високите резултати за пътни знаци и маркировка положението им по пътищата не е по никакъв начин положително. Наблюдава се ниско качество на светлоотразителност на пътната маркировка, на редица места отчасти или напълно липсва. Голяма част от пътните знаци са сложени в прорез с условията на подзаконови нормативни актове.

Крайната подредба на първокласните пътища по области демонстрира, че на територията на област Ямбол те са в положително положение и нито един не е в неприятно.

На противоположния полюс са областите Благоевград, Кърджали и София, където повече от половината първокласна пътна мрежа е в незадоволително и неприятно положение.

С най-ниски оценки са второкласните и третокласните пътища – при тях доминира незадоволително и неприятно положение.

Крайната оценка на републиканските пътища е, че доминират секторите с незадоволително и неприятно положение – 43,19% от общата им дължина.

Едва 16,47% от всички оценени прави са в положително положение или нямат потребност от основни усъвършенствания. Участъците в доста неприятно положение, които на процедура са негодни за употреба, са 0,91%. Основен минус на пътищата в България е преобладаващият двулентов габарит. Малко са тези с разграничителна линия – единствено 218 км, или 3,18% от общата дължина. В положително положение са пътищата в област Благоевград, при която една четвърт от секторите са с невисок риск за придвижването.

Най-зле са в областите Русе, Смолян и Пловдив, което е 1/3 от обследваните прави.

Русе, Варна, Пловдив и Благоевград са областите с най-лоши резултати по индикатора компактност на тежките ПТП. Най-ниски са стойностите за области Видин и Ямбол.