Нужно е увеличение с най-малко 15% на бюджета за здравеопазване
Нужно е стабилно нарастване от минимум 15% на бюджетните средства, отделяни за опазване на здравето, включително за лекарствени артикули, отговарящо на възходящите здравни потребности и политиките за понижаване на доплащането за медикаменти. Това сподели здравният икономист Аркади Шарков по време на семинара „ Рискове и благоприятни условия при заплащането на лекарствени артикули от НЗОК “, проведен от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Бяха показани ретроспективен разбор и бъдещи прогнози за положението на системата на възнаграждение на лекарствени артикули от НЗОК и опциите за нейното усъвършенстване, от позиция посрещане на възходящите потребности на популацията от лекарствено лекуване.
Шарков акцентира, че цените на медикаментите в България са едни от най-ниските в Европейски Съюз, а фармакомпаниите покриват разликите. „ Здравноосигурителните заплащания на НЗОК нарастват с темпа на приходите. След приспадане на отстъпките заплащанията за медикаменти обаче нарастват по-бавно и резервират каузи си в общите заплащания на НЗОК. През 2020 година те са били 1 233 (26%); през 2021 година - 1 354 (23%); през 2022 година - 1 458 (23%); през 2023 година - 1 701 (24%); а през 2024 година - 1 963 (24%). Ако приспаднем и Данък добавена стойност върху медикаментите, каквото не се начислява върху останалите заплащания на НЗОК, делът на медикаментите е 20% “, сподели той.
По думите на икономиста средномесечният бюджет на НЗОК през 2024 година е с близо 70 млн. лева по-нисък от общата стойност на регистрираните от аптеки и лечебни заведения медикаменти. Общата стойност на заплатените от НЗОК на лечебни заведения и аптеки медикаменти през 2023 г. е 2 314 млн. лева, а бюджета за медикаменти - 1 701 млн. лева, през 2024 заплатените от НЗОК медикаменти са на стойност 2 786 млн. лева, а бюджета е 1 963 млн. лева
„ През 2021 година бюджетът на НЗОК за медикаменти свърши на 30 октомври. За оставащите дни до края на годината НЗОК разчита на отстъпките. През 2024 година бюджетът на НЗОК за медикаменти свърши на 13 септември. Кой ще е „ денят на лекарствената неосигуреност “ през 2025 година, когато бюджетът на НЗОК за медикаменти ще свърши, и ще продължат ли отстъпките да компенсират дупката във финансирането? “, попита Шарков.
Като рекомендации той означи още основаване на механизми за наблюдаване и разбор на здравните потребности на популацията от лекарствено лекуване с оглед планирането на заплащането им с обществени средства; стабилно нарастване от минимум 15% на бюджетните средства, отделяни за опазване на здравето, включително лекарствени артикули, отговарящо на възходящите здравни потребности и политиките за понижаване на доплащането за лекарства; в допълнение финансиране на опазването на здравето – повишение на осигурителната тежест, целево заделяне на акцизи, нов данък за нездравословни храни и питиета и преразглеждане на механизмите за надзор на здравноосигурителните заплащания за лекарствени артикули с оглед реализиране на по-добри здравни резултати и гарантиране на финансовата резистентност на системата.
Като резюме на обстановката Аркади Шарков показа, че заплащанията за опазване на здравето неизбежно ще нарастват с всяка последваща година. Това е резултат от разнообразни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии. „ Инвестицията в здраве би трябвало да се приоритизира, тъй като носи дълготраен положителен резултат “, акцентира той, като насочи няколко оферти, които да работят в посока отбягване на риска от неспособност за покриване на потребностите на българите от здравна грижа.
Директорът на ARPharM Деян Денев съобщи, че заради възходящия размер на отстъпките през последните години съществува сериозен риск НЗОК да не може да се разплати с договорните си сътрудници (аптеки и болници). По думите му казусът е, че увеличаващите се отстъпки са непредвидими и слагат в риск за системата на възнаграждение на медикаменти от НЗОК. Той добави, че е допустимо в следствие от тази непредвидимост компании, които оферират един артикул на пазара, да се изтеглят и български пациенти да останат без лечения.
Експертът в региона на здравните политики доктор Славейко Джамбазов показа данни за изгодите от усъвършенствания достъп до новаторски лекарствени лечения и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. Той подчертава върху приложението на нови класове лекарства при пациенти с водещи диагнози, за които НЗОК заплаща – с онкологични и редки болести, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, шизофрения, хепатит С, астма, макулна недъгавост. за 2023 година по отношение на 2021 година Според разбора, за 126 000 пациенти лекуването с новаторски лечения, покрити от НЗОК, носи почти приблизително 10 добавени години живот в положително качество на пациент, като общо за всички лекувани пациенти са добавени близо 1 милион и 240 хиляди години. Всичко това има своето отражение върху стопанската система на страната – общият принос към брутния вътрешен артикул на България, вследствие на увеличената дълготрайност на живота и усъвършенстваното му качество, за тези пациенти надвишава 13 милиарда лв..
Онкологът доцент доктор Ася Консулова съобщи, че медицинските онколози би трябвало да се борят за здравето на пациентите, а не със системата. „ Благодарение на новаторските лечения, през последните години, можем да лекуваме пациентите доста по-добре и по-персонализирано “, сподели тя.
Доц. Консулова добави, че достъпът на пациентите до нови лечебни решения би трябвало да продължи да се усъвършенства, тъй като дава доста преимущество на лекари и пациенти в битката им с заболяването.
„ Наша обща задача на всички ни е да слагаме пациентите във фокуса на здравната система и да не задължаваме хората да си продават имуществото, с цел да могат се лекуват, както и фирмите да се изтеглят от пазара “, сподели доктор Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение „ Общност Мостове “.
Шарков акцентира, че цените на медикаментите в България са едни от най-ниските в Европейски Съюз, а фармакомпаниите покриват разликите. „ Здравноосигурителните заплащания на НЗОК нарастват с темпа на приходите. След приспадане на отстъпките заплащанията за медикаменти обаче нарастват по-бавно и резервират каузи си в общите заплащания на НЗОК. През 2020 година те са били 1 233 (26%); през 2021 година - 1 354 (23%); през 2022 година - 1 458 (23%); през 2023 година - 1 701 (24%); а през 2024 година - 1 963 (24%). Ако приспаднем и Данък добавена стойност върху медикаментите, каквото не се начислява върху останалите заплащания на НЗОК, делът на медикаментите е 20% “, сподели той.
По думите на икономиста средномесечният бюджет на НЗОК през 2024 година е с близо 70 млн. лева по-нисък от общата стойност на регистрираните от аптеки и лечебни заведения медикаменти. Общата стойност на заплатените от НЗОК на лечебни заведения и аптеки медикаменти през 2023 г. е 2 314 млн. лева, а бюджета за медикаменти - 1 701 млн. лева, през 2024 заплатените от НЗОК медикаменти са на стойност 2 786 млн. лева, а бюджета е 1 963 млн. лева
„ През 2021 година бюджетът на НЗОК за медикаменти свърши на 30 октомври. За оставащите дни до края на годината НЗОК разчита на отстъпките. През 2024 година бюджетът на НЗОК за медикаменти свърши на 13 септември. Кой ще е „ денят на лекарствената неосигуреност “ през 2025 година, когато бюджетът на НЗОК за медикаменти ще свърши, и ще продължат ли отстъпките да компенсират дупката във финансирането? “, попита Шарков.
Като рекомендации той означи още основаване на механизми за наблюдаване и разбор на здравните потребности на популацията от лекарствено лекуване с оглед планирането на заплащането им с обществени средства; стабилно нарастване от минимум 15% на бюджетните средства, отделяни за опазване на здравето, включително лекарствени артикули, отговарящо на възходящите здравни потребности и политиките за понижаване на доплащането за лекарства; в допълнение финансиране на опазването на здравето – повишение на осигурителната тежест, целево заделяне на акцизи, нов данък за нездравословни храни и питиета и преразглеждане на механизмите за надзор на здравноосигурителните заплащания за лекарствени артикули с оглед реализиране на по-добри здравни резултати и гарантиране на финансовата резистентност на системата.
Като резюме на обстановката Аркади Шарков показа, че заплащанията за опазване на здравето неизбежно ще нарастват с всяка последваща година. Това е резултат от разнообразни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии. „ Инвестицията в здраве би трябвало да се приоритизира, тъй като носи дълготраен положителен резултат “, акцентира той, като насочи няколко оферти, които да работят в посока отбягване на риска от неспособност за покриване на потребностите на българите от здравна грижа.
Директорът на ARPharM Деян Денев съобщи, че заради възходящия размер на отстъпките през последните години съществува сериозен риск НЗОК да не може да се разплати с договорните си сътрудници (аптеки и болници). По думите му казусът е, че увеличаващите се отстъпки са непредвидими и слагат в риск за системата на възнаграждение на медикаменти от НЗОК. Той добави, че е допустимо в следствие от тази непредвидимост компании, които оферират един артикул на пазара, да се изтеглят и български пациенти да останат без лечения.
Експертът в региона на здравните политики доктор Славейко Джамбазов показа данни за изгодите от усъвършенствания достъп до новаторски лекарствени лечения и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. Той подчертава върху приложението на нови класове лекарства при пациенти с водещи диагнози, за които НЗОК заплаща – с онкологични и редки болести, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, шизофрения, хепатит С, астма, макулна недъгавост. за 2023 година по отношение на 2021 година Според разбора, за 126 000 пациенти лекуването с новаторски лечения, покрити от НЗОК, носи почти приблизително 10 добавени години живот в положително качество на пациент, като общо за всички лекувани пациенти са добавени близо 1 милион и 240 хиляди години. Всичко това има своето отражение върху стопанската система на страната – общият принос към брутния вътрешен артикул на България, вследствие на увеличената дълготрайност на живота и усъвършенстваното му качество, за тези пациенти надвишава 13 милиарда лв..
Онкологът доцент доктор Ася Консулова съобщи, че медицинските онколози би трябвало да се борят за здравето на пациентите, а не със системата. „ Благодарение на новаторските лечения, през последните години, можем да лекуваме пациентите доста по-добре и по-персонализирано “, сподели тя.
Доц. Консулова добави, че достъпът на пациентите до нови лечебни решения би трябвало да продължи да се усъвършенства, тъй като дава доста преимущество на лекари и пациенти в битката им с заболяването.
„ Наша обща задача на всички ни е да слагаме пациентите във фокуса на здравната система и да не задължаваме хората да си продават имуществото, с цел да могат се лекуват, както и фирмите да се изтеглят от пазара “, сподели доктор Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение „ Общност Мостове “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ