Корпоративната социална отговорност – защо не знаем нищо за нея
Нуждаем се от повече сензитивност на обществото към проблемите на хора с увреждания за възстановяване на просветителната инфраструктура
Понятието обществена страна навлиза в политическата реторика през XIX в., като самият термин за първи път е употребен от немския икономист Лоренц декор Щайн. Концепцията за обществена страна е развита първо в Германия, където при канцлера Ото декор Бисмарк се построява немския обществен модел за наложително публично обезпечаване. Социалната страна е социална система под формата на механизъм за преразпределение на публичните богатства в сходство с правилото на обществената правдивост в полза на всички жители, тъй че всеки един субект с изключение на да може да съществува, да има и заслужен стандарт на живот.
Един от най-важните детайли на обществената страна през XXI век е корпоративната обществена отговорност (КСО), за която все по-често приказваме в Европейския съюз. В България един от главните проблеми е неналичието на осведоменост по въпроса, защото за нас понятието е напълно ново и занапред се създава, като идея и концепция в нашата социално-икономическа среда. Корпоративната обществена отговорност е резистентен обществен ангажимент на страната с възходяща роля и значение във връзка с повишение на отговорността на компаниите и предприятията към чиновниците и техните фамилии и въздействието им върху обществото. С други думи – фирмите да работят непринудено за реализиране на обществени и екологични цели в границите на своите бизнес действия. За да се съобразят със своята корпоративна обществена отговорност, предприятията следва да разполагат с механизъм за консолидиране на обществените въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на индивида и потребителите в своите икономически интервенции. Корпоративната обществена отговорност съставлява доброволният ангажимент на бизнеса да даде своя принос за общественото, икономическото и стабилно развиване – принос, който да надвишава нормативно избраните условия във връзка с общественото и трудово законодателство – условия на труд, трудови правни отношения, запазване на околната среда и други
Общата рамка на корпоративната обществена отговорност се управлява от интернационално приети правила и насоки, измежду които: Концепцията за корпоративна обществена отговорност, Насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за мултинационалните предприятия, Десетте правилото на Глобалния контракт на Организация на обединените нации, Стандарта ISO 26000 с насоки по отношение на обществената отговорност, Тристранната декларация на МОТ за правилата, по отношение на мултинационалните предприятия и обществена политика, управителните правила на Организация на обединените нации за бизнес и права на индивида. Като съществени акценти на корпоративната обществена отговорност са сложени: отчетността, прозрачността, публичността и виновното държание.
Министерство на труда и обществената политика поставя и играе значима роля за поощряване на обществено виновни практики в обществото, като разпространява, предизвиква и подкрепя въвеждането на корпоративна обществена отговорност, създавайки условия за ефикасни партньорства сред всички заинтригувани страни. По отношение на този модел в България могат да бъдат посочени към този момент някои положителни образци и практики. Един от тях са годишните състезания за достижения в региона на КСО, които се провеждат – задачата е стимулиране и самопризнание към тях. За да се насърчи използването в България на правилата на положително корпоративно ръководство през 2007 година, е признат Национален кодекс за корпоративно ръководство. Това дава съображение да определим Кодекса като крачка напред към налагане правилата на КСО, доколкото се слага по-отчетлив акцент върху връзките със заинтригуваните лица. През 2014 година обществените компании в България, подписали Кодекса и спазващи неговите условия, са 53.
През юни бе основан Консултативен съвет към министъра на труда и обществената политика за реализиране на съгласуваност, съдействие и съвещания при създаване, осъществяване, надзор за осъществяване и оценка на държавната политика в региона на корпоративната обществена отговорност. Предстои и създаването на стратегически документ, като активността започва с авансово изследване измежду заинтригуваните страни в предпочитани области и тематики по корпоративна обществена отговорност. Визията на Министерството на труда и обществената политика за стратегическия документ по корпоративна обществена отговорност се създава в партньорство с всички заинтригувани страни (университети, неправителствени организации, бизнес организации, обществени сътрудници, жители и др.). Целта е да се открои ролята на страната и другите заинтригувани страни, които в партньорство да основат и поддържат най-хубавите условия за проявата на обществено отговорно държание от страна на бизнеса в полза на цялото общество. Ползите следва да бъдат, както за бизнеса по повод повишение на конкурентоспособността му, по този начин и за членовете на обществото, които са консуматори и чакат артикул, създаден по обществено виновен и етичен метод. В рамките на проучвателно-аналитичните действия за правене на план на Стратегия за КСО се изследва евентуалният принос от потреблението на разнообразни сертифициращи документи. Потребността от повишение на чувствителността на обществото към проблемите на хора с увреждания би трябвало да откри израз в идната тактика. Добре е да се разиска въвеждане на документ за КСО към хората с увреждания в българската процедура, в границите на основания Консултативен съвет към министъра на труда и обществената политика, по въпросите на КСО. Предвижда се идващото му съвещание да се организира през първото тримесечие на 2018 година
Принципи при създаването на стратегическия документ са: изчерпателност (консултации – както национални, по този начин и по браншове и региони), досегаемост на информацията, документиране (идеята е да се носи отговорност за поетите ангажименти), противоположна връзка, равнопоставеност, последователност. В създаването на политиката по КСО министерството се управлява от разбирането, че е нужен метод, съчетаващ използвани ограничения, които се споделят от обществото и бизнеса.
Ще се стремим главните съставни елементи на корпоративната обществена отговорност да спомогнат за постоянна стопанска система, постоянна околна среда и постоянни обществени връзки сред сътрудниците на пазара на труда. КСО би трябвало да се възприема, като рамка, където да се намерят нови способи на съдействие сред заинтригуваните страни, създавайки новаторски механизми за ръководство. Затова задачата на Министерството на труда и обществената политика е да организира обществени политики за поощряване на корпоративната обществена отговорност. Активното присъединяване и ангажираност на всички заинтригувани страни ще способства за това, бизнесът в България да следва европейските и международни трендове.
При поредицата от срещи, които реализирах в последните месеци в качеството си на заместник-министър на труда и обществената политика, с браншови организации и работодатели се натъкнах на доста позитивни образци за прояви на корпоративна обществена отговорност, от време на време без даже самите работодатели да я осъзнават като такава. Също по този начин обаче срещнах и недоумение, защото към момента за някои сфери на КСО се чака главно страната да свърши работата, като при обезпечаването на учебни заведения и обучение, изключително в обезлюдяващи се райони и по-малки обитаеми места. Образованието постоянно ще си остане обвързване на страната, само че това не значи, че бизнесът на място не трябва да спомага за възстановяване на просветителната инфраструктура и да влага в нея, в случай че това ще спомогне за задържане на положителните служащи в тези райони. Това е и един от значимите лостове, с които могат да се преодолеят фрапантните в България районни демографски и стопански несъответствия, а също по този начин и бизнесът да се оправи с острия недостиг на квалифицирана работна ръка на локално и локално равнище.
В XXI век при сегашните цифрови, високотехнологизирани общества, грижата за хората, за човешкия капитал ще се трансформира в първостепенна задача на развитите общества, защото единствено по този начин те ще могат да просперират и да се развиват. Затова работим старателно в тази тенденция и съм сигурна, че скоро ще имаме и доста позитивни резултати.
Понятието обществена страна навлиза в политическата реторика през XIX в., като самият термин за първи път е употребен от немския икономист Лоренц декор Щайн. Концепцията за обществена страна е развита първо в Германия, където при канцлера Ото декор Бисмарк се построява немския обществен модел за наложително публично обезпечаване. Социалната страна е социална система под формата на механизъм за преразпределение на публичните богатства в сходство с правилото на обществената правдивост в полза на всички жители, тъй че всеки един субект с изключение на да може да съществува, да има и заслужен стандарт на живот.
Един от най-важните детайли на обществената страна през XXI век е корпоративната обществена отговорност (КСО), за която все по-често приказваме в Европейския съюз. В България един от главните проблеми е неналичието на осведоменост по въпроса, защото за нас понятието е напълно ново и занапред се създава, като идея и концепция в нашата социално-икономическа среда. Корпоративната обществена отговорност е резистентен обществен ангажимент на страната с възходяща роля и значение във връзка с повишение на отговорността на компаниите и предприятията към чиновниците и техните фамилии и въздействието им върху обществото. С други думи – фирмите да работят непринудено за реализиране на обществени и екологични цели в границите на своите бизнес действия. За да се съобразят със своята корпоративна обществена отговорност, предприятията следва да разполагат с механизъм за консолидиране на обществените въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на индивида и потребителите в своите икономически интервенции. Корпоративната обществена отговорност съставлява доброволният ангажимент на бизнеса да даде своя принос за общественото, икономическото и стабилно развиване – принос, който да надвишава нормативно избраните условия във връзка с общественото и трудово законодателство – условия на труд, трудови правни отношения, запазване на околната среда и други
Общата рамка на корпоративната обществена отговорност се управлява от интернационално приети правила и насоки, измежду които: Концепцията за корпоративна обществена отговорност, Насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за мултинационалните предприятия, Десетте правилото на Глобалния контракт на Организация на обединените нации, Стандарта ISO 26000 с насоки по отношение на обществената отговорност, Тристранната декларация на МОТ за правилата, по отношение на мултинационалните предприятия и обществена политика, управителните правила на Организация на обединените нации за бизнес и права на индивида. Като съществени акценти на корпоративната обществена отговорност са сложени: отчетността, прозрачността, публичността и виновното държание.
Министерство на труда и обществената политика поставя и играе значима роля за поощряване на обществено виновни практики в обществото, като разпространява, предизвиква и подкрепя въвеждането на корпоративна обществена отговорност, създавайки условия за ефикасни партньорства сред всички заинтригувани страни. По отношение на този модел в България могат да бъдат посочени към този момент някои положителни образци и практики. Един от тях са годишните състезания за достижения в региона на КСО, които се провеждат – задачата е стимулиране и самопризнание към тях. За да се насърчи използването в България на правилата на положително корпоративно ръководство през 2007 година, е признат Национален кодекс за корпоративно ръководство. Това дава съображение да определим Кодекса като крачка напред към налагане правилата на КСО, доколкото се слага по-отчетлив акцент върху връзките със заинтригуваните лица. През 2014 година обществените компании в България, подписали Кодекса и спазващи неговите условия, са 53.
През юни бе основан Консултативен съвет към министъра на труда и обществената политика за реализиране на съгласуваност, съдействие и съвещания при създаване, осъществяване, надзор за осъществяване и оценка на държавната политика в региона на корпоративната обществена отговорност. Предстои и създаването на стратегически документ, като активността започва с авансово изследване измежду заинтригуваните страни в предпочитани области и тематики по корпоративна обществена отговорност. Визията на Министерството на труда и обществената политика за стратегическия документ по корпоративна обществена отговорност се създава в партньорство с всички заинтригувани страни (университети, неправителствени организации, бизнес организации, обществени сътрудници, жители и др.). Целта е да се открои ролята на страната и другите заинтригувани страни, които в партньорство да основат и поддържат най-хубавите условия за проявата на обществено отговорно държание от страна на бизнеса в полза на цялото общество. Ползите следва да бъдат, както за бизнеса по повод повишение на конкурентоспособността му, по този начин и за членовете на обществото, които са консуматори и чакат артикул, създаден по обществено виновен и етичен метод. В рамките на проучвателно-аналитичните действия за правене на план на Стратегия за КСО се изследва евентуалният принос от потреблението на разнообразни сертифициращи документи. Потребността от повишение на чувствителността на обществото към проблемите на хора с увреждания би трябвало да откри израз в идната тактика. Добре е да се разиска въвеждане на документ за КСО към хората с увреждания в българската процедура, в границите на основания Консултативен съвет към министъра на труда и обществената политика, по въпросите на КСО. Предвижда се идващото му съвещание да се организира през първото тримесечие на 2018 година
Принципи при създаването на стратегическия документ са: изчерпателност (консултации – както национални, по този начин и по браншове и региони), досегаемост на информацията, документиране (идеята е да се носи отговорност за поетите ангажименти), противоположна връзка, равнопоставеност, последователност. В създаването на политиката по КСО министерството се управлява от разбирането, че е нужен метод, съчетаващ използвани ограничения, които се споделят от обществото и бизнеса.
Ще се стремим главните съставни елементи на корпоративната обществена отговорност да спомогнат за постоянна стопанска система, постоянна околна среда и постоянни обществени връзки сред сътрудниците на пазара на труда. КСО би трябвало да се възприема, като рамка, където да се намерят нови способи на съдействие сред заинтригуваните страни, създавайки новаторски механизми за ръководство. Затова задачата на Министерството на труда и обществената политика е да организира обществени политики за поощряване на корпоративната обществена отговорност. Активното присъединяване и ангажираност на всички заинтригувани страни ще способства за това, бизнесът в България да следва европейските и международни трендове.
При поредицата от срещи, които реализирах в последните месеци в качеството си на заместник-министър на труда и обществената политика, с браншови организации и работодатели се натъкнах на доста позитивни образци за прояви на корпоративна обществена отговорност, от време на време без даже самите работодатели да я осъзнават като такава. Също по този начин обаче срещнах и недоумение, защото към момента за някои сфери на КСО се чака главно страната да свърши работата, като при обезпечаването на учебни заведения и обучение, изключително в обезлюдяващи се райони и по-малки обитаеми места. Образованието постоянно ще си остане обвързване на страната, само че това не значи, че бизнесът на място не трябва да спомага за възстановяване на просветителната инфраструктура и да влага в нея, в случай че това ще спомогне за задържане на положителните служащи в тези райони. Това е и един от значимите лостове, с които могат да се преодолеят фрапантните в България районни демографски и стопански несъответствия, а също по този начин и бизнесът да се оправи с острия недостиг на квалифицирана работна ръка на локално и локално равнище.
В XXI век при сегашните цифрови, високотехнологизирани общества, грижата за хората, за човешкия капитал ще се трансформира в първостепенна задача на развитите общества, защото единствено по този начин те ще могат да просперират и да се развиват. Затова работим старателно в тази тенденция и съм сигурна, че скоро ще имаме и доста позитивни резултати.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ