НСОРБ иска 13% ръст на субсидиите за общините
НСОРБ желае 13% растеж на дотациите за общините
Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) предлага дотацията за общините в бюджета за идната година да бъде нараснала с 13 %, каза изпълнителният шеф на организацията Силвия Георгиева след приключването на
Годишната среща на локалните управляващи в Албена. Основен уредник на форума бе НСОРБ.
Георгиева посочи, че предложенията на сдружението към този момент са показани пред Министерството на финансите (МФ) и се чака до края на октомври да бъдат извършени договаряния по тях.
НСОРБ слага три акцент, допълния Георгиева. Първият е запазването
на общинската капиталова стратегия, вече добила известност като Приложение 3 към държавния бюджет. В нея общините имат около 3300 плана за над 8,2 милиарда лв., посочи Георгиева. Тя посочи, че предлагането към МФ е програмата да бъде непокътната и в бюджета за идната година,
като бъде обезпечен задоволителен запас за разплащане
на плановете в осъществяване, както и за започване – най-малко предплатено, на нови планове. „ Получихме увещание и от министър-председателя, и от министъра на финансите, че общинската капиталова стратегия ще бъде част от бюджет 2026, а съответните цифри следва да бъдат контрактувани “, уточни Георгиева.
Вторият приоритет на НСОРБ е така наречен обща изравнителна дотация,
която подкрепя общините с по-ниски данъчни доходи да поддържат положително качество на услугите, по този начин както е в по-големите, сподели още Георгиева. По думите ѝ това е единствената държавна дотация, с която общините могат да се разпореждат независимо,
след решение на общинските препоръки. Поискали сме растеж с 13 на 100 за 2026 година, сподели Георгиева.
Третият приоритет в предложенията на сдружението са възнагражденията в общинските администрации. Георгиева акцентира, че те са едни от най-ниските в обществената администрация. По думите ѝ един евроексперт в приблизително огромна община получава към 1200 лв. чиста заплата. Сумата е близка до минималната и извънредно доста
затруднява кметовете да намират и да задържат качествени специалисти, уточни Георгиева.
За завършилата годишна среща тя разяснява, членовете на сдружението са извънредно задоволени от присъединяване на държавното управление в нея. Тя напомни, че с кметовете разговаряха министър-председателят Росен Желязков,
както и министрите на финансите, на районното развиване и благостройството,
на земеделието, на транспорта и известията, на образованието, на околната среда и водите. „ Централната власт и локалната власт се срещнаха през тези три дни в Албена и имахме извънредно добър разговор, чуваемост от двете страни. Имаме убеденост, че проблемите, които сложиха кметовете, бяха чути и вярно разбрани от
страна на представителите на държавното управление “, уточни Георгиева.
Тя изрази удовлетворение, че централната власт схваща извънредно комплицираната задача, пред която са изправени общините с смяната на таксата за битови боклуци. По думите ѝ сдружението има
добър разговор с министър Манол Генов по тематиката
за промяната в ръководство на отпадъците. Георгиева изрази вяра, че ще бъде реализиран допустим вид за гладко въвеждане на правилото „ замърсителят заплаща “. Предложението на НСОРБ е да се приложи тригодишен временен интервал, считано от 2026 година,
Георгиева уточни, че поетапното въвеждане може да бъде по типове действия,
по част от територията, или с някакъв по-комплексен, миксиран вид. Такъв е методът във всички страни-членки на Европейски Съюз, на никое място правилото „ замърсителят заплаща “ не е бил въведен внезапно върху цялата територия на страната, сподели Георгиева. Тя добави, че прекосяването към този нов метод на пресмятане на таксата е и извънредно скъпо, изисква
големи вложения в инфраструктура за претегляне на сметта, каквито общините не могат да създадат.
Изпълнителният шеф на НСОРБ коментира още, че акцент остават и проблемите с водоснабдяването. Тази задача е на доста институции, само че общините са мощно обвързани с нея, уточни Георгиева. Тя разяснява, че подмяната на ВиК мрежата е скъпа, сложна и лишава време, но хубавото е, че общините имат достъп до капиталови запаси. „ В този бранш се осъществят доста планове по места и се надяваме поетапно най-малко да успеем да подменим подземната водна инфраструктура, с цел да се понижат загубите на вода “, уточни Георгиева.
Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) предлага дотацията за общините в бюджета за идната година да бъде нараснала с 13 %, каза изпълнителният шеф на организацията Силвия Георгиева след приключването на
Годишната среща на локалните управляващи в Албена. Основен уредник на форума бе НСОРБ.
Георгиева посочи, че предложенията на сдружението към този момент са показани пред Министерството на финансите (МФ) и се чака до края на октомври да бъдат извършени договаряния по тях.
НСОРБ слага три акцент, допълния Георгиева. Първият е запазването
на общинската капиталова стратегия, вече добила известност като Приложение 3 към държавния бюджет. В нея общините имат около 3300 плана за над 8,2 милиарда лв., посочи Георгиева. Тя посочи, че предлагането към МФ е програмата да бъде непокътната и в бюджета за идната година,
като бъде обезпечен задоволителен запас за разплащане
на плановете в осъществяване, както и за започване – най-малко предплатено, на нови планове. „ Получихме увещание и от министър-председателя, и от министъра на финансите, че общинската капиталова стратегия ще бъде част от бюджет 2026, а съответните цифри следва да бъдат контрактувани “, уточни Георгиева.
Вторият приоритет на НСОРБ е така наречен обща изравнителна дотация,
която подкрепя общините с по-ниски данъчни доходи да поддържат положително качество на услугите, по този начин както е в по-големите, сподели още Георгиева. По думите ѝ това е единствената държавна дотация, с която общините могат да се разпореждат независимо,
след решение на общинските препоръки. Поискали сме растеж с 13 на 100 за 2026 година, сподели Георгиева.
Третият приоритет в предложенията на сдружението са възнагражденията в общинските администрации. Георгиева акцентира, че те са едни от най-ниските в обществената администрация. По думите ѝ един евроексперт в приблизително огромна община получава към 1200 лв. чиста заплата. Сумата е близка до минималната и извънредно доста
затруднява кметовете да намират и да задържат качествени специалисти, уточни Георгиева.
За завършилата годишна среща тя разяснява, членовете на сдружението са извънредно задоволени от присъединяване на държавното управление в нея. Тя напомни, че с кметовете разговаряха министър-председателят Росен Желязков,
както и министрите на финансите, на районното развиване и благостройството,
на земеделието, на транспорта и известията, на образованието, на околната среда и водите. „ Централната власт и локалната власт се срещнаха през тези три дни в Албена и имахме извънредно добър разговор, чуваемост от двете страни. Имаме убеденост, че проблемите, които сложиха кметовете, бяха чути и вярно разбрани от
страна на представителите на държавното управление “, уточни Георгиева.
Тя изрази удовлетворение, че централната власт схваща извънредно комплицираната задача, пред която са изправени общините с смяната на таксата за битови боклуци. По думите ѝ сдружението има
добър разговор с министър Манол Генов по тематиката
за промяната в ръководство на отпадъците. Георгиева изрази вяра, че ще бъде реализиран допустим вид за гладко въвеждане на правилото „ замърсителят заплаща “. Предложението на НСОРБ е да се приложи тригодишен временен интервал, считано от 2026 година,
Георгиева уточни, че поетапното въвеждане може да бъде по типове действия,
по част от територията, или с някакъв по-комплексен, миксиран вид. Такъв е методът във всички страни-членки на Европейски Съюз, на никое място правилото „ замърсителят заплаща “ не е бил въведен внезапно върху цялата територия на страната, сподели Георгиева. Тя добави, че прекосяването към този нов метод на пресмятане на таксата е и извънредно скъпо, изисква
големи вложения в инфраструктура за претегляне на сметта, каквито общините не могат да създадат.
Изпълнителният шеф на НСОРБ коментира още, че акцент остават и проблемите с водоснабдяването. Тази задача е на доста институции, само че общините са мощно обвързани с нея, уточни Георгиева. Тя разяснява, че подмяната на ВиК мрежата е скъпа, сложна и лишава време, но хубавото е, че общините имат достъп до капиталови запаси. „ В този бранш се осъществят доста планове по места и се надяваме поетапно най-малко да успеем да подменим подземната водна инфраструктура, с цел да се понижат загубите на вода “, уточни Георгиева.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ