Как се промени демографската карта на България през 2024 г.
НСИ разгласява данните за популацията и демографските процеси за 2024 година
Към 31 декември 2024 година популацията на България е 6 437 360 души. В съпоставяне с 2023 година популацията на страната понижава с 8 121 души, или с 0.13%. Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а дамите - 3 342 220 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години в това число. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
► В края на 2024 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от популацията на страната.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин, Габрово и Смолян. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица), Варна и Сливен.
► Към 31.12.2024 година децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на популацията. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен, Ямбол и Пловдив, а най-нисък е в областите Смолян, Видин и Габрово.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.5 години, а в селата - 47.6 години.
През годините се трансформират броят и относителният дял на популацията под, във и над трудоспособна възраст .
За 2024 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за дамите и 64 години и 7 месеца за мъжете.
► Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2024 година е 3 765 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 970 хиляди, а дамите - 1 795 хиляди.
► Към края на 2024 година над трудоспособна възраст са 1 701 хиляди души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст - 971 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2024 година в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата - 1 693 249 души, или 26.3% от популацията на страната.
Към края на 2024 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от популацията на страната.
Към края на 2024 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
► Половината от популацията на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен регион , а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 655 хиляди души, или 10.2% от популацията на страната. През 2024 година в два статистически региона популацията понижава по отношение на 2023 година - в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен регион с 1.0%. В останалите статистически региони популацията нараства.
► Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хиляди души - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
► Неравномерно е разпределението на популацията и по общини . В 81 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.4% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.1% от популацията на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно - 522 души.
Раждаемост
През 2024 година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 3 769, или с 6.6%.
► В градовете и селата живородените са надлежно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата.
► В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен и Ямбол, най-ниска в областите Смолян и Перник.
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2024 година е 100 736. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 270, или с 0.3%. Смъртността измежду мъжете е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата, в сравнение с в градовете. В районен аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин, Монтана и Кюстендил. Най-ниска смъртността е в област София (столица).
През 2024 година в страната са умряли 238 деца на възраст до една година.
Бракове и бракоразводи
През 2024 година са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1 157 по-малко по отношение на миналата година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са измежду популацията в градовете.
► През 2024 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.8 и 30.9 години.
► За 83.8% от дамите и 83.6% от мъжете подписаният цивилен брак през 2024 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) и Разград, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин.
► Броят на разводите през 2024 година е 8 650, или с 438 по-малко от записаните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67.0%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (20.2%) и „ фактическа разлъка “ (11.8%).
► Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.2 години.
Вътрешна миграция
► През 2024 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 96 833 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% - дами.
► Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 - 64 години - 63.9%, а тези на 65 и повече години - 18.0% от мигриралите лица.
► Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (41.4%), последвано от направлението и „ село - град “ (26.1%), „ град - село “ (22.8%). Значително по-малък, по брой и условен дял, е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 9.7% от мигриралите лица.
Външна миграция
► През 2024 година 13 002 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 година са 7.7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти.
► Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).
► Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България , или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната.
• През 2024 година 52 189 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са жители на страни отвън Европейския съюз, 34.9% имат българско поданство, а 13.6% са жители на страни от Европейски Съюз. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на дамите - 44.1%.
• Сред пристигналите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).
Към 31 декември 2024 година популацията на България е 6 437 360 души. В съпоставяне с 2023 година популацията на страната понижава с 8 121 души, или с 0.13%. Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а дамите - 3 342 220 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години в това число. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
► В края на 2024 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от популацията на страната.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин, Габрово и Смолян. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица), Варна и Сливен.
► Към 31.12.2024 година децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на популацията. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен, Ямбол и Пловдив, а най-нисък е в областите Смолян, Видин и Габрово.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.5 години, а в селата - 47.6 години.
През годините се трансформират броят и относителният дял на популацията под, във и над трудоспособна възраст .
За 2024 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за дамите и 64 години и 7 месеца за мъжете.
► Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2024 година е 3 765 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 970 хиляди, а дамите - 1 795 хиляди.
► Към края на 2024 година над трудоспособна възраст са 1 701 хиляди души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст - 971 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2024 година в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата - 1 693 249 души, или 26.3% от популацията на страната.
Към края на 2024 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от популацията на страната.
Към края на 2024 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
► Половината от популацията на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен регион , а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 655 хиляди души, или 10.2% от популацията на страната. През 2024 година в два статистически региона популацията понижава по отношение на 2023 година - в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен регион с 1.0%. В останалите статистически региони популацията нараства.
► Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хиляди души - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
► Неравномерно е разпределението на популацията и по общини . В 81 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.4% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.1% от популацията на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно - 522 души.
Раждаемост
През 2024 година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 3 769, или с 6.6%.
► В градовете и селата живородените са надлежно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата.
► В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен и Ямбол, най-ниска в областите Смолян и Перник.
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2024 година е 100 736. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 270, или с 0.3%. Смъртността измежду мъжете е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата, в сравнение с в градовете. В районен аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин, Монтана и Кюстендил. Най-ниска смъртността е в област София (столица).
През 2024 година в страната са умряли 238 деца на възраст до една година.
Бракове и бракоразводи
През 2024 година са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1 157 по-малко по отношение на миналата година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са измежду популацията в градовете.
► През 2024 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.8 и 30.9 години.
► За 83.8% от дамите и 83.6% от мъжете подписаният цивилен брак през 2024 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) и Разград, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин.
► Броят на разводите през 2024 година е 8 650, или с 438 по-малко от записаните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67.0%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (20.2%) и „ фактическа разлъка “ (11.8%).
► Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.2 години.
Вътрешна миграция
► През 2024 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 96 833 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% - дами.
► Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 - 64 години - 63.9%, а тези на 65 и повече години - 18.0% от мигриралите лица.
► Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (41.4%), последвано от направлението и „ село - град “ (26.1%), „ град - село “ (22.8%). Значително по-малък, по брой и условен дял, е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 9.7% от мигриралите лица.
Външна миграция
► През 2024 година 13 002 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 година са 7.7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти.
► Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).
► Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България , или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната.
• През 2024 година 52 189 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са жители на страни отвън Европейския съюз, 34.9% имат българско поданство, а 13.6% са жители на страни от Европейски Съюз. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на дамите - 44.1%.
• Сред пристигналите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ