Новото правителство в Дамаск се окичи с флаг, на чийто

Новото държавно управление в Дамаск се окичи с байрак, на чийто декор „ Ал кайда “ колеше и българи

Военните дейности в Сирия завършиха, а с това и ползата към страната измежду българите. Но най-интересната част от сирийската драма стартира тази седмица с назначението на така наречен краткотрайно държавно управление.

То би трябвало да ръководи до март, когато вероятно ще се провеждат свободни избори. Що за избори ще са това може от в този момент да се отгатне, като се прегледа произходът и съставът на въпросното държавно управление.

То бе назначено от терориста Абу Мохамед ал Джолани, водач на маскираната под името Сирийска национална войска главорезка организация „ Хаят тахрир ал Шам “. Официално Съединени американски щати са забранили „ Ал Шам “ и са оповестили премия от 10 милиона $ за главата на Джолани, който разказват като рисков нарушител и палач. На процедура обаче Вашингтон го засипа с милиони долари помощи и оръжия, течащи през Турция, тъй като доста по-важно за американците от това да заловят един палач е той да смъкна омразния им президент Башар Асад.
Либерал-глобалистка журналистка от Си Ен Ен се е привела в позорен ислямистки тип, с цел да интервюира вожда Абу Мохамед ал-Джолани, който нейното държавно управление търси като рисков нарушител и палач. Знамето на главорезите също е тук.
Джолани разгласи в поредност изявленията, че краткотрайното държавно управление ще е формирано от технократи, които няма да се месят в персоналния живот на хората и няма да постановат на дамите ислямските порядки. Самият той реши да остане в сянка, което е обичан способ за всеки подмолен пълководец – да ръководи на мрачно. На процедура цялото държавно управление, както може да се чака при водач терорист, е формирано единствено от мъже, главно брадати. Те взеха решение, с изключение на обичайното сирийско знаме, съвещанията им да кичи и друго – печално известно. Бялото с черните надписи, които съставляват клетва в Аллах и неговия оракул.

Това знаме талибаните сложиха за единственото на Афганистан преди три години. Под неговите застрашителни арабски букви навлякоха дамите от глава до пети в черни плебеи, прогониха ги от учебно заведение и от работа, а най-после им не разрешиха и да приказват. В момента всеки женски глас, който се чуе където и да е в Афганистан, е сигнал за осъществено закононарушение. Както и знак за полицията на морала – да арестува нарушителката. Развявайки същото знаме, сега талибаните вкарват възбрана на медиите да излъчват и демонстрират живи същества. Тя ще влезе в действие на 31 януари. Преди това бе неразрешено всичко, което можеше да се забрани – музиката, филмите, алкохолът…
Убийците на „ Ал кайда “ четат аллахакбарщините си преди да заколят водачите Георги и Ивайло. Зад гърба им е същият надпис от знамето на краткотрайното сирийско държавно управление.
Но това е даже ария на фона на всичко останало, в което белият байрак с грозните черни надписи взе участие. Той бе формалното знаме (само цветовете бяха разменени – бели букви на черен фон) на най-мракобесната организация в съвременността ни – „ Ал кайда “. А в леко модифициран тип – и на нейната наследничка „ Ислямска страна “. Именно това знаме „ красеше “ видеоклиповете, в което „ Ал кайда “ колеше най-различни хора, поради единствената им виновност, че не са приели пра̀вата, съгласно тях, религия. Същият байрак стоеше като декор и във видеото, в което преди тъкмо 10 години почитателите на мрака отрязаха в Ирак главите и на двамата български водачи Ивайло Кепов от Бобошево и Георги Лазов от Благоевград.

Какво може да се чака от власт, която явно се родее с това омацано в тонове кръв знаме? Впрочем самият водач ал-Джолани произлиза точно от „ Ал кайда “. Клел се е във честност на нейния предводител Айман ал-Зауахири и в никакъв случай не се е отричал от тази клетва. След това Джолани минава и в редиците на другите мракобесници „ Ислямска страна “. Чак откакто тя стартира да губи позиции, се отделя от нея. Но отново в никакъв случай не се е отричал от правилата ѝ.
Китай е на всички места. Абу Мохамед ал-Джолани се е навлякъл в куртка на китайската компания „ Емерсънгиър “, евентуално ушита по поръчка. Китайците другояче са натикали своите ислямисти от уйгурското население по затвори и изправителни лагери. Но с „ бойците на Аллах “ в Кабул и Дамаск поддържат доста положителни бизнес връзки.
Единственото, което повтаря в поредицата изявленията пред западни медии, е, че към този момент се бил трансформирал. Как загрубял нарушител, който има в биографията си стотици убийства, се трансформира? Никак. Всеки правист го знае. Затова и убийците или се осъждат на гибел, или гният до живот в пандиза, в случай че страната е прекомерно милосърдна и демократична.
С ислямистка брада и тъмен взор министър-председателят Мохамед ал-Башир поведе първото несветско държавно управление в Дамаск.
Но да навлезем в дълбочина и да разгледаме въпросните „ технократи “ по-отблизо. Министър-председател на Сирия е Мохамед ал-Башир, който е бакалавър по шариат. Другият значим пост – този на министъра на правораздаването, пък е поверен на Шади ал-Уейси. Той е магистър по шариат. Двамата са учили единствено това. Друга компетентност нямат. Шариатът е норма, която указва по какъв начин текстовете на Корана да бъдат приложени непосредствено във всички аспекти от живота, в това число в правосъдната система. Що за правораздаване ще прокарва магистърът по шариат ал-Уейси и що за власт ще открива бакалавърът по същото ал-Башир занапред е ясно.
Съдебната система на Сирия се снабди с най-подходящ министър – магистърът по шариат Шади ал-Уейси. Ако ситуацията не изглеждаше прекомерно притеснително, този човек би бил доста подобаващ за смешник, който да разсмива децата в цирка.
Сирия е следващият образец по какъв начин елементарни убийци лъжат, навличайки се за пред публиката в овчи кожи, с цел да реализиран крайната си цел – да вкарат средновековния мрак. Гледали сме този филм толкоз доста пъти. Удивително е, че постоянно се намират демократични лица и медии, които им имат вяра, дават им картбланш, даже им оказват помощ в постигането на уродливата цел.

Така беше в Иран през 1979 година. В свалянето на светския шах деспот Мохамед Реза Пахлави участваха и доста демократични, левичарски, даже комунистически сили. Те заедно бяха изгубили здравия си разум, щом повярваха на празните думи на следовниците на Аллах и пророка му - аятолласите, че ще се гради свободно общество. Веднага щом вождът на мрака аятоллах Хомейни се окопа във властта, се саморазправи на първо време с демократите. А по-късно изпоарестува и простреля и доверчивите левичари и комунисти. Аятолласите са еднолично на власт към този момент 45 години.
Почти любовници: Младият Ердоган и Фетуллах Гюлен нежно са свели глава един към различен по време на сантименталния им интервал.
След като Алжир скъса със социализма и реши да гради народна власт, първите многопартийни избори през 1991 година бяха извоювани отново от мрачните сили, сбрали се в Ислямския фронт за избавление – организация, която също под благи думи смяташе да вкарва средновековие. Тя съумя да излъже доста хора, че ще им донесе независимост и народна власт. Не съумя обаче да го стори с армията, която бе останала единствената частица в Алжир с обикновено мислещи на фона на изгубилото разсъдъка си население.

Между двата тура на вота военните, които не си правеха никакви илюзии накъде ще тръгне страната при „ спасителите “, направиха прелом и натикаха част от водачите на мрака в пандиза. Други чисто и просто гръмнаха. Страната потъна в революция, която ислямистите изгубиха.

Първите свободни избори в Египет през 2011 година, след свалянето на светския деспот Хосни Мубарак, затрит от Арабската пролет, бяха извоювани от „ Мюсюлмански братя “. Това е тъмна интернационална организация, чиято цел е основаване на халифат в целия свят. Но те говореха лисичо, богатство. Обещаваха всевъзможни чудеса. Дори студентите, които бяха гръбнакът на митингите в Египет, им повярваха.
Мохамед Морси гледа безизразно през решетките. Военните в Египет бързо се оправиха с феновете на средновековния ислям.
Новият президент ислямист Мохамед Морси, наместо с демокрацията, се зае на първо време със отговорностите си към Аллах. Той се опита да прокара закон, допускащ му да ръководи с декрети, които не могат да се анулират нито от Народното събрание, нито от съда. Друг метод да вкара средновековния мрак и шариата в световна страна той не виждаше. Но и Египет имаше и има мощна войска, която счита себе си за пазач на светската страна. Тя смъкна Морси и го натика в пандиза, където той безусловно изгни и умря. На власт пристигна нов всемирски деспот – Абдел Фатах Сиси. Този път студентите не излязоха по улиците против него. Вече си бяха научили урока – в мюсюлманска страна демокрацията води единствено до власт на Аллах. Затова сред единствените две възможни благоприятни условия - световна или религиозна тирания, те избраха първата. Ген. Сиси ръководи към този момент 13 години, само че всеобщи недоволства няма.

Или да вземем Тунис, страна, която либерал-глобалисткият Запад постоянно е сочил като образец. Арабската пролет и там смъкна дълголетния всемирски деспот Зин Абидин бен Али. Първите многопартийни избори завоюва ислямистката партия „ Възраждане “ („ Еннахда “), която също лъга на кг за същинските си цели. Всъщност незабавно след успеха, усетила се мощна, партията се зае да разделя обществото. Натискът над дамите да покрият главите си бе осезателен. Министърът на „ Възраждане “ по правата на индивида Самир Дилу съобщи, че хомосексуалистите не са човешки същества, а мястото им е в психиатричните лечебни заведения или в пандиза.

Тунис е прекомерно световна страна с дълбоки цивилизационни устои. Но даже там различен метод да се изметат ислямистите от властта, с изключение на с тирания, не бе открит. През 2022 година актуалният президент Каис Сайед арестува водача на „ Възраждане “ Рашид Ганучи, запечата офисите на партията му и на процедура я сложи отвън закона. В ареста попаднаха и съвсем всички останали партийни водачи. Тунис се върна там, откъдето потегли с избухналата точно на негова почва Арабска пролет – към светската тирания. Този път обаче студенти и младежи не излязоха по улиците да желаят народна власт. Митингите в тази тенденция се оказаха рехави и смешни. Всички си бяха научили урока.
Ислямистът Рашид Ганучи и партията му „ Възраждане “ завоюваха първите свободни избори в Тунис. Днес Ганучи гние в пандиза.
На целия този декор можем занапред да изчислим какъв брой време ще е нужно на естествените сирийци, до момента в който изтрезнеят от бягството на Асад и осъзнаят каква голяма пакост са си докарали с влизането на ислямисткото туморно огнище във властта. Още повече, че и страничните играчи не са по-различни от тези, които спонсорираха и дирижираха процесите в Египет и Тунис.

Основен измежду тях е Турция. В предишното тя бе основният асистент и на Морси в Египет, и на Ганучи в Тунис. Сега още веднъж бе застанала в прожекторите като страната, предавала американските пари и оръжия на ислямистките терористи, маскирани в така наречен Сирийска национална войска. Турският президент Реджеп Ердоган не пести похвали за килъра ал-Джолани.

Ердоган има голям ислямистки комплекс, че не съумя да наложи мрака в личната си страна. Затова го начесва като не пести сила и дава благо и драго на „ прислужниците на Аллах “ на всички места другаде. Прекалено дълбоки се оказаха промените на Ататюрк. Твърде европеизирана, цивилизована и с голямо болшинство от здравомислещи хора бе Турция, която той получи през 2003 година. И властта в която той не пуска и досега.



Шефът на турските секрети служби Разузнавателна служба на Турция Ибрахим Калън, който има съществена роля в преврата в Сирия, се появи в Дамаск в петък, с цел да огледа ситуацията. Наместо културна или световна демонстрация, Калън посети джамията „ Омаяд “ и бе топло приветстван от голям брой брадати мъже.

 

Когато се възкачи, Ердоган на първо време преформатира религиозната администрация „ Дианет “, основана от светската страна да следи за коренен ислям по джамиите и медресетата. Той я трансформира в орган, който силово да постанова ислямистките порядки на всички места в обществото. След това се сплоти с другата най-мрачна част на Турция – „ Фето “, организацията на ислямисткия фундаменталист Фетуллах Гюлен. Комбината им бе желязна. Двамата съумяха да завладяват всички всемирски институции на Турция, с цел да ги унищожат. С особена примамка вършеха това в полицията, прокуратурата и съда, където натикаха стотици правилни стражи на Аллах. Единственият бастион, където им бе мъчно да обхванат, се оказа армията.

 



Брадати мъже честват по улиците на Берлин възкачването на Аллах на власт в Дамаск. Виковете им съставляват клетвата Шахада - вричане до гибел в Аллах и пророка му.

 

Но за задачата бе замислена аферата „ Ергенекон “ – сякаш загадка организация на военните, с която те считали да извършат прелом против „ законната власт “. По това обвиняване сътрудниците на Гюлен и Ердоган в полицията, прокуратурата и съда съумяха да натикат в кауша през 2007-2009 година стотици офицери и сержанти.

Апетитът идва с яденето. В един миг Гюлен реши, че не вижда смисъл да дели власт с Ердоган, а да я получи цялата. Още повече, че всички „ воини на Аллах “, които бяха плъзнали из светските институции, бяха все от „ Фето “. Затова през 2016 година провежда прелом, рамо за който бе обещано и от Съединени американски щати. Когато той се провали, Ердоган внезапно изтрезня. Точно тези, които той искаше да смачка и принудително да натика в ямата на ислямизма – свободните публицисти, му дадоха думата в най-трудните мигове на преврата. Първото си послание към нацията, до момента в който летеше над Турция, Ердоган направи от персоналния мобилен телефон на всемирски облечена водеща по Си Ен Ен Тюрк.

След това той почисти всички институции от хората на „ Фето “, които персонално с неговото утвърждение бяха вкарвани там. Останал самичък, без „ съдружната “ поддръжка на Фетуллах Гюлен, Ердоган към този момент бе наясно, че работата няма да се получи. Шариат в Турция е просто неосъществим. Твърде огромна хапка за ислямистката му уста се оказа завещаната от Ататюрк страна. Затова се насочи да го прави другаде по света. Не че и там му се получава – информация Египет и Тунис. Но индивидът продължава да пробва.



Бойци от така наречен Сирийска национална войска махат с обувки, подигравайки се на последните съветски военни, изтеглящи се от Дамаск този петък. Русия съумя да контракти с Турция спокойно евакуиране на последните си елементи, заседнали в сирийската столица при бързото рухване на Башар Асад.

 

Сирия в никакъв случай до момента от приемането на независимостта не е била ръководена от ислямисти. Тази страна също има дълбоки всемирски корени. В нея живеят сунити, шиити, кюрди, само че и доста православни християни. Не са необичайност смесените бракове. Как на това разнородно население може да бъде натрапен ислямистки капак? Никак. Но и няма по какъв начин краен ислямист и палач да се прероди в демократ, който обича свободата. Единственото, до което може да доведат продуцираните от Вашингтон и Ердоган „ следовници на Аллах “ и прословутото им окъпано в кръв знаме на власт в Дамаск, е нова революция.