Васкен Якобиян, член на борда на AGBU и президент на AGBU Армения пред в.“Труд“: Доверие се гради с безусловно даване на усилия и средства
Новото потомство би трябвало да има цел, не е задоволително да му кажеш „ти си арменец“.
AGBU – Общоарменският благотворителен съюз Парекордзаган е най-голямата неправителствена организация в света, която работи за опазването на културното и историческото арменско завещание от 1906 година. Всяка година AGBU се ангажира да усъвършенства живота на към 500 000 души в Армения, Нагорни Карабах и в арменската диаспора, а организацията е показана в 31 страни посредством свои централи, учебни заведения. Централата на AGBU е в Ню Йорк, а структурата в Армения е предстоящо основна за работата й. За пръв път „Труд“ показва член на борда на AGBU и президент на AGBU – Армения Васкен Якобиян . Интервюто ни се случва в централата на организацията в Ереван, когато по същото време с изключение на от България, има делегации и доброволчески задачи от Съединени американски щати, Канада, Уругвай и Германия. А мотивът е най-голямото българско събитие в столицата на Армения за последните години – взаимния план на Софийската градска художествена изложба, Националната изложба на Армения и структурите на AGBU в България и Армения – ретроспективната галерия на българския художник Бедиг Бедросян (1912-1989) в залите на Ереван.
– Респектираща по мащаби щедрост в десетки страни на най-голямата международна арменска организация AGBU – каква е формулата за това през днешния ден, Господин Якобиян, когато на картата на международната стопанска система има непрекъснато местни знаци за земетресения?
– Да, по този начин е. В името на нашата организация се съдържат думите Арменски благотворителен съюз. Но благотворителността не е единствената наша задача и активност. Основната цел на нашата организация е да съхраним арменския дух и за идващите генерации посредством образование, обучение, просвета и добротворчество. Вие ми питате за благотворителността, само че тя е единствено една дребна част от работата на Парекордзаган. И ще ви дам образец с огромното земетресение в Армения през 1988 година, когато Парегордзаган също имаше офис в Армения, дори и по времето на руския режим. Когато стана земетресението в град Спитак, Парекордзаган реагира пръв и изпрати помощ на бедстващите хора от градовете Гюмри и Спитак. Още в първите часове след земетресението тогавашният президент на AGBU Луис Симон Манукян дойде от Съединени американски щати в Гюмри. Нашата съществена работа е допустима с помощта на даренията, които получава Парекордзаган от всички краища на света. И с цел да мога да ви отговоря до дъно на въпроса – когато се случи земетресението, незабавно беше основан фонд и нашата организация беше разпределител и контролиращ орган на тези средства. Получихме доста дарения в помощ на бедстващите хора от арменската диаспора по света. По този метод решаваме проблеми, пред които е изправена нашата нация. Примерно, когато се случиха събитията в Сирия, а в Сирия имахме огромна общественост – 100 000 арменци живееха там, ние бяхме съвсем първата организация, която сътвори спешен фонд със стартово подаяние 1 млн. $, с цел да можем да бъдем потребни и да окажем незабавна помощ на арменците в Сирия, Ливан, несъмнено, в Армения, в Канада и други страни. И този фонд към този момент е надхвърлил 6 млн. $ дарения. Това е формулата на Парекордзаган, с цел да бъде организацията потребна на арменската нация. Ако някъде възникне проблем, злополучие – първи ние предизвикваме фонд и слагаме първичната вноска. Но защото в своята 111 годишна история AGBU има доверието на своите сънародници по всички краища на света, когато ние организираме сходен дарителски фонд или акция, хората с огромна съпричастност поглеждат на това и подаряват своите средства. И по всички тези въпроси, които са свързани със Сирия или други филантропични проблеми, действаме по този начин – с бърза реакция. А по-късно даваме обстоен доклад на всички донори. Най-голямото ни благосъстояние е доверието, което имаме от сънародниците ни и ние го пазим всекидневно с доста работа и бистрота.
– Може би първо трябваше да Ви благопожелавам огромното отличие, което получихте от президента на Армения Серж Саргсян. Какъв беше съответния мотив или акция, за която получихте медалът на благодарността?
– Първо би трябвало да кажа, че този орден беше изненада за мен, тъй като на мен ми позвъниха администрацията на президента два дни преди церемонията. И ми споделиха, че на 21 септември би трябвало да бъда в президентството в 11,30 часа. А когато попитах каква е повода, не ми споделиха за какво, а единствено, че е значимо да съм там. Всеки орден, който се врчва от президента на Армения излиза с декрет и в указа беше написано следното: за моето дългогодишно служене на нацията било то в Сирия или Армения в разнообразни посоки – за работата ми в AGBU, за работата ми в църквата и за работата ми в арменските учебни настоятелства в Сирия. Втората причина бе поради одобряване и развиването на връзките сред Армения и арменската диаспора по света.
– Как избрахте да работите за идеята AGBU?
– Първо, аз не работя в AGBU. Аз съм един от доброволците на AGBU и не съм обезщетен чиновник на организацията ни. Моята работа тук е напълно доброволческа, както прочее и на доста други арменци на всички места по света, където AGBU има централи. Ние, като членове на Парекордзаган, когато се роди бебе и неговите родители са членове на Парекордзаган, в деня на раждането или на идващия ден най-късно детенците става член на AGBU. И моят татко направи по този начин на собствен ред преди време. Така от раждането си аз съм член на AGBU, аз съм израснал в фамилията на Парекордзаган, татко ми постоянно се занимаваше с въпросите на арменската общественост. В нашия дом едни от най-важните въпроси бяха тези, свързани с диаспората, с арменците в Армения, с църквата, с учебните заведения. Израствайки в тази конюнктура аз просто продължих тази наша фамилна традиция, само че както всеки един човек узрява, стартира да мисли за решенията си, които е взел в живота си, един от въпросите, който съм си задавал е, дали аз през днешния ден бих поискал самичък да съм член на AGBU. И през днешния ден отговорът ми е следният – на 100 % моят избор е верният и това е избор, взет със сърце. Моето най-важно схващане за AGBU е задачата на Парекордзаган и по тази причина, че си се съгласил да работиш абсолютно и доживот за тази задача.
– Интересна традиция с приема на новородени, не я знаех – от кой момент е заложена в Парекордзаган?
– Това е традиция най-много в остарялата ни диаспора в Близкия изток – Ливан, Сирия. Но не мога да Ви кажа от кой момент.
– Не единствено арменци влизат в AGBU, нали? Защо?
– Да, несъмнено. Преди няколко дни подсетих наши посетители, че даже папа Франциск е почетен член на AGBU.
– Каква е историята към почетното участие на папа Франциск в Парекорзаган?
– Историята, както аз я знам е, че преди време, когато Негово Светейшество е бил архиерей в Буенос Айрес – Аржентина. И нашият клон в Буенос Айрес, целият комитет, по-специално нашият ръководител там Рупен Кишишян, който беше в Армения преди няколко дни, са били доста близки с папа Франциск и са работили по доста общи планове в Аржентина. В католическия храм там е повдигнат огромен арменски хачкар. Папа Франциск е помагал доста за арменските въпроси. И поради това клонът на Парекордзаган в Буенос Айрес направи Негово Светейшество почетен член. И когато той стана папа, продължи топлата връзка с членовете на AGBU и всички представители от Буенос Айрес ги предложения в Рим на визита.
– Вие сте в полето на доброволчеството, на културните и просветителни акции, само че от другата страна са военните спорове, миграционните потоци и бедността – не чувствате ли изтощение да противодействате на тези процеси?
– Разбира се, като човек, освен тъй като съм член на Парекордзаган, където и да има конфликтна точна, злополучие, проблем или човешко страдалчество, на мен и на нашата организация това ни предизвиква болежка. И ние тук поглеждаме по-надалеч, имайки поради, че първата ни цел е била да пазим арменската ни нация, доста случаи имаме в нашата история, когато AGBU е пособия освен на арменци и първа е стигала със своята помощ до такива точки на страдалчество в разнообразни страни дружно с Червения кръст като Хаити, да вземем за пример, когато беше разрушителното земетресение. За страдание нашият запас не е безконечен, само че в граничите на нашите благоприятни условия се опитваме да бъдем потребни, с цел да понижим болката на страдащите.
– Благотворителност и планове в 31 страни – по какъв начин се координира този развой от AGBU? И по какъв метод селектирате плановете, които развивате в обособените страни?
– Както първоначално споделих, в случай че прочетете нашата задача, главната ни цел е да запазим арменската ни еднаквост. И нашият опит сочи, че това се случва посредством обучение, образование, просвета и предпоставките хората да живеят по един добър и заслужен метод. Във всичките ни клонове, какъвто и да е план да се развива, би трябвало да дава отговор на задачата ни. Структурите ни по места имат своята забележителна автономия, а когато избираме членове на управлението на обособените клонове, би трябвало да имат вяра в идеите на AGBU и да се употребяват с високо публично доверие. От своя страна централата на AGBU също финансира инициативи, които касаят значими планове, само че не са по опциите единствено на локалния клон в съответната страна. AGBU има 24 учебни заведения и те, да вземем за пример, постоянно имат недостиг от финанси, по тази причина и тези учебни заведения по света получават дотации от централния ръб. Консолидираните доклади от всички страни се изпращат до AGBU-Армения, а по-късно ние ги обобщаваме пред централата ни в Ню Йорк. Бордът на шефовете се състои от 21 членове, които се избират от разнообразни райони. Винаги имаме представители от Близкия изток, от Европа, от Съединени американски щати и от Южна Америка. Така координираме на всички равнища работата на AGBU и не позволяваме отклоняване от нашата задача. С горделивост мога да кажа, че през 111 годишнина от историята на AGBU сме минали през доста компликации, само че защото положително мислещите хора при нас са болшинство, постоянно сме следвали нашия път, тъй като членовете на AGBU са с устойчив дух и имаме самообладание.
– По неофициални данни, единствено ⅕ от арменците по света през днешния ден живеят тук, в Армения. Как AGBU подрежда целите си по отношение на многочислеността на диаспората от една страна и от друга – хората от тук, от самата Армения?
– Този въпрос е доста значим, в действителност. След 26 години самостоятелна Армения, този въпрос става все по-ключов. Защото преди 26 години нашата нация нямаше самостоятелна страна. Но Парекордзаган постоянно в своята задача, постоянно е вярвал като организация, че би трябвало да бъде до Майка – Армения, без да гледа какво е държавното ръководство сега. Дали е руска Армения и тн. Ние имаме вяра в държавността, ние не поддържаме режими, само че поддържаме държавността – постоянно. И по този начин ще бъде. И споделих, че този въпрос е доста значим в този момент, тъй като след независимостта, ние, като организация си зададохме един въпрос: в този момент, когато имаме свободна и самостоятелна Армения, и зад нас е 80 годишният ни опит като работа и организация, дали би трябвало да продължим по същия метод, както преди независимостта. И предстоящо, отговорът беше изрично не. Ние започнахме да мислим като AGBU, която би трябвало да се напасне с новата реалност. Една заран се събудихме и имахме самостоятелна Армения, а ние бяхме една от най-големите арменски организации. И трябваше мислим световно за арменската нация, към която принадлежи всеки един арменец, само че всеки един арменец не е член на страната. И стигнахме до извода, че в случай че желаеме да пазим целостта на нашата нация, би трябвало да имаме мощна Армения. Но по отношение на вашия въпрос – огромна част от арменците живеят отвън Армения, ние направихме една наша платформа – мост сред диаспората и Армения. Много е значимо да разберем, че този мост би трябвало да е двупосочен. Не единствено диаспората би трябвало да оказва помощ на Армения, тъй като градейки мощна Армения, един ден тя ще оказва помощ на арменската диаспора по света, по метод, че да я резервира. Защото преди независимостта нашата работа в диаспората беше доста сложна и нямаше да можем да обърнем тренда нагоре, в случай че нямахме самостоятелна Армения. Ние имаме световна тактика по този въпрос- нашата организация е тъкмо този мост, тази платформа на доверие, посредством която Армения ще стане мощна страна. С помощта на контактите, които имаме в диаспората и реализирането на планове в самата Армения, да въздействат за запазването на арменската същина на арменците в диаспората. Имаме наша организация „ Млади експерти “, която се състои от 14 000 души и всички по сред си имат връзка. Сегашното ново потомство би трябвало да има цел, върху която то да работи. Не му е задоволително да кажеш „ ти би трябвало да си арменец и това е всичко “.
– Поводът да беседваме с Вас е представянето на ретроспективната галерия за творчеството на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1902-1989) в Националната изложба на Армения – кое трансформира експозицията в най-голямото събитие с български знак в Ереван за 2017 година?
– Факт е, че изложбата „ Пристани в Националната изложба на Армения е извънредно българско събитие в Ереван. И ненапълно даже ми е тъжно, че други български художници не са били представяни по сходен метод в Ереван. За мен планът за Бедиг Бедросян е неповторим, тъй като в силата за организацията е вложено да бъде помислено за най-малките елементи по събитието. Много по размер работа е свършена в България и това е видно от издадените проучвателен албуми и медийния интерес. Беше удоволствие AGBU – Армения да работи с AGBU – България. Смятам, че сходно на камъче, което хвърляте в езеро и то образува голям брой кръгове, по този начин и тази галерия ще способства за поредност от културни обмени сред Армения и България. Радвам се, че създадохме директни контакти сред Софийската градска художествена изложба и Националната изложба на Армения, доста арменци от България и българи –приятели на нашата диаспора пристигнаха за пръв път в Армения.
– Филмът The Promise (Обещанието, б.р.)направи блестяща международна премиера – по кое време да го чакаме като събитие и в България?
– Парекордзаган вложи доста старания за популяризирането и разпространяването на кино лентата „ Обещанието “. Но по отношение на относно идни министър председатели – това се взема решение от екипа на продукцията. AGBU помага единствено в разпространяването му и не можем да дадем отговор по кое време ще видите кино лентата и в България. Но защото продуцентът и шефът Ерик Есраилян от Survival Pictures е член на борда на AGBU и имаме лесна връзка между тях, ние можем да му поднесем концепцията „ Обещанието “ да има своя премиера в България. Защото наши членове на AGBU –България имат желанието да работят по представянето на кино лентата и пред българската аудитория.
– Ще Ви върна на финала още веднъж към изложбата “Пристани ” на Бедросян – коя е обичаната ви картина от нея и за какво?
– Харесвам цветовете и метода му на изложение на бляска във водата. Хоризонтите.
– Как AGBU пази най-големия си капитал – доверието на държавни управления и общности по света?
– Остани правилен на своята задача. Когато получиш подаяние, използвай го единствено за идеята, за която е направено. Винаги давай обстоен доклад даже и за най-малкото подаяние. И когато в тези стъпки вложиш своя труд, резултатите са налице. За мен най-малко, главното е, да даваш постоянно без никакви упования, абсолютно. Да даваш от своите средства, време и труд, от знанията и уменията си, без да очакваш признателност. Ако работиш за единия орден или самопризнание, смисълът се губи.
Нашият посетител
Васкен Якобиян е член на борда на AGBU от 2006 година. В момента е президент и на AGBU – Армения. Васкен Якобиян е роден в Дамаск, Сирия. Завършва университетът в Илинойс, Съединени американски щати и е едно от най-ярките имена в 111 годишна история на най-голямата арменска организация в света.
AGBU – Общоарменският благотворителен съюз Парекордзаган е най-голямата неправителствена организация в света, която работи за опазването на културното и историческото арменско завещание от 1906 година. Всяка година AGBU се ангажира да усъвършенства живота на към 500 000 души в Армения, Нагорни Карабах и в арменската диаспора, а организацията е показана в 31 страни посредством свои централи, учебни заведения. Централата на AGBU е в Ню Йорк, а структурата в Армения е предстоящо основна за работата й. За пръв път „Труд“ показва член на борда на AGBU и президент на AGBU – Армения Васкен Якобиян . Интервюто ни се случва в централата на организацията в Ереван, когато по същото време с изключение на от България, има делегации и доброволчески задачи от Съединени американски щати, Канада, Уругвай и Германия. А мотивът е най-голямото българско събитие в столицата на Армения за последните години – взаимния план на Софийската градска художествена изложба, Националната изложба на Армения и структурите на AGBU в България и Армения – ретроспективната галерия на българския художник Бедиг Бедросян (1912-1989) в залите на Ереван.
– Респектираща по мащаби щедрост в десетки страни на най-голямата международна арменска организация AGBU – каква е формулата за това през днешния ден, Господин Якобиян, когато на картата на международната стопанска система има непрекъснато местни знаци за земетресения?
– Да, по този начин е. В името на нашата организация се съдържат думите Арменски благотворителен съюз. Но благотворителността не е единствената наша задача и активност. Основната цел на нашата организация е да съхраним арменския дух и за идващите генерации посредством образование, обучение, просвета и добротворчество. Вие ми питате за благотворителността, само че тя е единствено една дребна част от работата на Парекордзаган. И ще ви дам образец с огромното земетресение в Армения през 1988 година, когато Парегордзаган също имаше офис в Армения, дори и по времето на руския режим. Когато стана земетресението в град Спитак, Парекордзаган реагира пръв и изпрати помощ на бедстващите хора от градовете Гюмри и Спитак. Още в първите часове след земетресението тогавашният президент на AGBU Луис Симон Манукян дойде от Съединени американски щати в Гюмри. Нашата съществена работа е допустима с помощта на даренията, които получава Парекордзаган от всички краища на света. И с цел да мога да ви отговоря до дъно на въпроса – когато се случи земетресението, незабавно беше основан фонд и нашата организация беше разпределител и контролиращ орган на тези средства. Получихме доста дарения в помощ на бедстващите хора от арменската диаспора по света. По този метод решаваме проблеми, пред които е изправена нашата нация. Примерно, когато се случиха събитията в Сирия, а в Сирия имахме огромна общественост – 100 000 арменци живееха там, ние бяхме съвсем първата организация, която сътвори спешен фонд със стартово подаяние 1 млн. $, с цел да можем да бъдем потребни и да окажем незабавна помощ на арменците в Сирия, Ливан, несъмнено, в Армения, в Канада и други страни. И този фонд към този момент е надхвърлил 6 млн. $ дарения. Това е формулата на Парекордзаган, с цел да бъде организацията потребна на арменската нация. Ако някъде възникне проблем, злополучие – първи ние предизвикваме фонд и слагаме първичната вноска. Но защото в своята 111 годишна история AGBU има доверието на своите сънародници по всички краища на света, когато ние организираме сходен дарителски фонд или акция, хората с огромна съпричастност поглеждат на това и подаряват своите средства. И по всички тези въпроси, които са свързани със Сирия или други филантропични проблеми, действаме по този начин – с бърза реакция. А по-късно даваме обстоен доклад на всички донори. Най-голямото ни благосъстояние е доверието, което имаме от сънародниците ни и ние го пазим всекидневно с доста работа и бистрота.
– Може би първо трябваше да Ви благопожелавам огромното отличие, което получихте от президента на Армения Серж Саргсян. Какъв беше съответния мотив или акция, за която получихте медалът на благодарността?
– Първо би трябвало да кажа, че този орден беше изненада за мен, тъй като на мен ми позвъниха администрацията на президента два дни преди церемонията. И ми споделиха, че на 21 септември би трябвало да бъда в президентството в 11,30 часа. А когато попитах каква е повода, не ми споделиха за какво, а единствено, че е значимо да съм там. Всеки орден, който се врчва от президента на Армения излиза с декрет и в указа беше написано следното: за моето дългогодишно служене на нацията било то в Сирия или Армения в разнообразни посоки – за работата ми в AGBU, за работата ми в църквата и за работата ми в арменските учебни настоятелства в Сирия. Втората причина бе поради одобряване и развиването на връзките сред Армения и арменската диаспора по света.
– Как избрахте да работите за идеята AGBU?
– Първо, аз не работя в AGBU. Аз съм един от доброволците на AGBU и не съм обезщетен чиновник на организацията ни. Моята работа тук е напълно доброволческа, както прочее и на доста други арменци на всички места по света, където AGBU има централи. Ние, като членове на Парекордзаган, когато се роди бебе и неговите родители са членове на Парекордзаган, в деня на раждането или на идващия ден най-късно детенците става член на AGBU. И моят татко направи по този начин на собствен ред преди време. Така от раждането си аз съм член на AGBU, аз съм израснал в фамилията на Парекордзаган, татко ми постоянно се занимаваше с въпросите на арменската общественост. В нашия дом едни от най-важните въпроси бяха тези, свързани с диаспората, с арменците в Армения, с църквата, с учебните заведения. Израствайки в тази конюнктура аз просто продължих тази наша фамилна традиция, само че както всеки един човек узрява, стартира да мисли за решенията си, които е взел в живота си, един от въпросите, който съм си задавал е, дали аз през днешния ден бих поискал самичък да съм член на AGBU. И през днешния ден отговорът ми е следният – на 100 % моят избор е верният и това е избор, взет със сърце. Моето най-важно схващане за AGBU е задачата на Парекордзаган и по тази причина, че си се съгласил да работиш абсолютно и доживот за тази задача.
– Интересна традиция с приема на новородени, не я знаех – от кой момент е заложена в Парекордзаган?
– Това е традиция най-много в остарялата ни диаспора в Близкия изток – Ливан, Сирия. Но не мога да Ви кажа от кой момент.
– Не единствено арменци влизат в AGBU, нали? Защо?
– Да, несъмнено. Преди няколко дни подсетих наши посетители, че даже папа Франциск е почетен член на AGBU.
– Каква е историята към почетното участие на папа Франциск в Парекорзаган?
– Историята, както аз я знам е, че преди време, когато Негово Светейшество е бил архиерей в Буенос Айрес – Аржентина. И нашият клон в Буенос Айрес, целият комитет, по-специално нашият ръководител там Рупен Кишишян, който беше в Армения преди няколко дни, са били доста близки с папа Франциск и са работили по доста общи планове в Аржентина. В католическия храм там е повдигнат огромен арменски хачкар. Папа Франциск е помагал доста за арменските въпроси. И поради това клонът на Парекордзаган в Буенос Айрес направи Негово Светейшество почетен член. И когато той стана папа, продължи топлата връзка с членовете на AGBU и всички представители от Буенос Айрес ги предложения в Рим на визита.
– Вие сте в полето на доброволчеството, на културните и просветителни акции, само че от другата страна са военните спорове, миграционните потоци и бедността – не чувствате ли изтощение да противодействате на тези процеси?
– Разбира се, като човек, освен тъй като съм член на Парекордзаган, където и да има конфликтна точна, злополучие, проблем или човешко страдалчество, на мен и на нашата организация това ни предизвиква болежка. И ние тук поглеждаме по-надалеч, имайки поради, че първата ни цел е била да пазим арменската ни нация, доста случаи имаме в нашата история, когато AGBU е пособия освен на арменци и първа е стигала със своята помощ до такива точки на страдалчество в разнообразни страни дружно с Червения кръст като Хаити, да вземем за пример, когато беше разрушителното земетресение. За страдание нашият запас не е безконечен, само че в граничите на нашите благоприятни условия се опитваме да бъдем потребни, с цел да понижим болката на страдащите.
– Благотворителност и планове в 31 страни – по какъв начин се координира този развой от AGBU? И по какъв метод селектирате плановете, които развивате в обособените страни?
– Както първоначално споделих, в случай че прочетете нашата задача, главната ни цел е да запазим арменската ни еднаквост. И нашият опит сочи, че това се случва посредством обучение, образование, просвета и предпоставките хората да живеят по един добър и заслужен метод. Във всичките ни клонове, какъвто и да е план да се развива, би трябвало да дава отговор на задачата ни. Структурите ни по места имат своята забележителна автономия, а когато избираме членове на управлението на обособените клонове, би трябвало да имат вяра в идеите на AGBU и да се употребяват с високо публично доверие. От своя страна централата на AGBU също финансира инициативи, които касаят значими планове, само че не са по опциите единствено на локалния клон в съответната страна. AGBU има 24 учебни заведения и те, да вземем за пример, постоянно имат недостиг от финанси, по тази причина и тези учебни заведения по света получават дотации от централния ръб. Консолидираните доклади от всички страни се изпращат до AGBU-Армения, а по-късно ние ги обобщаваме пред централата ни в Ню Йорк. Бордът на шефовете се състои от 21 членове, които се избират от разнообразни райони. Винаги имаме представители от Близкия изток, от Европа, от Съединени американски щати и от Южна Америка. Така координираме на всички равнища работата на AGBU и не позволяваме отклоняване от нашата задача. С горделивост мога да кажа, че през 111 годишнина от историята на AGBU сме минали през доста компликации, само че защото положително мислещите хора при нас са болшинство, постоянно сме следвали нашия път, тъй като членовете на AGBU са с устойчив дух и имаме самообладание.
– По неофициални данни, единствено ⅕ от арменците по света през днешния ден живеят тук, в Армения. Как AGBU подрежда целите си по отношение на многочислеността на диаспората от една страна и от друга – хората от тук, от самата Армения?
– Този въпрос е доста значим, в действителност. След 26 години самостоятелна Армения, този въпрос става все по-ключов. Защото преди 26 години нашата нация нямаше самостоятелна страна. Но Парекордзаган постоянно в своята задача, постоянно е вярвал като организация, че би трябвало да бъде до Майка – Армения, без да гледа какво е държавното ръководство сега. Дали е руска Армения и тн. Ние имаме вяра в държавността, ние не поддържаме режими, само че поддържаме държавността – постоянно. И по този начин ще бъде. И споделих, че този въпрос е доста значим в този момент, тъй като след независимостта, ние, като организация си зададохме един въпрос: в този момент, когато имаме свободна и самостоятелна Армения, и зад нас е 80 годишният ни опит като работа и организация, дали би трябвало да продължим по същия метод, както преди независимостта. И предстоящо, отговорът беше изрично не. Ние започнахме да мислим като AGBU, която би трябвало да се напасне с новата реалност. Една заран се събудихме и имахме самостоятелна Армения, а ние бяхме една от най-големите арменски организации. И трябваше мислим световно за арменската нация, към която принадлежи всеки един арменец, само че всеки един арменец не е член на страната. И стигнахме до извода, че в случай че желаеме да пазим целостта на нашата нация, би трябвало да имаме мощна Армения. Но по отношение на вашия въпрос – огромна част от арменците живеят отвън Армения, ние направихме една наша платформа – мост сред диаспората и Армения. Много е значимо да разберем, че този мост би трябвало да е двупосочен. Не единствено диаспората би трябвало да оказва помощ на Армения, тъй като градейки мощна Армения, един ден тя ще оказва помощ на арменската диаспора по света, по метод, че да я резервира. Защото преди независимостта нашата работа в диаспората беше доста сложна и нямаше да можем да обърнем тренда нагоре, в случай че нямахме самостоятелна Армения. Ние имаме световна тактика по този въпрос- нашата организация е тъкмо този мост, тази платформа на доверие, посредством която Армения ще стане мощна страна. С помощта на контактите, които имаме в диаспората и реализирането на планове в самата Армения, да въздействат за запазването на арменската същина на арменците в диаспората. Имаме наша организация „ Млади експерти “, която се състои от 14 000 души и всички по сред си имат връзка. Сегашното ново потомство би трябвало да има цел, върху която то да работи. Не му е задоволително да кажеш „ ти би трябвало да си арменец и това е всичко “.
– Поводът да беседваме с Вас е представянето на ретроспективната галерия за творчеството на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1902-1989) в Националната изложба на Армения – кое трансформира експозицията в най-голямото събитие с български знак в Ереван за 2017 година?
– Факт е, че изложбата „ Пристани в Националната изложба на Армения е извънредно българско събитие в Ереван. И ненапълно даже ми е тъжно, че други български художници не са били представяни по сходен метод в Ереван. За мен планът за Бедиг Бедросян е неповторим, тъй като в силата за организацията е вложено да бъде помислено за най-малките елементи по събитието. Много по размер работа е свършена в България и това е видно от издадените проучвателен албуми и медийния интерес. Беше удоволствие AGBU – Армения да работи с AGBU – България. Смятам, че сходно на камъче, което хвърляте в езеро и то образува голям брой кръгове, по този начин и тази галерия ще способства за поредност от културни обмени сред Армения и България. Радвам се, че създадохме директни контакти сред Софийската градска художествена изложба и Националната изложба на Армения, доста арменци от България и българи –приятели на нашата диаспора пристигнаха за пръв път в Армения.
– Филмът The Promise (Обещанието, б.р.)направи блестяща международна премиера – по кое време да го чакаме като събитие и в България?
– Парекордзаган вложи доста старания за популяризирането и разпространяването на кино лентата „ Обещанието “. Но по отношение на относно идни министър председатели – това се взема решение от екипа на продукцията. AGBU помага единствено в разпространяването му и не можем да дадем отговор по кое време ще видите кино лентата и в България. Но защото продуцентът и шефът Ерик Есраилян от Survival Pictures е член на борда на AGBU и имаме лесна връзка между тях, ние можем да му поднесем концепцията „ Обещанието “ да има своя премиера в България. Защото наши членове на AGBU –България имат желанието да работят по представянето на кино лентата и пред българската аудитория.
– Ще Ви върна на финала още веднъж към изложбата “Пристани ” на Бедросян – коя е обичаната ви картина от нея и за какво?
– Харесвам цветовете и метода му на изложение на бляска във водата. Хоризонтите.
– Как AGBU пази най-големия си капитал – доверието на държавни управления и общности по света?
– Остани правилен на своята задача. Когато получиш подаяние, използвай го единствено за идеята, за която е направено. Винаги давай обстоен доклад даже и за най-малкото подаяние. И когато в тези стъпки вложиш своя труд, резултатите са налице. За мен най-малко, главното е, да даваш постоянно без никакви упования, абсолютно. Да даваш от своите средства, време и труд, от знанията и уменията си, без да очакваш признателност. Ако работиш за единия орден или самопризнание, смисълът се губи.
Нашият посетител
Васкен Якобиян е член на борда на AGBU от 2006 година. В момента е президент и на AGBU – Армения. Васкен Якобиян е роден в Дамаск, Сирия. Завършва университетът в Илинойс, Съединени американски щати и е едно от най-ярките имена в 111 годишна история на най-голямата арменска организация в света.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ