Новото оръжие в атаката на Левски - Найджъл Робърта гостува

Новото оръжие в офанзивата на Левски - Найджъл Робърта гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. 21- годишният нападател към този момент донесе няколко победи на “сините” и зарадва почитателите с попадение във “вечното дерби” с ЦСКА.

Левичарят е младеж на Фейенорд. Дебютира под управлението на някогашния състезател на Арсенал и Барселона Джовани ван Бронхорст, само че по този начин и не съумява да се наложи в холандския гранд.

За сметка на това се трансформира във водеща фигура във втородивизионния Камбюр, откъдето бе притеглен на “Герена”. Има мачове за юношеските обединения на Холандия, само че избра да съставлява Кюрасао при мъжете. Мечтае да стане първенец още в дебютния си сезон в България.

- Здравей, Найджъл! Добре пристигнал на терена на предаването „ Код Спорт”! Времето лети и към този момент изминаха два месеца, откогато се присъединихте към Левски. Как се чувствате в новия си клуб, елементарно ли се адаптирахте?


- Чувствам се добре в тима. Както вие казахте – подписах контракт преди два месеца. Оттогава играя в Левски и съм напълно отдаден на клуба. Отборът се показва добре и това ме кара да се усещам чудесно.

- Чувствате ли се звезда в Левски?

- Не, не желая да споделям, че се усещам звезда. Както споделих – тимът се показва на равнище и това е най-важното. За един нападател е добре, когато оказва помощ на тима, като вкарва голове или дава асистенции. Мисля, че в последните четири мача играя мощно. Това ме прави благополучен и желая да продължа напред по този метод.

- Смятате ли се за екипен състезател?

- Да, мисля, че е по този начин. Като нападател постоянно искаш да вкарваш голове, само че в главата си аз постоянно мисля преди всичко за това, че тимът ни би трябвало да завоюва. Не бих споделил, че в случай че отборът побеждава, а аз не въвеждам голове – това за мен не е проблем. Защото – несъмнено, че аз желая да отбелязвам. Но в края на краищата най-важното е тимът да вземе трите точки в мача. Винаги съм подготвен да се боря за моя тим – и в отбрана, и в нахлуване. Затова мисля, че съм екипен състезател.

- За тези два месеца вие станахте голмайстор на Левски. Това е добре за вас, нали?

- Да, несъмнено. Сега мога да кажа, че тимът също играе мощно. Показваме първокласен, настъпателен футбол. Това доста оказва помощ и на мен да въвеждам голове. Имайте поради, че това не е нещо, което единствено аз върша добре. Това е нещо, което целият тим прави добре. Затова употребявам опцията да благодаря на всички в отбора.

- Виждаме, че почитателите на Левски в действителност ви заобичаха, изключително откакто вкарахте гол на огромния противник ЦСКА. Усещате ли, че се превръщате в един от обичаните играчи на агитката?

- Да, в действителност започнах да го чувствам. Всеки футболист би трябвало да прави нещо положително за почитателите. И откакто ти си направил нещо положително за тях, те са подготвени да създадат всичко за теб. Още в първия си мач вкарах първия си гол и то против ЦСКА, само че можех да вкарам още два или три пъти, за което още се нервирам. Но почитателите бяха фантастични. Харесва ми методът, по който те ни поддържат и стоят зад нас. Във всеки мач аз се старая да давам всичко за тях.

- Доколкото разбираме, съжалявате съществено за това, че изпуснахте успеха против ЦСКА и не вкарахте още голове?

- Разбира се, ние водехме в резултата с 2:0! Не започнахме доста мощно, те бяха положителни в първите 10-15 минути, само че след това вкарахме два гола и мисля, че трябваше да осъществяваме още два-три. Аз означих един, само че – както ви споделих, можех да вкарам още най-малко два или три.

- Как почувствахте огромното дерби на България вътре на игрището?

- Трябва да ви кажа, че е полуда. Никога не съм се чувствал по този начин. Дори в Холандия не е по този начин. Знаете, че съм бил във Фейенорд и съм загрявал с тима преди мач с Аякс. Мисля, че холандското дерби не може да се съпоставя с Левски против ЦСКА.

- Наистина ли?

- И в Холандия има огромно опълчване, огромно съревнование. Но това тук е същинска война. Имах възприятието, че почитателите ще се изядат един различен. Това е нещо, което в никакъв случай не бях виждал до момента в моя живот. И в това време е зареждащо, дава ти сила. Повтарям – почитателите са фантастични.

- Звучите по този начин, като че ли сте благополучен в Левски към този момент.

- Да, несъмнено, че е по този начин. И освен тъй като въвеждам голове, а тъй като тимът играе добре. Още от първия ден, в който съм тук, треньорът и футболистите ме посрещнаха топло. И аз още през цялото време се почувствах добре. До този миг няма нещо, за което да кажа неприятна дума.

- Защо избрахте да преминете в Левски? Може би сте имали и още благоприятни условия за продължение на кариерата в различен клуб

- На първо място желая да споделя, че не знаех доста неща за Левски. Вие казахте, че имаше и някои други клубове, които се интересуваха от мен. Но аз разгледах деликатно всеки клуб, с цел да схвана кой е най-хубавият избор за мен. В първия ден, в който пристигнах в София, излязох из града, видях се с шефовете, разгледах базата. Всички в клуба, както ви споделих, бяха доста сърдечни и ме посрещнаха доста топло. Така незабавно се почувствах удобно в София. Ето за какво съм в Левски в този момент.

@@@

- Кое беше решаващо за вашия избор да подпишете контракт тук? Може би тъй като Левски се бори за купата...

- Разбира се, че и за това. Левски играе настъпателен футбол, постоянно се бори за първото място. Но най-важното за мен беше, че клубът в действителност ме искаше доста мощно и направи всичко допустимо, с цел да ме притегли. И други тимове имаха интерес, само че не по този метод. Аз почувствах, че би трябвало да направя този избор и да стана състезател на Левски.

- Направихте ли някакво изследване за Левски, за България и за София, преди да подпишете контракта?

- Признавам, че в първия ден, в който пристигнах, не знаех доста. Прекарах няколко дни в хотел, видях стадиона, поговорих с някои хора. После взех таблета и започнах да чета повече за София, за Левски и за този огромен състезател от предишното Георги Аспарухов. Гледах няколко мача сред Левски и ЦСКА. Тогава към този момент знаех, че не мога да изпусна този късмет. И се възползвах от него, което ме кара да бъда благополучен.

- Вашият треньор Петър Хубчев е някогашен състезател на „ Левски”, само че като треньор е доста придирчив и непоколебим. Лесно ли ви беше да се адаптирате към неговите способи?

- Мога да ви кажа, че през първите две седмици беше мъчно, тъй като в никакъв случай не бях виждал треньор като него. Той е мощна персона, темперамент. Мислех, че не е елементарно да се работи с него. Много вярно казахте, че е непоколебим. Първата седмица ми беше доста сложна, втората – също. Мисля, че по-късно започнах да го разбирам все по-добре. Въпреки че не приказва британски, започнах да разбирам какво желае. После почувствах, че той има вяра в мен. И аз всеки ден се старая да върша най-хубавото на тренировките.

- Има ли някакъв съставен елемент от вашата игра, който треньорът желае да подобрите? - Не приказвам доста с треньора. Но в тима си имаме преводач. Чрез преводача той ми коментира по какъв начин желае аз да се представям. Учи ме къде да търча, по какъв начин да се представям. След първите сложни седмици аз схванах метода на игра на Левски. Мисля, че в този момент треньорът е удовлетворен от мен и се разбираме взаимно. И това е добре.

- Вероятно знаете, че Левски не е печелил купа в последните десетина години. Можете ли да обещаете на почитателите, че в края на сезона това ще се промени? - Знаете ли, такова нещо в никакъв случай не може да се обещае. Мисля, че всеки в тима би трябвало да дава всичко най-хубаво от себе си. В момента ние сме единствено на една точка от Лудогорец и към момента не сме играли против тях. Ако ги победим, ще излезем преди всичко в класирането. Не мога да обещая на почитателите, че ще станем първенци. Но мога да обещая, че във всеки мач ще давам 100 % от себе си.

- Тогава почитателите несъмнено ще бъдат удовлетворени. Стана дума за идния мач против Лудогорец – какво очаквате? Ще бъде мъчно за вас на непознат терен...

- Далеч от София - несъмнено, че не чакаме да ни бъде елементарно. Те неслучайно са преди всичко в класирането. Когато имат сложни мачове, съумяват да ги печелят. Но в случай че ние победим, нещата стават изцяло разнообразни. Всичко може да се промени.

- Кои други тимове са най-сериозните ви съперници за купата?

- Ами... ЦСКА също е мощен тим и се показва добре. Бих загатнал и Берое, ние загубихме против тях, добър тим са... Аз не обичам доста да виждам какво вършат другите тимове. Най- значимото нещо за мен е ние да се представяме добре. Във всеки мач би трябвало да взимаме три точки. Това би трябвало да ни вълнува.

- Вече имате визия от българския футбол. Какво е неговото равнище във вашите очи?

- Мисля, че равнището е по-високо спрямо втора дивизия в Холандия, където аз играех. Имам единствено един изигран формален мач за Фейенорд, само че все пак считам, че в българското състезание се играе по-агресивно и по-трудно. Има доста единоборства, доста физика, даже повече в сравнение с в Ередивизи. Не е елементарно да се играе тук. Всеки бранител е доста нападателен, когато те нападна. Трябва да се настроиш в главата, че и ти би трябвало да си нападателен и да търсиш разнообразни пътища да го преодолееш. Мисля, че първите два-три мача аз изпитвах компликации точно с това, тъй като бранителите бяха нападателни. Сега знам, че се приспособих и се усъвършенствам непрестанно. Налага се да играя и с тил към противниковата врата, само че се оправям и треньорът е удовлетворен.

- Споменахте за Фейенорд. Разкажете ни за усещанията си от този огромен клуб, който създава доста на брой качествени футболисти.

- Фейенорд, както казахте, е доста огромен клуб. Когато аз бях там, беше извънредно мъчно да стигнеш до титулярно място. И все пак аз съумях да направя дебют, което не ми беше по никакъв начин елементарно. На нападателите е по-трудно, в сравнение с бранителите и халфовете. Ние имаме тотално друга роля. След това за мен не беше елементарно да взема решение да напусна, тъй като прекарах във Фейенорд 8 години, стигнах и до титулярния състав. Имах контракт за още една година, само че взех решение да се съсредоточа върху личната си кариера и прекосих в Камбюр във Втора дивизия. Това беше добър ход.

- Може би не знаете, че във Фейенорд през 80- те години е играл български футболист – Андрей Желязков? По-късно той беше в Левски с функционалности на шеф.

- През 80-те години? По това време аз не съм бил роден, нали по този начин?

- Да, по този начин е. А знаете ли освен това за други български футболисти, които са играли в чужбина?

- В Холандия?

- Да, в Холандия или другаде. Ще ви подскажа, че имате подобен съотборник на вратарския пост.

- О, да – Николай Михайлов. Да, помня го, че играеше в Твенте. Но не се сещам за доста български футболисти в други страни.

- Един от вашите първи треньори е Джовани ван Бронкхорст – огромно име, огромна персона с доста триумфи, победител в Шампионската лига като състезател, капитан на националния тим. Каква беше неговата роля във вашата кариера?

- Трудно е да се каже. Защото имам спорни усеща по този въпрос. Той направи моя дебют във Фейенорд вероятен. За което съм му признателен. Като треньор той беше доста зает и концентриран върху първия тим. Но там на моята позиция имаше играчи като Дирк Кайт и Елжеро Елия. Осъзнавам, че не му оставаше доста време да се занимава с млади играчи. А тимът вървеше добре, беше първенец. Затова ви споделям, че изпитвам смесени усеща. Но той е добър треньор.

- Холандия постоянно е имала огромни играчи, изключително измежду нападателите. Кой беше вашият идол?

- Мой кумир постоянно е бил Кристиано Роналдо. Обичах доста да виждам, макар че е от друга ера, и другия Роналдо – дебелия. Той в действителност е феномен. За нападателите най-важното е да вкарват голове. Но този състезател, имам поради бразилеца Роналдо, беше тъкмо като Кристиано. Той можеше всичко, въпреки че играе деветка – да вкарва, да подава, да пробива по фланга, да играе един против един. Мисля, че на моето равнище аз мога да върша същото в Левски – аз не съм подобен вид футболист, който може единствено да вкарва голове, а също да играя един против един... С времето ще пораствам и ще ставам по-добър.

- В холандския народен тим за юноши до 17 години сте играли дружно с Матийс де Лихт, който в този момент е втората най-голяма звезда в Ювентус и в италианското състезание след Кристиано Роналдо. Помните ли го?

- Разбира се. Продължавам да съм в контакт с него. Говорим си, не доста, само че от време на време. И като виждам какво направи той в последните 2-3 години, какъв брой бързо се разви – това е в действителност необикновено. Понякога се възнамерявам и се запитвам – за какво и аз не го направих по същия метод? Това момче още на 16-годишна възраст беше подобен експерт! След мач той беше първият, който отиваше във фитнеса да тренира още веднъж в 7 часа на идната заран, до момента в който аз спях до по- късно. Когато още на 16 години имаш такова мислене и професионално отношение, ще стигнеш надалеч и виждате до какво равнище стигна той.

- Щом сте в контакт, значи той знае, че в този момент вие сте футболист на Левски.

- Да, да.

- Даде ли ви някакъв съвет по какъв начин да развиете кариерата си?

- Не съм приказвал за това с него. Напоследък поддържаме връзка повече посредством обществените мрежи. Но не тъй като той беше в Аякс, а аз – във Фейенорд. Когато се виждахме в националния тим, сме говорили повече. Не мога да кажа, че имаме другарство като това да си приказваме всеки ден. Затова не ми е давал препоръки, само че поддържаме контакт. Когато вкара гол или направи нещо положително, го приветствам, както и той мен. Хубаво е да видиш, че той продължава да си бъде естествен човек, въпреки че към този момент е такава звезда.

- Нека да преминем към няколко персонални въпроса. Кажете ни какъв сте като човек, имате ли доста другари?

- Хората като ме гледат, несъмнено си мислят, че съм от тези видове, които имат многочислени другари и вървят по празненства. А аз съм навръх другия полюс. Обичам да съм самичък и извозвам множеството си време у дома. Мога да кажа, че съм човек, извърнат към фамилията си. Повечето неща, които върша, ги върша със фамилията. Когато съм в Холандия и желая да вечерям с някого, първите хора, на които се обаждам, са от моето семейство. Имам единствено един другар, който е футболист в предходния ми тим Камбюр. Нямам доста другари. Допада ми да бъда самичък. Недейте да мислите, че не си одобрявам съотборниците. Напротив. Мога да си прекарам добре с всеки от тях. Но след мач, след подготовка, обичам да оставам самичък.

- Липсва ли ви тук нещо от Холандия? - Ами, към този момент не. Може би след 6 месеца ще стартира да ми липсва нещо. Но за два месеца се усещам добре и одобрявам София. Все още не съм видял всички забавни места тук. Може би би трябвало да излизам повече на открито.

- Колко дълго желаете да останете в Левски?

- Имам контракт за три години. Ако го извърша до дъно, ще бъде ужасно.

- Казахте, че Кристиано Роналдо е обичаният ви състезател, само че кой е обичаният ви клуб?

- Реал (Мадрид). Направо е полуда какво направи Кристиано Роналдо в Реал. Преди той да отиде там, нямах обичан тим. Но откакто заигра там, беше неповторимо да виждам какво се случва във всеки мач с негово присъединяване. Сега той е в Ювентус, а там се играе по-защитно. Аз не обичам доста Ювентус. Реал (Мадрид) си остава обичаният ми тим.

- И за край на нашия диалог бихме поискали да ни кажете какво сте научили на български език.

- Вече знам няколко думи като: „ здравей “, „ по какъв начин си “, „ добре “.
efbet Лига 10 кръг, събота 21 септември Славия 0:2краен резулат Левски