Доклад на парламентарната асамблея на НАТО: България е ключов съюзник в Черноморския регион
Новото съдружно държавно управление в България даде да се разбере, че освен има проевропейски дневен ред, само че и че ще направи битката с съветското въздействие в своя бранш за сигурност приоритет. Алиансът би трябвало да предприеме повсеместен обзор на главната инфраструктура на България и Румъния – в това число техните железопътни линии и основни магистрални мрежи, с цел да бъде по-добре квалифициран в бъдеще.
Това се споделя в отчет на парламентарната асамблея на НАТО, наименуван „ Мътни води – по какъв начин войната на Русия в Украйна трансформира сигурността в Черно море “, предава БГНЕС.
Черно море - стратегическият разлом и несъответствието на силите
През годините на Студената война Черно море беше относително умерено, което значително се дължи на правилата от Конвенцията от Монтрьо. През 1952 година, когато Турция се причислява към НАТО, южното крайбрежие на Черно море и проходът през проливите попадат под контрола на съдружник в НАТО. Северните крайбрежни пространства от България до днешна Грузия остават крепко под контрола на Варшавския контракт или непосредствено на Съветския съюз.
Всички крайбрежни страни в района под руски надзор по време на Студената война показаха своите евроатлантически упоритости доста рано в посткомунистическия интервал, като се причислиха към Партньорство за мир на НАТО през 1994 година България и Румъния станаха част от НАТО през 2004 година, а по-късно към Европейски Съюз през 2007 година Успоредно с това, след идването на власт на Владимир Путин през 2000 година, районните политики на Русия стават все по-ревизионистични и скоро са последвани от потреблението на мощ, с цел да се опита да консолидира освен районна сфера на въздействие, само че и да откри директна позиция на владичество над по-голямата част от Черно море.
Черноморският район е стратегически разлом сред НАТО и Русия. С изключение на Турция, районът влезе в ерата след Студената война надълбоко безреден по отношение на стратегическото направление на своите крайбрежни страни. Разделянето на района изток-запад докара до поредност от спорове, кулминирали в пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година Войната бързо прерасна в най-жестокия спор от Втората международна война насам.
Инвазията на Русия през 2022 година обаче беше вторият път за осем години, в който страната употребява военна мощ, с цел да завземе нелегално украинска суверенна територия. Анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 година разреши на съветския черноморски флот да овладее цялото Черно море. И въпреки всичко, все пак възходящо предизвикателство на югоизточния фланг, акомодациите на защитата на източния фланг и възпиращата позиция на НАТО след 2014 година значително се концентрираха върху укрепването на уязвимостите в Балтийско море.
През 2016 година фокусът на НАТО беше ориентиран към възприеманите обилни географски уязвимости в района на Балтийско море, изключително в балтийските страни – до релативно занемаряване на Черно море: съдружниците се съгласиха на засилено предно наличие посредством обезпечаване на четири многонационални бойни групи, ситуирани в Полша, Литва, Латвия и Естония, като в същото време беше направено по-малко за Специализираното предно наличие в Румъния и, в доста по-малка степен, в България.
Предното наличие се основаваше на румънско предложение за подсилване на районното наличие на НАТО в сухопътните, въздушните и морските области, което да бъде основано на Многонационалната дивизия Югоизток (MND-SE) в Букурещ. На MND-SE беше предоставено да улесни районното укрепване при изключителни обстановки. Инициативата също по този начин включваше усъвършенстван вид на „ Air Policing “, с цел да накара съюзническите военновъздушни сили да патрулират румънското и българското въздушно пространство.
През 2016 година и предлагането за многонационална Черноморска флотилия сред Румъния, България и Турция беше отхвърлено.
Причините за този дисбаланс (между Балтийско и Черно море - бел.ред.) се криеха в неналичието на съюзнически консенсус, изключително измежду черноморските съдружници на НАТО, по отношение на това коя е най-хубавата тактика във връзка с Черноморския район.
Ролята на България и Румъния за укрепването на НАТО
Руската инвазия през предходната година шокира съдружниците в задоволителна степен, с цел да преразгледат позицията си, което докара до няколко нови начинания за усмиряване на районните съдружници и подсилване на позицията на Алианса за районна защита и въздържане – най-видимата от тях беше многонационалните батальони, които се сътвориха в България и Румъния.
Съюзниците подчертаха стратегическото значение на Черноморския район на срещата във Вилнюс през юли. Особено безпокойствие, което те означиха, беше твърдият ангажимент за съблюдаване на правото на независимост на корабоплаването.
Те също по този начин дадоха обещание да продължат да поддържат промените и акомодациите на уязвимите сътрудници Молдова и Грузия посредством техните персонализирани пакети за поддръжка за поощряване на устойчивостта и силата, до момента в който не престават по пътя си към евроатлантическа интеграция.
И въпреки всичко би трябвало да се направи повече за подсилване на защитата и сигурността на съдружниците в Черно море, изключително след решението на Русия да ескалира войната в морето против пристанищните уреди на Украйна, последвало края на Зърнената самодейност.
В момента обаче липсва боен – и изключително военноморски – потенциал. Например, Румъния и България дружно сега експлоатират единствено седем остарели фрегати, които могат да се смятат за съществени надводни бойни кораби. Те са съчетани от група наследени корвети и ракетни катери от руската ера.
България остава необятно ангажирана с евроатлантическите желания, само че страната организира три парламентарни избора единствено през 2021 година Ето за какво българското държавно управление беше лимитирано в способността си да формулира ефикасен отговор на бързо разрастващата се съветска опасност. Докато българските разноски за защита се усилиха през последните години, те остават под 2% от Брутният вътрешен продукт и множеството нови вложения способстват за модернизирането на военното съоръжение от руската ера, вместо да усилват качествата. Въпреки тези ограничавания, България остава централен съдружник в Черноморския район и организира възходящ брой взаимни военни учения за увеличение на ролята на НАТО в Черноморския район. Новото съдружно държавно управление в България даде да се разбере, че освен има проевропейски дневен ред, само че и че ще направи битката с съветското въздействие в своя бранш за сигурност приоритет.
НАТО уголемява личните си качества в района. Пренасочването на ресурсите на Алианса към Черно море включваше основаване на четири многонационални бойни групи – две от тях в черноморските крайбрежни страни България и Румъния – и реализиране на единодушие за увеличение на бойните групи от размер на батальон до бригада, където и когато е належащо. Франция служи като рамкова нация за многонационалната бойна група, ситуирана в Румъния, като Белгия, Люксембург, Холандия, Северна Македония, Полша, Португалия и Съединените щати поддържат задачата. Италия служи като рамкова нация за многонационалната бойна група в България с поддръжката на албански, гръцки, черногорски, македонски, турски и американски сили. Успоредно с това през февруари 2022 година Съединените щати реалокираха спомагателни 1000 бойци от бази в Германия в Румъния, с което общият брой на разположените американски сили в страната доближи почти 1900 души. По-късно през лятото Съединените щати изпратиха спомагателни 4000 бойци от 101-ва и 82-ра въздушнодесантна дивизия във въздушната база Михаил Когълничану, покрай огромното черноморско пристанище на Румъния Констанца.
Успоредно с това има възходящ напън от страна на съюзническите столици Черно море да е съществена зона в дневния ред на НАТО. Най-новият образец за това е двупартийно и двукамарно законодателство, препоръчано от Конгреса на Съединените щати през март 2023 година, което предизвиква администрацията на Байдън да създаде тактика за Черно море. Законодателството поддържа засиленото военно наличие на Съединени американски щати и съдружниците в района, както и предизвиква по-нататъшното икономическо ангажиране. Законодателството акцентира цената на стратегическите съдружници и сътрудници на Съединените щати в района – Украйна, Грузия, България, Румъния и Турция – и акцентира жизненоважния темперамент на района за ползите на сигурността на Съединени американски щати.
Освен това черноморските съдружници на НАТО също насочиха нови вложения към морски качества и брегова защита. Например Букурещ договаря с френски реализатори за три подводници от клас Scorpène, а новите български патрулни кораби сега се строят от немски реализатор.
Перспективи
Новата действителност постанова по-голямо присъединяване на НАТО в района както за подсилване на съдружниците от НАТО като България, Турция и Румъния, по този начин и за основни сътрудници като Грузия, Молдова и Украйна. Освен в случай че позицията на Русия в Черно море не бъде доста отслабена, тя ще употребява тази дарба, с цел да продължи да смущава Украйна или, още по-лошо, да стартира възобновена бъдеща атака. Следователно НАТО би трябвало да се приспособява, с цел да приготви по-добре Алианса за ограничение на районната експанзия.
НАТО би трябвало да бъде подготвена да организира военни задачи в Черноморския район. Такива интервенции изискват дарба за бързо напредване и разполагане на военно съоръжение. За да се подсигурява, че НАТО има тази дарба, в сходство с новоприетите проекти за районна защита, би трябвало да предприеме повсеместен обзор на главната инфраструктура на Румъния и България – в това число техните железопътни линии и основни магистрални мрежи. Когато е належащо, средствата от Инициативата на трите морета на НАТО могат да се употребяват за модернизиране на наземната инфраструктура, възстановяване на районната съгласуваност и облекчаване на военните потребности.
Това се споделя в отчет на парламентарната асамблея на НАТО, наименуван „ Мътни води – по какъв начин войната на Русия в Украйна трансформира сигурността в Черно море “, предава БГНЕС.
Черно море - стратегическият разлом и несъответствието на силите
През годините на Студената война Черно море беше относително умерено, което значително се дължи на правилата от Конвенцията от Монтрьо. През 1952 година, когато Турция се причислява към НАТО, южното крайбрежие на Черно море и проходът през проливите попадат под контрола на съдружник в НАТО. Северните крайбрежни пространства от България до днешна Грузия остават крепко под контрола на Варшавския контракт или непосредствено на Съветския съюз.
Всички крайбрежни страни в района под руски надзор по време на Студената война показаха своите евроатлантически упоритости доста рано в посткомунистическия интервал, като се причислиха към Партньорство за мир на НАТО през 1994 година България и Румъния станаха част от НАТО през 2004 година, а по-късно към Европейски Съюз през 2007 година Успоредно с това, след идването на власт на Владимир Путин през 2000 година, районните политики на Русия стават все по-ревизионистични и скоро са последвани от потреблението на мощ, с цел да се опита да консолидира освен районна сфера на въздействие, само че и да откри директна позиция на владичество над по-голямата част от Черно море.
Черноморският район е стратегически разлом сред НАТО и Русия. С изключение на Турция, районът влезе в ерата след Студената война надълбоко безреден по отношение на стратегическото направление на своите крайбрежни страни. Разделянето на района изток-запад докара до поредност от спорове, кулминирали в пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година Войната бързо прерасна в най-жестокия спор от Втората международна война насам.
Инвазията на Русия през 2022 година обаче беше вторият път за осем години, в който страната употребява военна мощ, с цел да завземе нелегално украинска суверенна територия. Анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 година разреши на съветския черноморски флот да овладее цялото Черно море. И въпреки всичко, все пак възходящо предизвикателство на югоизточния фланг, акомодациите на защитата на източния фланг и възпиращата позиция на НАТО след 2014 година значително се концентрираха върху укрепването на уязвимостите в Балтийско море.
През 2016 година фокусът на НАТО беше ориентиран към възприеманите обилни географски уязвимости в района на Балтийско море, изключително в балтийските страни – до релативно занемаряване на Черно море: съдружниците се съгласиха на засилено предно наличие посредством обезпечаване на четири многонационални бойни групи, ситуирани в Полша, Литва, Латвия и Естония, като в същото време беше направено по-малко за Специализираното предно наличие в Румъния и, в доста по-малка степен, в България.
Предното наличие се основаваше на румънско предложение за подсилване на районното наличие на НАТО в сухопътните, въздушните и морските области, което да бъде основано на Многонационалната дивизия Югоизток (MND-SE) в Букурещ. На MND-SE беше предоставено да улесни районното укрепване при изключителни обстановки. Инициативата също по този начин включваше усъвършенстван вид на „ Air Policing “, с цел да накара съюзническите военновъздушни сили да патрулират румънското и българското въздушно пространство.
През 2016 година и предлагането за многонационална Черноморска флотилия сред Румъния, България и Турция беше отхвърлено.
Причините за този дисбаланс (между Балтийско и Черно море - бел.ред.) се криеха в неналичието на съюзнически консенсус, изключително измежду черноморските съдружници на НАТО, по отношение на това коя е най-хубавата тактика във връзка с Черноморския район.
Ролята на България и Румъния за укрепването на НАТО
Руската инвазия през предходната година шокира съдружниците в задоволителна степен, с цел да преразгледат позицията си, което докара до няколко нови начинания за усмиряване на районните съдружници и подсилване на позицията на Алианса за районна защита и въздържане – най-видимата от тях беше многонационалните батальони, които се сътвориха в България и Румъния.
Съюзниците подчертаха стратегическото значение на Черноморския район на срещата във Вилнюс през юли. Особено безпокойствие, което те означиха, беше твърдият ангажимент за съблюдаване на правото на независимост на корабоплаването.
Те също по този начин дадоха обещание да продължат да поддържат промените и акомодациите на уязвимите сътрудници Молдова и Грузия посредством техните персонализирани пакети за поддръжка за поощряване на устойчивостта и силата, до момента в който не престават по пътя си към евроатлантическа интеграция.
И въпреки всичко би трябвало да се направи повече за подсилване на защитата и сигурността на съдружниците в Черно море, изключително след решението на Русия да ескалира войната в морето против пристанищните уреди на Украйна, последвало края на Зърнената самодейност.
В момента обаче липсва боен – и изключително военноморски – потенциал. Например, Румъния и България дружно сега експлоатират единствено седем остарели фрегати, които могат да се смятат за съществени надводни бойни кораби. Те са съчетани от група наследени корвети и ракетни катери от руската ера.
България остава необятно ангажирана с евроатлантическите желания, само че страната организира три парламентарни избора единствено през 2021 година Ето за какво българското държавно управление беше лимитирано в способността си да формулира ефикасен отговор на бързо разрастващата се съветска опасност. Докато българските разноски за защита се усилиха през последните години, те остават под 2% от Брутният вътрешен продукт и множеството нови вложения способстват за модернизирането на военното съоръжение от руската ера, вместо да усилват качествата. Въпреки тези ограничавания, България остава централен съдружник в Черноморския район и организира възходящ брой взаимни военни учения за увеличение на ролята на НАТО в Черноморския район. Новото съдружно държавно управление в България даде да се разбере, че освен има проевропейски дневен ред, само че и че ще направи битката с съветското въздействие в своя бранш за сигурност приоритет.
НАТО уголемява личните си качества в района. Пренасочването на ресурсите на Алианса към Черно море включваше основаване на четири многонационални бойни групи – две от тях в черноморските крайбрежни страни България и Румъния – и реализиране на единодушие за увеличение на бойните групи от размер на батальон до бригада, където и когато е належащо. Франция служи като рамкова нация за многонационалната бойна група, ситуирана в Румъния, като Белгия, Люксембург, Холандия, Северна Македония, Полша, Португалия и Съединените щати поддържат задачата. Италия служи като рамкова нация за многонационалната бойна група в България с поддръжката на албански, гръцки, черногорски, македонски, турски и американски сили. Успоредно с това през февруари 2022 година Съединените щати реалокираха спомагателни 1000 бойци от бази в Германия в Румъния, с което общият брой на разположените американски сили в страната доближи почти 1900 души. По-късно през лятото Съединените щати изпратиха спомагателни 4000 бойци от 101-ва и 82-ра въздушнодесантна дивизия във въздушната база Михаил Когълничану, покрай огромното черноморско пристанище на Румъния Констанца.
Успоредно с това има възходящ напън от страна на съюзническите столици Черно море да е съществена зона в дневния ред на НАТО. Най-новият образец за това е двупартийно и двукамарно законодателство, препоръчано от Конгреса на Съединените щати през март 2023 година, което предизвиква администрацията на Байдън да създаде тактика за Черно море. Законодателството поддържа засиленото военно наличие на Съединени американски щати и съдружниците в района, както и предизвиква по-нататъшното икономическо ангажиране. Законодателството акцентира цената на стратегическите съдружници и сътрудници на Съединените щати в района – Украйна, Грузия, България, Румъния и Турция – и акцентира жизненоважния темперамент на района за ползите на сигурността на Съединени американски щати.
Освен това черноморските съдружници на НАТО също насочиха нови вложения към морски качества и брегова защита. Например Букурещ договаря с френски реализатори за три подводници от клас Scorpène, а новите български патрулни кораби сега се строят от немски реализатор.
Перспективи
Новата действителност постанова по-голямо присъединяване на НАТО в района както за подсилване на съдружниците от НАТО като България, Турция и Румъния, по този начин и за основни сътрудници като Грузия, Молдова и Украйна. Освен в случай че позицията на Русия в Черно море не бъде доста отслабена, тя ще употребява тази дарба, с цел да продължи да смущава Украйна или, още по-лошо, да стартира възобновена бъдеща атака. Следователно НАТО би трябвало да се приспособява, с цел да приготви по-добре Алианса за ограничение на районната експанзия.
НАТО би трябвало да бъде подготвена да организира военни задачи в Черноморския район. Такива интервенции изискват дарба за бързо напредване и разполагане на военно съоръжение. За да се подсигурява, че НАТО има тази дарба, в сходство с новоприетите проекти за районна защита, би трябвало да предприеме повсеместен обзор на главната инфраструктура на Румъния и България – в това число техните железопътни линии и основни магистрални мрежи. Когато е належащо, средствата от Инициативата на трите морета на НАТО могат да се употребяват за модернизиране на наземната инфраструктура, възстановяване на районната съгласуваност и облекчаване на военните потребности.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ