Репортери без граници призова новия кабинет да се заеме с проблемите на медийната свобода
Новото българско държавно управление би трябвало да се заеме с въпросите, свързани със свободата на словото в България и вероятните решения на проблемите в това отношение. За това прикани завеждащият бюрото за Балканите и Европейския съюз на интернационалната организация " Репортери без граници " Павол Салай по време на събитието “Медиите през 2021 г: финансиране и бистрота - проблеми и решения”, проведено от Институт за развиване на обществената среда (ИРПС).
По думите на Салай в България сега има неправда и неизясненост във връзка с финансирането на медиите с обществени средства.
Заявка в тази посока даде новият министър председател Кирил Петков преди дни. " Прозрачност ще бъде другото ни мото, само че бистрота освен към изпълнителната власт, а и към финансирането на медиите. Ще желаеме да дадем ясна визия на българския народ какви средства при какви медии отиват. Вече няма да има непрозрачно финансиране от нечие министерство към нечии медии. Ще има един критерий към всички за цялостна бистрота ", сподели той в събота при представянето на новото държавно управление.
Във вторник от ИРПС показаха проучване за финансирането на медиите у нас, което е основано на годишните заявления, подавани от медиите пред Министерството на културата. Анализът на данните за 2020 г демонстрират, че общо 350 медии са подали заявления до Министерство на културата. 221 от тях са оповестили получено финансиране и/или подписани контракти с обществени институции. Общата сума е към 29 милиона и 500 хиляди лв.. От тях 13,8 милиона лв. са били регистрирани по контракти за медийно обслужване с обществени институции и сдружения, а останалите 15,7 милиона лв. са образувани като " финансиране " от дотации и дарения, грантови средства по планове, заеми и така нататък
По време на полемиката от Министерството на културата разкритикуваха Закон за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, който е по-известен като " медийния закон Пеевски ". Поправката задължава всички медии да оповестяват притежателя, финансирането си, в това число лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и публицистичната политика, в случай че то е друго от притежателя. Декларациите с тази информация би трябвало се подават пред Министерството на културата.
Мехти Меликов от министерството на културата уточни, че е основана работна група, която приготвя промени в закона. Той уточни, че това се постанова, тъй като законът не работи както се е очаквало.
По закон за забавилите се с подаването годишната си декларация за действителния си притежател, се постанова в санкция в размер от 10 000 до 15 000 лева Меликов уточни, че даже огромни медии се затрудняват с неразбираемите условия за попълване на въпросната декларация.
За дребни медии пък въпросните санкции са непостижими и условието им ги обрича, уточни Меликов. Освен това по думите му обаче на процедура санкцията е идентична за неподалите и за закъснелите.
От министерството признаха, че дирекцията, която се занимава с регистъра, а и самото ведомство, няма потенциал да прави вменената активност. По думите на Меликов не е редно страната в лицето на Министерството на културата да се занимава с това да глоби медии и е добре с това да бъде претрупан Съветът за електорнни медии (СЕМ), който е самостоятелен регулаторен орган.
В министерството се сблъсквали и с различен проблем – от време на време мъчно установявали притежателите някои онлайн медии. " Не можем да хванем изданията в интернет, защото употребяват задграничен хостинг ", уточни Меликов.
По думите на Ясен Лазаров от ИРПС над 1000 организации и уебстраници са " невидими " за медийния редистър.
Меликов подчертава и на друга пробойна в " медийни закон на Пеевски " – в закона е планувано да се заявяват и действителният притежател, само че действително няма по какъв начин да се ревизира дали написаното е правилно, тъй като може да се стигне единствено до притежателя " на хартия ", а от време на време те се разграничават.
По думите на Салай в България сега има неправда и неизясненост във връзка с финансирането на медиите с обществени средства.
Заявка в тази посока даде новият министър председател Кирил Петков преди дни. " Прозрачност ще бъде другото ни мото, само че бистрота освен към изпълнителната власт, а и към финансирането на медиите. Ще желаеме да дадем ясна визия на българския народ какви средства при какви медии отиват. Вече няма да има непрозрачно финансиране от нечие министерство към нечии медии. Ще има един критерий към всички за цялостна бистрота ", сподели той в събота при представянето на новото държавно управление.
Във вторник от ИРПС показаха проучване за финансирането на медиите у нас, което е основано на годишните заявления, подавани от медиите пред Министерството на културата. Анализът на данните за 2020 г демонстрират, че общо 350 медии са подали заявления до Министерство на културата. 221 от тях са оповестили получено финансиране и/или подписани контракти с обществени институции. Общата сума е към 29 милиона и 500 хиляди лв.. От тях 13,8 милиона лв. са били регистрирани по контракти за медийно обслужване с обществени институции и сдружения, а останалите 15,7 милиона лв. са образувани като " финансиране " от дотации и дарения, грантови средства по планове, заеми и така нататък
По време на полемиката от Министерството на културата разкритикуваха Закон за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, който е по-известен като " медийния закон Пеевски ". Поправката задължава всички медии да оповестяват притежателя, финансирането си, в това число лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и публицистичната политика, в случай че то е друго от притежателя. Декларациите с тази информация би трябвало се подават пред Министерството на културата.
Мехти Меликов от министерството на културата уточни, че е основана работна група, която приготвя промени в закона. Той уточни, че това се постанова, тъй като законът не работи както се е очаквало.
По закон за забавилите се с подаването годишната си декларация за действителния си притежател, се постанова в санкция в размер от 10 000 до 15 000 лева Меликов уточни, че даже огромни медии се затрудняват с неразбираемите условия за попълване на въпросната декларация.
За дребни медии пък въпросните санкции са непостижими и условието им ги обрича, уточни Меликов. Освен това по думите му обаче на процедура санкцията е идентична за неподалите и за закъснелите.
От министерството признаха, че дирекцията, която се занимава с регистъра, а и самото ведомство, няма потенциал да прави вменената активност. По думите на Меликов не е редно страната в лицето на Министерството на културата да се занимава с това да глоби медии и е добре с това да бъде претрупан Съветът за електорнни медии (СЕМ), който е самостоятелен регулаторен орган.
В министерството се сблъсквали и с различен проблем – от време на време мъчно установявали притежателите някои онлайн медии. " Не можем да хванем изданията в интернет, защото употребяват задграничен хостинг ", уточни Меликов.
По думите на Ясен Лазаров от ИРПС над 1000 организации и уебстраници са " невидими " за медийния редистър.
Меликов подчертава и на друга пробойна в " медийни закон на Пеевски " – в закона е планувано да се заявяват и действителният притежател, само че действително няма по какъв начин да се ревизира дали написаното е правилно, тъй като може да се стигне единствено до притежателя " на хартия ", а от време на време те се разграничават.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ