Парализиран мъж управлява роботизирана ръка със силата на ума си
Новоразработена система, съчетаваща изкуствен интелект и роботика, оказва помощ на мъж с тетраплегия да трансформира мислите си в механични придвижвания на ръката, в това число притискане и освобождение на предмети, като системата работи към този момент седем месеца без основна смяна на настройките, заяви.
Според изследователския екип на Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF) това е доста повече от няколкото дни, през които тези настройки нормално работят, преди да се наложи да бъдат калибрирани още веднъж, което демонстрира обещанието и капацитета на технологията.
Решаващо значение за системата за мозъчно-компютърен интерфейс (BCI) имат логаритмите на изкуствения разсъдък, употребявани за съчетаване на характерни мозъчни сигнали с съответни придвижвания. Човекът е можел да следи придвижванията на роботизираната ръка в действително време, до момента в който си ги показва, което значи, че грешките могат да бъдат бързо поправени и да се реализира по-голяма акуратност при роботизираните дейности.
„ Смесването на образованието сред хората и изкуствения разсъдък е идната фаза на тези мозъчно-компютърни интерфейси. Това е, от което се нуждаем, с цел да реализираме комплицирана, сходна на живота функционалност “, споделя неврологът Карунеш Гангули от UCSF.
Ръководейки роботизираната ръка единствено с мисли, индивидът може да отвори долап, да извади чаша и да я сложи под автомата за питиета. Технологията има огромен капацитет да подкрепя хората с увреждания в най-различни дейности.
Сред откритията, направени в хода на проучването, екипът открива, че формата на мозъчните модели, свързани с придвижването, остава същата, само че местоположението им леко се измества с течение на времето - нещо, което се счита, че се случва, когато мозъкът се учи и приема нова информация.
ИИ е в положение да регистрира това отклоняване, което значи, че системата не се нуждае от постоянно калибриране. Нещо повече, откривателите са уверени, че скоростта и точността на настройката могат да бъдат усъвършенствани с течение на времето.
„ Забележително е, че тук невропротезата беше напълно под волеви надзор без никаква машинна помощ. Очакваме, че асистирането въз основата на зрението може да докара до забележителни усъвършенствания в работата, изключително при комплицирани взаимоотношения с обекти “ , пишат откривателите в оповестения документ.
Създаването на тази система не е нито просто, нито на ниска цена - употребяват се мозъчни импланти и техника, известна като електрокортикография (ЕКГ), за отчитане на мозъчната интензивност, както и компютър, който може да преведе тази интензивност и да я трансформира в механични придвижвания на ръката.
Това обаче е доказателство, че към този момент разполагаме с технологията да забележим кои невронни модели са свързани с мислите за кои физически дейности - и че тези модели могат да бъдат проследени даже когато се движат в мозъка.
Виждали сме също, че сходни системи дават глас на хора, които към този момент не могат да приказват, и оказват помощ на човек с тетраплегия да играе шах. Все още има доста работа за извършване, само че с усъвършенстването на технологията ще станат вероятни все по-сложни дейности.
„ Много съм сигурен, че към този момент сме се научили по какъв начин да построяваме системата и че можем да създадем по този начин, че тя да работи “ , споделя Гангули.
Според изследователския екип на Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF) това е доста повече от няколкото дни, през които тези настройки нормално работят, преди да се наложи да бъдат калибрирани още веднъж, което демонстрира обещанието и капацитета на технологията.
Решаващо значение за системата за мозъчно-компютърен интерфейс (BCI) имат логаритмите на изкуствения разсъдък, употребявани за съчетаване на характерни мозъчни сигнали с съответни придвижвания. Човекът е можел да следи придвижванията на роботизираната ръка в действително време, до момента в който си ги показва, което значи, че грешките могат да бъдат бързо поправени и да се реализира по-голяма акуратност при роботизираните дейности.
„ Смесването на образованието сред хората и изкуствения разсъдък е идната фаза на тези мозъчно-компютърни интерфейси. Това е, от което се нуждаем, с цел да реализираме комплицирана, сходна на живота функционалност “, споделя неврологът Карунеш Гангули от UCSF.
Ръководейки роботизираната ръка единствено с мисли, индивидът може да отвори долап, да извади чаша и да я сложи под автомата за питиета. Технологията има огромен капацитет да подкрепя хората с увреждания в най-различни дейности.
Сред откритията, направени в хода на проучването, екипът открива, че формата на мозъчните модели, свързани с придвижването, остава същата, само че местоположението им леко се измества с течение на времето - нещо, което се счита, че се случва, когато мозъкът се учи и приема нова информация.
ИИ е в положение да регистрира това отклоняване, което значи, че системата не се нуждае от постоянно калибриране. Нещо повече, откривателите са уверени, че скоростта и точността на настройката могат да бъдат усъвършенствани с течение на времето.
„ Забележително е, че тук невропротезата беше напълно под волеви надзор без никаква машинна помощ. Очакваме, че асистирането въз основата на зрението може да докара до забележителни усъвършенствания в работата, изключително при комплицирани взаимоотношения с обекти “ , пишат откривателите в оповестения документ.
Създаването на тази система не е нито просто, нито на ниска цена - употребяват се мозъчни импланти и техника, известна като електрокортикография (ЕКГ), за отчитане на мозъчната интензивност, както и компютър, който може да преведе тази интензивност и да я трансформира в механични придвижвания на ръката.
Това обаче е доказателство, че към този момент разполагаме с технологията да забележим кои невронни модели са свързани с мислите за кои физически дейности - и че тези модели могат да бъдат проследени даже когато се движат в мозъка.
Виждали сме също, че сходни системи дават глас на хора, които към този момент не могат да приказват, и оказват помощ на човек с тетраплегия да играе шах. Все още има доста работа за извършване, само че с усъвършенстването на технологията ще станат вероятни все по-сложни дейности.
„ Много съм сигурен, че към този момент сме се научили по какъв начин да построяваме системата и че можем да създадем по този начин, че тя да работи “ , споделя Гангули.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ