Новоизбраният президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова встъпва в длъжност
Новоизбраният президент на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова ще постави клетва през днешния ден като шестия президент на страната и първата жена на тази функционалност в страната. Заседанието на Народното събрание на страната беше планувано за 12:00 ч. локално време през вчерашния ден в следобедните часове, откакто Държавната изборна комисия разгласи и внесе в Народното събрание формалните резултати от президентския избор в страната на 8 май.
Днес изтича 5-годишният мандат на президента Стево Пендаровски, който не съумя да завоюва втори мандат и ще освободи президентската резиденция Вила „ Водно ” в Скопие на Гордана Силяновска.
Според конституцията на Северна Македония мандатът на президента е пет години с право на още едно преизбиране.
Според гръцките медии Гърция деликатно ще следи какво име на страната ще произнесе Силяновска, която в предизборната акция разгласи, че няма да употребява " Северна " в наименованието на страната, което е вписано в контракта от Преспа.
Силяновска има свое мнение и във връзка с преговорната рамка на страната за еврочленство, като счита, че тя „ може да бъде интерпретирана по друг метод ” и разгласи, че първите ѝ визити ще бъдат в района за развиване на районното съдействие.
Според пълномощията си президентът на страната дефинира на кого да връчи мандат за сформиране на държавното управление, което Гордана Силяновска ще би трябвало да направи до 10 дни след конституиране на новия парламент на Северна Македония. Днешната ѝ клетва ще се случи пред остарелия парламентарен състав, защото президентските и парламентарните избори се организираха дружно.
След останалите функционалности на президента на Северна Македония са назначение и освобождение с декрет на посланиците, президентът приема акредитивни писма и отзовава задгранични дипломатически представители, подписва интернационалните контракти от името на страната, връчва оценки и помилва. Президентът подписва и укази за обявяване на законите, има право на отлагателно несъгласие и е висш главнокомандващ на въоръжените сили, както и ръководител на Съвета за сигурност. В Северна Македония няма служба вицепрезидент.
Първият президент на самостоятелна Република Македония е роденият в Щип Киро Глигоров, който е определен за президент първо от Народното събрание на страната през януари 1991 година, когато получава поддръжката на 114 от присъстващите 119 депутати, а вторият му мандат е след първите директни президентски избори в страната.
През неговите мандати, на 8 септември 1991 година, се организира референдумът за независимостта на страната, която е единствената от някогашните югославски републики, която става самостоятелна по кротичък метод. На 17 ноември 1991 година е призната новата конституция, а на 8 април 1993 година тогавашната Република Македония става 181-вата членка на Организация на обединените нации.
Глигоров оцелява при атентат през октомври 1995 година, извършен с кола с гърмеж, паркирана на улица " Македония " в центъра на Скопие, до момента в който Глигоров се е придвижва със длъжностен автомобил. Извършителите на атентата не са разкрити.
Роденият в Струмица Борис Трайковски е вторият президент на Република Македония, който встъпи в служба на 15 декември 1999 година, а на 26 февруари 2004 година умира трагично в самолетна злополука дружно с осем членове на кабинета си и водачите на държавния аероплан край Мостар, Босна и Херцеговина.
По време на неговия мандат, през 2001 година, в страната се случи въоръжен спор, който завърши с подписването на Охридския рамков контракт през август същата година.
Бранко Цървенковски е третият президент на Република (Северна) Македония (2004-2009 г.), откакто печели президентските избори, до момента в който е министър председател на страната. По време на неговия мандат страната става претендент член на Европейския съюз.
Четвъртият държавен глава е Георге Иванов, който съумя да завоюва два поредни мандата на поста (2009-2019). Последната година от втория му мандат остана белязана с отхвърли му да подпише Закона за потреблението на езиците, Закона за прошка на обвинените в събитията в Народното събрание на Република Северна Македония на 27 април 2017 година и указа за одобрение на Договора от Преспа с Гърция, който отвори пътя на страната към НАТО, само че страната трябваше да промени конституционното си име на Република Северна Македония.
Когато петият президент на страната Стево Пендаровски пое поста, президентската резиденция Вила „ Водно ” беше единствената държавна институция, пред която към момента стоеше табела с непромененото име на страната.
Източник Българска телеграфна агенция