Новоизбраният президент Доналд Тръмп избърсва праха от стара книга с

Новоизбраният президент Доналд Тръмп избърсва праха от остаряла книга с проектите си да увеличи митата върху вноса, даже за най-близките търговски сътрудници на Съединени американски щати. Една от аргументите тази тематика да е толкоз противоречива е, че сходни ходове не се справяха добре в предишното. Но какво ни демонстрира историята?Последният път, когато Съединени американски щати вкараха огромни налози върху вноса, беше през 30-те години на предишния век с Тарифния закон на Смут-Хоули, който увеличи митата върху хиляди артикули до исторически високи равнища. Това не оказа помощ на страната да излезе от Голямата меланхолия, защото други компании отмъстиха и интернационалната търговия беше фрапантно понижена. Dow падна с 40% през годината след приемането му.Пазарите до момента не реагираха зле на обещанията на Тръмп да наложи повече налози върху артикули от Китай, Канада и Мексико. Всъщност Dow Jones Industrial Average се увеличи с повече от 6% през последния месец.Разбира се, Тръмп увеличи митата през първия си мандат като президент през 2018 година и това надали е разрушило стопанската система или фондовия пазар. Но те също бяха релативно целенасочени ограничения, като се стартира със слънчеви панели и перални машини, преди да се премине към стомана и алуминий. Последните му оферти са доста по-широки.Още през 1922 година Съединени американски щати също опитват с протекционизъм със закона на Фордни-Маккъмбър, ориентиран към отбрана на американските заводи и ферми. Това също не оказа помощ на акциите – Dow падна с 10% през идната година, демонстрират данните на Dow Jones Market.Много преди този момент митата и протекционизмът бяха всекидневие и обща мъдрост, както в Съединени американски щати, по този начин и другаде. Мисленето беше, че комерсиалните дефицити – когато страните купуват повече от чужбина, в сравнение с продават – са нездравословни, изключително когато усилват конкуренцията за фирмите вкъщи. Има смисъл, когато търговията се преглежда като игра с нулева сума, в която други страни стават по-богати за сметка на Америка.Голяма част от актуалната икономическа дисциплинираност е създадена, с цел да се опълчи на това мислене. От 18-ти век Адам Смит и Дейвид Рикардо демонстрираха по какъв начин свободната търговия е потребна за всички и че специализацията сред страните води до по-ниски цени, по-добри артикули и повече обща претовареност за всички. Все още бяха нужни стотици години, с цел да се утвърдят тези хрумвания.Безмитната търговия господства от десетилетия, само че казусът е, че свободната търговия може както да сътвори, по този начин и да унищожи работни места. Вярно е, че по-голямата част от производството на стомана и текстил се реалокира в чужбина, където разноските за труд са по-ниски. Свободната търговия принуждава фирмите в Съединени американски щати да бъдат по-продуктивни и да се концентрират върху нещата, които вършат най-добре, което може да бъде мъчително за служащите.Също по този начин е правилно, че разчитането на търговията за основни стратегически промишлености – да речем, полупроводници, фармацевтични артикули или коли – може да направи страната уязвима, в случай че свободната търговия се разпадне. Взаимозависимостта с световните сътрудници е печеливша, само че от позиция на сигурността е и рисковано.Остава да се види по какъв начин новите мита на Тръмп ще се отразят на акциите в по-дългосрочен проект – за момента вложителите са замаяни от вероятностите за по-ниски налози и по-леко контролиране. Но неговото мислене е неортодоксално измежду икономистите, тъй като историята демонстрира, че сходни политики не са съумели да усилят просперитета.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.