Банковите такси с основание поскъпват?
Ново нарастване на таксите подхващат част от банките у нас. Ръстът при някои услуги е повече от двоен. Това се случва на фона на въведените от началото на месеца сметки за съществени интервенции без такси и комисионни.
„ Финансовият бизнес е учреден на концепцията да се покрият разноските от приходите, които се получават и да се получи облага. Следователно, когато нарастват разноските на бранша, той би трябвало да усили цените на своите услуги, с цел да може да си покрива разноските. Идеята, че има картел е изцяло неуместна, тъй като става въпрос за доста жестока конкуренция на този пазар и участници в тази конкуренция, които съставляват главно интернационалните финансови групи, които се конкурират в цяла Европа “, сподели финансистът доцент Емил Хърсев в студиото на „ България заран “. По думите му банките в Европа през последните 5 години са били в „ дълбока загуба “ поради негативните лихвени проценти.
„ Нямаше по какъв начин в тази обстановка – пандемия, негативни лихвени проценти, евакуиране на клиентите, ерозиране на депозитната база, те да си покрият разноските. Освен това набъбнаха и нормативните условия. Ние превърнахме банките и в служители на реда – погледнете условията, които се постановиха за инспекция на безспорна всяка интервенция, която надвишава нормата за разширено изследване на клиента, доказване на учредения, генезис на средства и така нататък “, добави доцент Хърсев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той напомни, че таксите за издаване на карти в действителност съществуват от дълго време.
„ Дълго време, до момента в който работехме с едни относително високи лихвени диференциали, разликата сред 2-3% сред лихвата по депозита и заема, банките избраха прикрито да се субсидират услугите, които дават на клиентите по сметки, разчитайки, че по този метод притеглят депозити и клиенти. Наемът за банкомата е сериозен и той пари коства. Идеята на банките през последните години е всяка една интервенция, която се прави и всяко нещо, което губи време, да се заплаща. И нещо, което е като един генератор на разноски, който също не се вижда – това са нарасналите всевъзможни и измислени условия за всевъзможен тип буфери, освен за хранителни запаси, които банките би трябвало да образуват. За тях се изисква да имат финансова адекватност “, разясни финансистът.
Едно от условията всъщност за антикризисни буфери.
„ Законът задължава банката да получи висок доход, облага, да я таксува, а след облагане да натрупа капитал. Основният генератор на тези нараствания на цените за финансово обслужване е европейският нормотворец. А финтех решенията не са решения за всеобщия търговец, те евентуално са прелестно решение за някой, който получава пенсия, или закрепен приход, само че под минималната работна заплата, оттова нататък финтехът става смут “, сподели още доц. Емил Хърсев.
Според него около 3 млн. българи имат банкови сметки. Гостът коментира базовите сметки, в които ще постъпват пари от заплати, пенсии или стипендии:
„ В момента това е артикул, за който към момента не са ясни изискванията. Но това, което ще се случи, е, че банките ще дефинират базов пакет, който е безвъзмезден. Той включва това да получите 1000 лева и да ги разноските за общоприетите 3 заплащания – наем, ток, вода. В услугите, които са отвън пакета, финансовите институции поставят двойни и тройни такси. “
Той предвижда, че растежът на лихвите до края на годината ще спре.
„ Този развой стартира да тежи извънредно мощно върху фиска на всички страни, които образуват политиката на Европейската централна банка. Тези страни, които са свръхзадлъжнели, би трябвало да поемат все по-големи разноски за лихвите, а в един миг ще потърсят такава политиката на ЕЦБ, която да спре растежа на лихвите. Не повече от половин % ще се повишат и ще се вземат ограничения за прекъсването. Всички знаем по какъв начин се прави това – нови стратегии, кредитно облекчение. И считам, че България ще приключи тази година с стопански растеж към 2%, не повече от половин % растеж на лихвите ще забележим, в това число по заемите, а по-бавно по депозитите. Инфлационният развой ще се насити и ще спре “, съобщи доцент Хърсев.
novini.bg
