Науката отговаря: На каква възраст вече се смятаме за стари?
Ново социологическо проучване измежду над 2000 души във Англия слага под въпрос обичайните показа за старостта, като обрисува 69-годишна възраст като граница, след която човек стартира да бъде възприеман като „ остарял “. Данните демонстрират смяна в публичните настройки по отношение на остаряването, което в предишни изследвания постоянно е било закрепено към 60–62 години.
Резултатите слагат в нов подтекст възрастта на редица известни персони като Том Ханкс, Ким Катрал и Стив Харви, които към този момент попадат в тази категория съгласно публичните усещания. Според специалисти обаче изместването на границата не значи автоматизирано по-здравословно стареене . Специалистът по здраве и метод на живот Дона Бартоли отбелязва, че макар по-късното дефиниране на „ напреднала възраст “, доста хора не престават да отсрочват построяването на привички, които подкрепят положителното здраве в по-късните години.
Паралелни проучвания разкриват основни разлики сред поколенията. Представители на така наречен бейби взрив потомство (родени сред 1946 и 1964 г.) считат, че старостта стартира приблизително на 67 години, до момента в който по-младите генерации, изключително потомство Z, слагат тази граница доста по-рано – към 62 години. В тази възрастова категория попадат фигури като Мишел Обама, Брад Пит и Лиса Кудроу, които съгласно младите към този момент са „ от другата страна на възрастта “.
Проучването демонстрира и редица стандарти, свързани със застаряването. Сред най-често употребяваните избрания за по-възрастните са изрази като „ консервативен в навиците си “ и „ прекомерно остарял за това “, което акцентира устойчивостта на възрастовите предубеждения. Част от интервюираните от потомство Z считат, че хората над 50 години срещат компликации с новите технологии, въпреки в същото време да правят оценка по-позитивно тяхната роля на пазара на труда спрямо по-възрастните генерации.
Данните сочат и прочут скептицизъм измежду младите по отношение на личното им остаряване. Около една пета от интервюираните сред 18 и 29 години не имат вяра, че ще наподобяват добре в преклонна възраст, а забележителна част не чакат положително здраве или деен обществен живот в по-късните години.
Кампанията „ Age Without Limits “ на Centre for Ageing Better акцентира, че възрастовата дискриминация остава сериозен обществен проблем. Експертите означават, че отрицателните настройки към остаряването постоянно се образуват още в ранна възраст и се подхранват от всеобща просвета и обществени внушения. Според тях е належащо по-широко публично изпитание за превъзмогване на тези стандарти и за поощряване на по-балансирано и реалистично усещане за живота в преклонна възраст.
