Ново проучване: Мутациите, движещи еволюцията, не са случайни, а обусловени от генома
Ново изследване демонстрира, че една еволюционно значима разновидност в човешкия ген APOL1 поражда неслучайно, а по-често там, където е нужна за попречване на болести. Изследването фундаментално оспорва концепцията, че еволюцията се движи от инцидентни разновидности и свързва резултатите с нова доктрина, която за първи път предлага в публикация, оповестена в Proceedings of the National Academy of Sciences, друга идея за това по какъв начин пораждат разновидностите.
Последиците за биологията, медицината, компютърните науки и може би даже за разбирането ни за произхода на самия живот са евентуално широкообхватни. Проф. Радостина Александрова – българска биоложка вирусоложка, морфоложка и биохимичка, която работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при БАН, дава отговор на тези въпроси в " Следобед за любопитните ".
" Да, това е обява, неотдавна излязла в изданието на Американската академия на науките, изследването е на Университета в Хайфа, Израел, като това не е тяхното първо изследване в тази тенденция.
Преди тази обява и това проучване на тази разновидност те изследват друга разновидност, която е в ген за хемоглобина, обвързвана с анемията. Дали са инцидентни разновидностите – науката от дълго време търси отговор. И макар че до неотдавна беше признато да се приема, че разновидностите са в действителност инцидентни, то много от дълго време се появиха по-различни визии, и за това изследване и този колектив не са първите.
Още през 1943 година учените търсят и изследват устойчивостта на разновидностите, само че при бактериите.
Доказано е, че разновидностите в действителност са в човешкото тяло и изчакват момента за своето деяние.
Връщайки се към последното изследване, би трябвало да кажем, че организмите се стремят да държат разновидностите на доста ниски равнища, тъй като огромна част от тях са нездравословни. Те могат по друг метод да се класифицират: синонимни и несинонимни. Като несинонимните са тогава, когато разновидността води до смяна на аминокиселина, на белтък. Синонимните разновидности са тихите, т.е. при тях също има смяна в генетичната информация, само че това не води до смяна на равнище белтъци.
Освен това според от резултата си те могат да бъдат, потребни, нездравословни или неутрални, като е потвърдено, че в случай че те не са неутрални, са нездравословни. По тази причина има два механизма за предотвратяване на организмите, като това е на разнообразни равнища. Нека имаме поради, че
има механизми в човешкото тяло, които наблюдават дали има някакъв проблем в ДНК,
изключително когато клетката се дели, тъй като тогава се усилва и информацията посредством разделянето на клетките, като при неспособност за коригиране на клетката, тя получава опция да се самоубие, с цел да не подлага организма ни на риск.
Другият механизъм – това, че в кожата ни има меланин, не е инцидентно, защото той ни защищава от нездравословното излъчване. Първо би трябвало да си отговорим на въпросите – по кое време, по какъв начин и за какво пораждат разновидностите, и тогава можем да приказваме за последствия. През 2012 година бе направено изследване, съгласно което гените при ешерихия коли (E.coli), които доста интензивно работят, само че при тях разновидностите са доста по-редки. 2020 година излезе друга обява, обвързвана с разновидностите при тестисите, което е значимо за възпроизводството на индивида.
В исторически проект съществуват две съществени теории за това по какъв начин протича еволюцията – инцидентни разновидности и натурален асортимент, и ламаркизъм – концепцията, че индивидът непосредствено усеща средата си и по някакъв метод трансформира гените си, с цел да ѝ подхождат. Ламаркизмът не е съумял да изясни еволюцията като цяло, тъй че биолозите са стигнали до заключението, че разновидностите би трябвало да са инцидентни. Новата доктрина на Ливнат се отдалечава от тези две концепции, като вместо това предлага две неразривни сили в основата на еволюцията. Докато добре познатата външна мощ на естествения асортимент обезпечава валидност, вътре в организма работи непозната до момента вътрешна мощ, която сплотява генетична информация, насъбрана през поколенията, по потребни способи.
Тепърва учените ще търсят отговори на въпроси като: какво се случва с хроматина, с хромозомите даже по време на клетъчното разделяне, тъй като това са едни значими моменти при преноса и запазването на генетичната информация. Това споделя в ефира на предаването " Следобед за любопитните " проф. Радостина Александрова.
Последиците за биологията, медицината, компютърните науки и може би даже за разбирането ни за произхода на самия живот са евентуално широкообхватни. Проф. Радостина Александрова – българска биоложка вирусоложка, морфоложка и биохимичка, която работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при БАН, дава отговор на тези въпроси в " Следобед за любопитните ".
" Да, това е обява, неотдавна излязла в изданието на Американската академия на науките, изследването е на Университета в Хайфа, Израел, като това не е тяхното първо изследване в тази тенденция.
Преди тази обява и това проучване на тази разновидност те изследват друга разновидност, която е в ген за хемоглобина, обвързвана с анемията. Дали са инцидентни разновидностите – науката от дълго време търси отговор. И макар че до неотдавна беше признато да се приема, че разновидностите са в действителност инцидентни, то много от дълго време се появиха по-различни визии, и за това изследване и този колектив не са първите.
Още през 1943 година учените търсят и изследват устойчивостта на разновидностите, само че при бактериите.
Доказано е, че разновидностите в действителност са в човешкото тяло и изчакват момента за своето деяние.
Връщайки се към последното изследване, би трябвало да кажем, че организмите се стремят да държат разновидностите на доста ниски равнища, тъй като огромна част от тях са нездравословни. Те могат по друг метод да се класифицират: синонимни и несинонимни. Като несинонимните са тогава, когато разновидността води до смяна на аминокиселина, на белтък. Синонимните разновидности са тихите, т.е. при тях също има смяна в генетичната информация, само че това не води до смяна на равнище белтъци.
Освен това според от резултата си те могат да бъдат, потребни, нездравословни или неутрални, като е потвърдено, че в случай че те не са неутрални, са нездравословни. По тази причина има два механизма за предотвратяване на организмите, като това е на разнообразни равнища. Нека имаме поради, че
има механизми в човешкото тяло, които наблюдават дали има някакъв проблем в ДНК,
изключително когато клетката се дели, тъй като тогава се усилва и информацията посредством разделянето на клетките, като при неспособност за коригиране на клетката, тя получава опция да се самоубие, с цел да не подлага организма ни на риск.
Другият механизъм – това, че в кожата ни има меланин, не е инцидентно, защото той ни защищава от нездравословното излъчване. Първо би трябвало да си отговорим на въпросите – по кое време, по какъв начин и за какво пораждат разновидностите, и тогава можем да приказваме за последствия. През 2012 година бе направено изследване, съгласно което гените при ешерихия коли (E.coli), които доста интензивно работят, само че при тях разновидностите са доста по-редки. 2020 година излезе друга обява, обвързвана с разновидностите при тестисите, което е значимо за възпроизводството на индивида.
В исторически проект съществуват две съществени теории за това по какъв начин протича еволюцията – инцидентни разновидности и натурален асортимент, и ламаркизъм – концепцията, че индивидът непосредствено усеща средата си и по някакъв метод трансформира гените си, с цел да ѝ подхождат. Ламаркизмът не е съумял да изясни еволюцията като цяло, тъй че биолозите са стигнали до заключението, че разновидностите би трябвало да са инцидентни. Новата доктрина на Ливнат се отдалечава от тези две концепции, като вместо това предлага две неразривни сили в основата на еволюцията. Докато добре познатата външна мощ на естествения асортимент обезпечава валидност, вътре в организма работи непозната до момента вътрешна мощ, която сплотява генетична информация, насъбрана през поколенията, по потребни способи.
Тепърва учените ще търсят отговори на въпроси като: какво се случва с хроматина, с хромозомите даже по време на клетъчното разделяне, тъй като това са едни значими моменти при преноса и запазването на генетичната информация. Това споделя в ефира на предаването " Следобед за любопитните " проф. Радостина Александрова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ