Ново проучване оспори дългогодишното предположение, че хората с аутизъм са

Ново изследване оспори дългогодишното съмнение, че хората с аутизъм са прочувствено изостанали, установявайки, че в действителност те изпитват комплицирани страсти. Надяваме се, че тези открития ще доведат до по-добри лечебни тактики, написа Пол МакКлюр в newatlas.com.
Аутизмът е разказан за първи път през 40-те години на предишния век. Като основна характерност на положението била изтъкната притъпената прочувствена реакция или неспособността да се опишат страстите. И това е методът, по който хората с аутизъм постоянно са изобразявани във филмите и по малкия екран.
Ново проучване на Арън Далман, помощник по трудова терапия в Училището по здравни специалности на университета Рутгерс, оспори тези дългогодишни догатки за хората с аутизъм и страстите.

„ Ами в случай че всичко, което знаем за аутизма, е неправилно? “ – пита Долман. „ Популярната концепция, че хората с аутизъм нямат богат, прочувствен живот, просто не е вярна. "

Целите на екипа му били две – да се изследва по какъв начин младите аутисти разказват страстите си и да се предложи способи за възстановяване на прочувствения контакт, способността за образуване на връзки с другите на прочувствено равнище, сред хората с аутизъм и техните терапевти.
24 души с диагноза разстройство от аутистичния набор взели участие в анализите на разнообразни въпроси, свързани със положението им. За обработка на получената информация е употребен изкуствен интелект както и е осъществен интерпретативен феноменологичен разбор (IPA), методология за качествено проучване, която изследва по какъв начин хората осмислят своя опит.
Заключението на учените било абсолютно, че хората с аутизъм изпитват комплицирани страсти и че те постоянно са неправилно измерени и неразбрани. Участниците описали набор от позитивни страсти, в това число успокоение, наслаждение и еуфория, и негативни страсти, в това число усеща на яд, меланхолия и отчаяние. Често те, без значение дали са позитивни или негативни, са били „ въплътени “ или усетени в телата на участниците.

„ Обикновено ставам, ставам доста, доста тежък, като че ли чувствам някаква тежест върху раменете си [и] върху гърдите си. Като че ли съм по-тежък от естественото, хм, и тогава мозъкът ми се замъглява “. Ето по какъв начин един участник разказва своето прекарване на въплътена страст.

Участниците са безапелационни, че обичайните измервания на страстите им не улавят правилно  техните действителни терзания и че субективните скали, употребявани за оценяване на „ благополучие “ и „ горест “, не съумяват да характеризират съответно дълбочината на техните страсти.
„ Разбирам нуждата от използване на безапелационни етикети за страсти като „ благополучен “ или „ печален “, само че също по този начин знам, че прекарването е доста по-сложно от възприятията, свързани с тези думи “, споделя участник по време на изследването. „ Бих споделил, че има разнообразни нюанси на щастието, както и разнообразни нюанси на тъгата. “
Всички участници оповестяват, че прочувственият контакт с хора без аутизъм е изключително провокационен, защото техните прочувствени изразявания постоянно се поясняват неправилно от тези, които са невротипични.
Някои участници оповестяват, че се усещат отговорни, когато общуването сред тях и неаутистичен човек се прекъсне. Това може да бъде проблематично, показва Долман, тъй като може да накара хората с аутизъм да „ маскират “ или да подтиснат естествените си реакции, за ​​да избегнат стигмата на аутизма.
Изследванията демонстрират, че маскирането от хора с аутизъм е обвързвано със съпътстващи психологични болести, в това число меланхолия.
Далман се надява, че откритията му ще доведат до нови лечебни тактики за хора с аутизъм, каращи близките да се отнасят с по-малко преднамереност към тях.
Проучването е оповестено в American Journal of Occupational Therapy.Инфо: Rutgers University