Как инстинктът за запазване на рода изкривява преценката ни за опасност
Ново изследване на университетите в Ексетър и Бристол изяснява парадокса на човешкия боязън посредством инстинкта за опазване на рода
Хората постоянно изпитват под паника смут от редки и трагични събития като самолетни произшествия, терористични офанзиви или акули, до момента в който в това време умерено подценяват ежедневни и статистически по-смъртоносни рискове като шофирането или сърдечните болести. Този абсурд, който от години занимава психолозите, към този момент има своето еволюционно пояснение.
Екип от откриватели от университетите в Ексетър и Бристол разгласява изследване в влиятелното списание Scientific Reports, което разкрива, че това държание не е ирационална неточност, а вграден механизъм за оцеляване на генетичната ни линия.
Инстинкт за опазване на племето
Учените употребяват математическо моделиране, с цел да потвърдят, че нашата реакция на по този начин наречения " боязън от риска " е еволюирала с една съществена цел – да отбрани освен индивида, само че и неговото семейство и общественост.
Според модела, хората, които инстинктивно заобикалят обстановки с капацитет да унищожат по едно и също време огромна част от тяхната група или разширено семейство (като естествени бедствия или нападения), са имали по-голям късмет да предадат гените си напред във времето. Това важи даже когато вероятността за такова събитие е била минимална.
" Светът постоянно е бил място, цялостно с рискове и неустановеност. Въпреки че актуалният живот е доста по-безопасен, ние сме запазили надълбоко затвърден боязън от събития, които могат да причинят всеобщи смъртни случаи, " съобщи доктор Саша Дал, доцент по теоретична биология в Университета в Ексетър, представен от пресцентъра на образователното заведение.
Ефектът след 11 септември
Изследването хвърля светлина върху реакциите на обществото след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати. Тогава милиони американци отхвърлиха да пътуват със аероплан заради боязън от нов атентат и избраха да се придвижват с коли.
Статистиката демонстрира, че това решение е довело до почти 3000 спомагателни смъртни случая при пътнотранспортни катастрофи в границите на идващите 18 месеца. Макар от математическа позиция изборът да е бил по-опасен, от еволюционна позиция той е изцяло логически – хората са избягвали събитието, което възприемат като " групова опасност ".
Страхът като предпазен щит
Водещият създател на изследването, почетният професор Джон Макнамара от Университета в Бристол, акцентира, че тази прочувствена преднамереност не би трябвало да се преглежда като уязвимост.
" Няма значение какъв брой добре осведомени са хората. Изглежда, че сме развили естествено предрешение против редки, само че пагубни опасности. Това предрешение, което усещаме като боязън, работи за отбрана на нашите разширени фамилии и генетичната ни линия, " изясни Джон Макнамара, представен от Scientific Reports.
" Въздушни възглавници " за гените
Учените назовават тези редки всеобщи събития " екологични или съвкупни опасности ". Тъй като в предишното хората са живеели в дребни групи от родственици, едно вулканично изригване или наводняване е можело да заличи изцяло избран генетичен клон. Затова еволюцията е " надула " чувството ни за риск към сходни събития, карайки ни да ги заобикаляме непременно, даже когато логиката диктува друго.
Хората постоянно изпитват под паника смут от редки и трагични събития като самолетни произшествия, терористични офанзиви или акули, до момента в който в това време умерено подценяват ежедневни и статистически по-смъртоносни рискове като шофирането или сърдечните болести. Този абсурд, който от години занимава психолозите, към този момент има своето еволюционно пояснение.
Екип от откриватели от университетите в Ексетър и Бристол разгласява изследване в влиятелното списание Scientific Reports, което разкрива, че това държание не е ирационална неточност, а вграден механизъм за оцеляване на генетичната ни линия.
Инстинкт за опазване на племето
Учените употребяват математическо моделиране, с цел да потвърдят, че нашата реакция на по този начин наречения " боязън от риска " е еволюирала с една съществена цел – да отбрани освен индивида, само че и неговото семейство и общественост.
Според модела, хората, които инстинктивно заобикалят обстановки с капацитет да унищожат по едно и също време огромна част от тяхната група или разширено семейство (като естествени бедствия или нападения), са имали по-голям късмет да предадат гените си напред във времето. Това важи даже когато вероятността за такова събитие е била минимална.
" Светът постоянно е бил място, цялостно с рискове и неустановеност. Въпреки че актуалният живот е доста по-безопасен, ние сме запазили надълбоко затвърден боязън от събития, които могат да причинят всеобщи смъртни случаи, " съобщи доктор Саша Дал, доцент по теоретична биология в Университета в Ексетър, представен от пресцентъра на образователното заведение.
Ефектът след 11 септември
Изследването хвърля светлина върху реакциите на обществото след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати. Тогава милиони американци отхвърлиха да пътуват със аероплан заради боязън от нов атентат и избраха да се придвижват с коли.
Статистиката демонстрира, че това решение е довело до почти 3000 спомагателни смъртни случая при пътнотранспортни катастрофи в границите на идващите 18 месеца. Макар от математическа позиция изборът да е бил по-опасен, от еволюционна позиция той е изцяло логически – хората са избягвали събитието, което възприемат като " групова опасност ".
Страхът като предпазен щит
Водещият създател на изследването, почетният професор Джон Макнамара от Университета в Бристол, акцентира, че тази прочувствена преднамереност не би трябвало да се преглежда като уязвимост.
" Няма значение какъв брой добре осведомени са хората. Изглежда, че сме развили естествено предрешение против редки, само че пагубни опасности. Това предрешение, което усещаме като боязън, работи за отбрана на нашите разширени фамилии и генетичната ни линия, " изясни Джон Макнамара, представен от Scientific Reports.
" Въздушни възглавници " за гените
Учените назовават тези редки всеобщи събития " екологични или съвкупни опасности ". Тъй като в предишното хората са живеели в дребни групи от родственици, едно вулканично изригване или наводняване е можело да заличи изцяло избран генетичен клон. Затова еволюцията е " надула " чувството ни за риск към сходни събития, карайки ни да ги заобикаляме непременно, даже когато логиката диктува друго.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ