Ново проучване на Института за изследване на обществата и знанието

Ново изследване на Института за проучване на обществата и знанието при Българката академия на науките демонстрира, че цели 81% от българите са закрепени към постигането на материални цели и това са техните съществени цели.

Над 60% от нашите сънародници пък считат, че " стопанската система в сянка " е най-бързият метод да се изкарат повече пари.

Въпреки това, данните демонстрират, че 59,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, даже от това да има материална или друга изгода. Останалите 43,1% обаче, демонстрират очевидни или латентни настройки за неспазване на законодателството в страната.

Оказва се, че единствено към 40% смятат, че множеството закони са добре написани и използвани. Изследвателите разясняват, че това е индикация за пораснала сдържаност на българското общество към законодателите и към законите.

" Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и сдържаност към законите и законотворческите процеси и слага изискване - законите ще бъдат спазвани, в случай че са съответни, съответстващи и използвани ", пишат създателите на изследването.

Широкоразпространено остава мнението, че в случай че даден закон пречи, елементарно ще се намерят " малки врати " за неговото превъзмогване.

52,9% пък са на мнение, че до момента в който има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона.

Според специалистите от Института за проучване на обществата стандартите за ниското качество и некомпетентност на законите, регулиращи обществените и икономическите връзки, са основа за пораждане на толерантно отношение към разнообразни девиации в региона на самостоятелното или груповото икономическо държание.

" Неспазването на законите се възприема като нова " нормалност ", като естествена и разумна реакция на цялостната с пропуски и недостатъци законова среда. Така обществото стартира последователно да се трансформира и от цялост от човеци със обществено задоволително държание се трансформира в общество от девианти и алиенирани субекти ", алармират те.

Интересна е структурата на обществото ни от гледна точна на така наречен социология на девиантното държание. Изследователите са съумели да откроят осем поведенчески модела, чието систематизиране е следното:

1. Конформисти - 34%

2. Неутрализатори - 18%

3. Максимизатори - 16%

4. Оттеглящи се - 10%

5. Иноватори - 6%

6. Алтернатори - 6%

7. Бунтари - 6%

8. Ритуалисти - 4%

С изключение на конформистите, останлите модели на държание включват в себе си разнообразни модели на девиантност или отклонение от обществено допустимите правила и морални императиви.

" Това положение на обществото е справедлив резултат от мощните трансформационни процеси, които засегнаха връзките на благосъстоятелност, моделите на ръководство на стопанската система и моделите за осъществяване на бизнес в страната. ", разясняват от Българска академия на науките.

Според тях, трендовете демонстрират, че хората, които имат съответна ангажираност - било то като работодатели или служащи, да показват по-висока степен на обществено задоволително държание. Учениците, безработните и домакини пък си разрешават " най-фриволно " държание в обществен смисъл и намерено показват неуважение и податливост към неспазване на съществуващи закони.

Източник: през днешния ден.бг