Европейците: САЩ са в нова студена война, а Брюксел е външнополитически ястреб
Ново изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), извършено в 12 държави-членки на Европейски Съюз, в това число в България, открива, че за болшинството европейци Съединени американски щати са в нова " студена война " с Китай и Русия. Малцина обаче виждат националните си страни като директни участници в нея.
Още по тематиката
Същевременно Съединени американски щати, Англия и Австралия се приготвят да се изправят против Китай посредством нов индо-тихоокеански съюз за сигурност, прочут като " AUKUS ". На този декор европейските жители остават раздвоени когато става въпрос за нов световен спор.
Проучването на ЕСВП е извършено преди оповестяването на съюза за сигурност AUKUS предходната седмица.
Според, 62% от европейците считат, че Съединени американски щати и Китай са в нова " студена война ", а 59% виждат подобен раздор сред Съединени американски щати и Русия. Само 25% и 15% надлежно считат, че страната им сега е въвлечена в спор с Русия или Китай. В съвсем всички страни членки доминира мнението, че това " не се случва " - като тази позиция е най-силно изразена в България, Унгария, Австрия, Португалия и Италия.
Еманюел Макрон желае да построи европейска стратегическа автономност като опция на зависимостта от Съединени американски щати. Проучването обаче демонстрира, че огромна част от европейците виждат Брюксел не като противоположна опция, а като най-надеждния съдружник на Америка. Европейците са склонни да виждат Брюксел, а не личните си страни, като дейния участник в борби с Русия или Китай - 31% от европейците имат вяра, че Брюксел евентуално или сигурно е в студена война с Китай, което е два пъти повече от каузи на тези, които имат вяра в това за личната си страна. Много европейци споделят, че Европейски Съюз е в студена война с Русия: 44% са съгласни, а единствено 26% не са.
Докладът " Какво мислят европейците за студената война сред Съединени американски щати и Китай ", чиито създатели са специалистите по външна политика Марк Ленард и Иван Кръстев, допуска за възходящо " разминаване " сред политическите упоритости в Брюксел и обособените държави-членки на Европейски Съюз. Това може да подкопае ефикасния европейски отговор при положение на ескалация на напрежението с Китай или Русия.
Какви са основните изводи от изследването
- Мнозинството европейци считат, че Съединени американски щати са в нова " студена война " с Китай и Русия. 62% от запитаните считат, че сред Съединени американски щати и Китай има нов спор или " студена война ", а 59% - сред Съединени американски щати и Русия.
Виж още
- Малко европейци обаче виждат страната си като участник. Само 15% от европейците считат, че страната е в спор с Китай. Що се отнася до Русия, 25% са на това мнение.
- На национално равнище европейците не виждат Китай като опасност. Във всяка от 12-те страни членки, взели участие в изследването, доминира чувството за дистанцираност. Запитаните в Унгария (91%), България (80%), Португалия (79%) и Австрия (78%) са най-склонни да имат вяра, че страната им не е в спор с Пекин. Шведите, както и в предходни изследвания на ЕСВП, наподобяват най-остро настроени, като 33% от тях са на мнение, че страната им сега е в спор, сходен на " студена война " с Китай.
Виж още
- В очите на европейците " западният съюз " против Китай и Русия през днешния ден е коалиция сред Вашингтон и Брюксел, а не сред Съединени американски щати и националните страни в Европа. Макар националните държавни управления да се разграничават в политиката си по отношение на Китай и Русия, респондентите в съвсем всички страни членки (с изключение на Полша) виждат Брюксел като " външнополитическия ястреб " на Европа, когато става въпрос за тези властнически сили.
- Данните на ЕСВП не удостоверяват хипотезата, че след Брекзит европейците са " пристрастени " към немската мощ. Много малко са тези, които чакат повишаване на немската мощ в Европа след Меркел. 34% считат, че златният век на Германия е в миналото; 10% - в бъдещето, а 21% слагат славните дни на страната в сегашното.
Виж още
- Европейците обаче имат вяра, че Германия ще дефинира ползите на Европейски Съюз в редица области на политиката, в това число в региона на защитата. 36% от участниците в изследването на ЕСВП декларират, че имат доверие на Германия да пази европейските ползи, в случай че тя играе водеща роля по " стопански и финансови въпроси ". Съпоставима е и поддръжката за дейностите на Германия в региона на правата на индивида и демокрацията (35%), както и по въпроси, свързани със сигурността и защитата на Европа (27%).
Ленард и Кръстев считат, че европейците " най-сетне признават съществуването на обща европейска външна политика " във връзка с Китай и Русия, и че Европейски Съюз, а не националните държавни управления, " най-добре може да отбрани европейските ползи и полезности ". Въпреки това сходна позиция крие риск, тъй като последователното прекачване на отговорност към Брюксел може да " изолира " европейците от " тревожните проблеми " на актуалния свят.
Авторите означават, че ястребовият метод на Брюксел във връзка с Китай и Русия е в прорез с настройките на европейците и че в случай че водачите във Вашингтон и Брюксел сега се приготвят за поколенческа битка на " цялото общество " против автокрациите в Пекин и Москва, има късмет да открият, че " зад тила си нямат публичен консенсус ".
Макар водачи като френския президент Макрон да са се надявали, че инвестицията в груповия суверенитет на Европейски Съюз ще понижи несъразмерната взаимозависимост на някои от страните членки от Съединени американски щати, " в този момент наподобява се случва противоположното ". В очите на множеството европейци, когато става въпрос за борба с Китай и Русия, Брюксел е този, който стои паралелно до Вашингтон, а не националните държавни управления. Образът на студената война евентуално ще отблъсне повече гласоподавателите, в сравнение с да ги притегли. Политиците ще би трябвало да показват безапелационни причини за един мощен атлантически съюз.
Ленард и Кръстев настояват, че вместо да се концентрират върху идеологически разделения, политиците би трябвало да покажат по какъв начин един нов баланс в атлантическия съюз може да бъде опция за укрепване и възобновяване на европейския суверенитет в един рисков свят.
Още по тематиката
Същевременно Съединени американски щати, Англия и Австралия се приготвят да се изправят против Китай посредством нов индо-тихоокеански съюз за сигурност, прочут като " AUKUS ". На този декор европейските жители остават раздвоени когато става въпрос за нов световен спор.
Проучването на ЕСВП е извършено преди оповестяването на съюза за сигурност AUKUS предходната седмица.
Според, 62% от европейците считат, че Съединени американски щати и Китай са в нова " студена война ", а 59% виждат подобен раздор сред Съединени американски щати и Русия. Само 25% и 15% надлежно считат, че страната им сега е въвлечена в спор с Русия или Китай. В съвсем всички страни членки доминира мнението, че това " не се случва " - като тази позиция е най-силно изразена в България, Унгария, Австрия, Португалия и Италия.
Еманюел Макрон желае да построи европейска стратегическа автономност като опция на зависимостта от Съединени американски щати. Проучването обаче демонстрира, че огромна част от европейците виждат Брюксел не като противоположна опция, а като най-надеждния съдружник на Америка. Европейците са склонни да виждат Брюксел, а не личните си страни, като дейния участник в борби с Русия или Китай - 31% от европейците имат вяра, че Брюксел евентуално или сигурно е в студена война с Китай, което е два пъти повече от каузи на тези, които имат вяра в това за личната си страна. Много европейци споделят, че Европейски Съюз е в студена война с Русия: 44% са съгласни, а единствено 26% не са.
Докладът " Какво мислят европейците за студената война сред Съединени американски щати и Китай ", чиито създатели са специалистите по външна политика Марк Ленард и Иван Кръстев, допуска за възходящо " разминаване " сред политическите упоритости в Брюксел и обособените държави-членки на Европейски Съюз. Това може да подкопае ефикасния европейски отговор при положение на ескалация на напрежението с Китай или Русия.
Какви са основните изводи от изследването
- Мнозинството европейци считат, че Съединени американски щати са в нова " студена война " с Китай и Русия. 62% от запитаните считат, че сред Съединени американски щати и Китай има нов спор или " студена война ", а 59% - сред Съединени американски щати и Русия.
Виж още - Малко европейци обаче виждат страната си като участник. Само 15% от европейците считат, че страната е в спор с Китай. Що се отнася до Русия, 25% са на това мнение.
- На национално равнище европейците не виждат Китай като опасност. Във всяка от 12-те страни членки, взели участие в изследването, доминира чувството за дистанцираност. Запитаните в Унгария (91%), България (80%), Португалия (79%) и Австрия (78%) са най-склонни да имат вяра, че страната им не е в спор с Пекин. Шведите, както и в предходни изследвания на ЕСВП, наподобяват най-остро настроени, като 33% от тях са на мнение, че страната им сега е в спор, сходен на " студена война " с Китай.
Виж още - В очите на европейците " западният съюз " против Китай и Русия през днешния ден е коалиция сред Вашингтон и Брюксел, а не сред Съединени американски щати и националните страни в Европа. Макар националните държавни управления да се разграничават в политиката си по отношение на Китай и Русия, респондентите в съвсем всички страни членки (с изключение на Полша) виждат Брюксел като " външнополитическия ястреб " на Европа, когато става въпрос за тези властнически сили.
- Данните на ЕСВП не удостоверяват хипотезата, че след Брекзит европейците са " пристрастени " към немската мощ. Много малко са тези, които чакат повишаване на немската мощ в Европа след Меркел. 34% считат, че златният век на Германия е в миналото; 10% - в бъдещето, а 21% слагат славните дни на страната в сегашното.
Виж още - Европейците обаче имат вяра, че Германия ще дефинира ползите на Европейски Съюз в редица области на политиката, в това число в региона на защитата. 36% от участниците в изследването на ЕСВП декларират, че имат доверие на Германия да пази европейските ползи, в случай че тя играе водеща роля по " стопански и финансови въпроси ". Съпоставима е и поддръжката за дейностите на Германия в региона на правата на индивида и демокрацията (35%), както и по въпроси, свързани със сигурността и защитата на Европа (27%).
Ленард и Кръстев считат, че европейците " най-сетне признават съществуването на обща европейска външна политика " във връзка с Китай и Русия, и че Европейски Съюз, а не националните държавни управления, " най-добре може да отбрани европейските ползи и полезности ". Въпреки това сходна позиция крие риск, тъй като последователното прекачване на отговорност към Брюксел може да " изолира " европейците от " тревожните проблеми " на актуалния свят.
Авторите означават, че ястребовият метод на Брюксел във връзка с Китай и Русия е в прорез с настройките на европейците и че в случай че водачите във Вашингтон и Брюксел сега се приготвят за поколенческа битка на " цялото общество " против автокрациите в Пекин и Москва, има късмет да открият, че " зад тила си нямат публичен консенсус ".
Макар водачи като френския президент Макрон да са се надявали, че инвестицията в груповия суверенитет на Европейски Съюз ще понижи несъразмерната взаимозависимост на някои от страните членки от Съединени американски щати, " в този момент наподобява се случва противоположното ". В очите на множеството европейци, когато става въпрос за борба с Китай и Русия, Брюксел е този, който стои паралелно до Вашингтон, а не националните държавни управления. Образът на студената война евентуално ще отблъсне повече гласоподавателите, в сравнение с да ги притегли. Политиците ще би трябвало да показват безапелационни причини за един мощен атлантически съюз.
Ленард и Кръстев настояват, че вместо да се концентрират върху идеологически разделения, политиците би трябвало да покажат по какъв начин един нов баланс в атлантическия съюз може да бъде опция за укрепване и възобновяване на европейския суверенитет в един рисков свят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ