Ново, лудо и неповторимо Шоу без име ще представи съвсем

Ново, бясно и неповторимо „ Шоу без име ” ще показа напълно скоро Нешка Робева на турне в 10 български града. Премиерата на спектакъла, в който вземат участие спортисти и актьори, е в Благоевград на 24 ноември, а на 27 ноември ще се играе в родния град на именитата треньорка – Русе. Следващите спирки на „ Шоу без име ” са Велико Търново (29 ноември), Шумен (1 декември), Варна (2 декември), Бургас (3 декември), Ботевград (9 декември), София (11 декември), Пловдив (14 декември), Стара Загора (15 декември).

Каква е благотворителната цел на новия ѝ театър, в тежка рецесия ли е българският спорт, по какъв начин наподобяват горещите политически пристрастености от къщата ѝ в село Трудовец, където обича да се усамотява, останали ли са ѝ още илюзии – Нешка Робева показа в изявление за „ Ретро ”.

– Госпожо Робева, не спирате да работите и творите, в този момент ви следва турне с новия ви театър „ Шоу без име “, бихте ли разказали за него?

– Последната ми полуда. Аз все се вра да помагам… За трета година върша театър, с цел да наберем средства и запазим най-стария и сполучлив клуб по художествена гимнастика в България – „ Левски “. Клубът, в който израснаха и потеглиха да разнасят славата на България златните девойки. КХГ „ Левски “ има голяма база, запазихме я 30 година, запазихме я за децата и България, не я приватизирахме. Нямаме и такива планове. Миналата година подпомогнахме и други гимнастически спортове. Тази година, макар натоварения състезателен календар, ангажирахме актьори – артисти, музиканти… Ще включим и гениите от градовете, в които гостуваме. Средствата ще разпределим по този начин, че да подпомогнем и локалните обединения.

Спектаклите са напълно благотворителни. Разходите са, за жалост, огромни. Обиколих няколко града и без значение че са в предизборна акция, получих поддръжка и от общините.Лудост е, нали? В свят, в който и въздухът е с пари, някой потегля да прави нещо, без да му се заплаща, на всичкото от горната страна да раздава събраното. Това е съмнително… Даже много… Затова ще публикуваме всичко – доходи, разноски, систематизиране. Въпреки че е обидно… Но сме си го заслужили недоверието, с толкоз лъжепророци…

– Преди месеци боледувахте, по какъв начин сте в този момент със здравето? Не мислите ли въпреки всичко да намалите темпото, или спортът и работата за вас са опиат?

– По-скоро като допинг. Да, изтощена съм… И то много. Това лято, макар лекарските рекомендации и моите заклинания, много поработих в залата и доста малко – в градината в къщата ми в село Трудовец. Иска ми се идната година да отбележим 20 година на групировката, с която обикаляхме България, направихме спектакли, разкрепостихме, само че запазихме любовта към българското. Не знам, в случай че е рекъл Господ, и в случай че съумея да събера най-малко част от старите танцьори. Това ще бъде моето прощаване с публиката… Ако не, на настоящето турне ще се сбогуваме…

– В крах ли е българският спорт? Уж се строят зали и се дават пари, а резултат – съвсем никакъв, като се изключи някои медали в художествената гимнастика?

– Българския спорт го няма… Има епизодични резултати и те се дължат на малцината луди, влюбени в спорта треньори, останали у нас. За страдание, по-възрастните си отиват, по-младите пробват, губят религия и отпътуват. Спорт без държавна политика и без педагогичен фрагменти не се прави.

– Преди дни във футбола ни се развихри голям скандал, откакто националите ни изгубиха позорно от Англия. Защо се стигна дотук съгласно вас?

Нали знаете остарялата истина „ Победителите не ги съдят “. Във футбола от дълго време няма победи на интернационален терен, в подмяна на това той е една съвършена пералня за пари… Тук битките са безскрупулни. Запалянковците се образуват такива, че да обслужват и политиците. Има закон, гласуван, обнародван, въпросът е за какво не се ползва. Англичаните се оправиха със своите. А ние?

– Мислите ли, че всички проблеми в страната, в това число и в спорта, би трябвало да се вземат решение с намесата на министър-председателя (шефът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка, откакто Бойко Борисов му я поиска)?

– Министър-председателят се намеси не където би трябвало и с огромно забавяне. Все отново би трябвало на всички да е ясно, че тази служба е избираема и единствено Изпълкомът може да я изиска, дали ще бъде призната, зависи от гласуващите.

Министър-председателят от дълго време трябваше да се намеси и да изиска строго използване на закона, а в този момент да изиска наказване или оставка на тези, които не са го ползвали и позволиха следващия срам за България. Максимум за седмица могат да се оправят с хулиганите и да ги слагат там, където им е мястото. Това ще подейства оздравително и ще спре болестта, която приема застрашителни размери измежду младежите.

За страдание, една огромна част от спортните федерации, разчитайки на това, че са избираеми (а по какъв начин се организират избори у нас, всеки знае…), са се трансформирали в дребни феодални общества и вместо те да се грижат и оказват помощ на клубовете, става обратното… Това е друга тематика на диалог.

– Преди дни, точно на Света Петка, бяхте в църквата на Рупите, която преди 25 години Ванга подари на нуждаещите се от помощ и на всички, които търсят пътя. Кои нейни послания могат да ни бъдат ориентир през днешния ден и способни ли сме да се вслушаме в тях?

– Знаейки за близостта с Ванга, съвсем няма изявление, в което да не ми задават въпроси. И аз постоянно давам отговор, описвам, споделям това, което ме е съветвала, което ни е съветвала – десетки, да не кажа стотици пъти… И какво от това? Мисля, че живеем в тежки времена… Скоро Кеворк цитираше Л. Левчев, на който в една от последните им срещи Ванга споделила: „ Тежки времена, парите смениха мястото си… “. По доста и разнообразни способи можем да тълкуваме думите ѝ. В главата ми отдавна непрестанно се върти откъс от Библията: „ Когато видите, че мерзостта на запустението е застанала там, където не би трябвало – бягайте… “ (цитирам по памет). Парите смениха мястото, застанаха над духа. Подчиниха индивида и вместо да му служат, каквото е тяхното изначално предопределение, го подчиниха. Направиха го роб… Разболяха го от патологична алчност… Отнеха божественото в него…

А Ванга направи храм и го подари на хората… „ Обичайте се, помагайте си, не си завиждайте… “ Това беше заветът на Ванга. Простичък и съвсем неосъществим.

– Как наподобяват днешните предизборни пристрастености от дребната ви къща в село Трудовец, където обичате да се уединявате „ уединено с птиците и щурците “?

– Не знам. Изключила съм тв приемници, не закупувам вестници, радио чувам единствено в колата, и то класика или джаз… Не искам да вземам участие в следващата полуда. Имам другари кметове и колкото са по-свестни, толкоз са по-малко избираеми. Обичам народа си, толкоз изпростял и безкритичен, не съм си и представяла, че може да бъде… „ Народът е као овце, накъде го поведат, натам оди… “ Кой го води този народ? Водачи му трябват… А такива, за жалост, не му бяха дадени. Впрочем не е по този начин. Имаше такива хора! Народът избираше наглеците, които му говореха с идентична меродавност полуистини и неистини. А народът в унес ги слушаше и избираше… Аз също съм част от народа си…

– Скъсахте ли вечно с политиката и има ли нещо, за което не можете да си простите?

– С политиката в действителност скъсах. Това не е нещо, което умея да върша. В живота си позволих доста неточности, само че най-вече – в политическите си илюзии. Разбира се, че скърбя. Политиката не е за наивници…

– Има ли въпреки всичко политик, към който изпитвате доверие?

– Да. Но се зарекох, да сложа завършек на изявленията, с които мога да повлияя или подведа хората. Вярвам и имах вяра на доста хора, само че когато влязоха в политиката?! Помните ли притчата за просяка: „ Приятел ми е, само че не съм го видял на власт и с пари… “. Политиката в България е съвсем еднопосочна с властта, както и парите. Човек се трансформира, става неразпознаваем единствено след няколко години в политиката, придобил власт и несъмнено, забогатял…

– В едно от последните си изявленията Светлин Русев, с който бяхте духовно близки, сподели: „ Пред днешна България съм беззащитен “. На вас останаха ли ви някакви илюзии, очаквания нещо да се промени към по-добро?

– На мен – не! Но несъмнено ще се промени, светът по този начин не може да продължи. Тази простотия, наречена цивилизация, въпреки всичко има някакво възприятие за самозапазване. А може да я сполети това, което е сполетявало други цивилизации преди нас…

– Тези дни отново бяхте в къщата в Трудовец, по какъв начин прекарвате времето там?

– Да, бях там. Почувствах се зле и отидох. Красива есен. Нищо не върших, седях, мълчах и почивах. Слушах тишината…

– Как живеят хората на село, поддържате връзка ли с тях, какво споделят те с вас?

– Имам другари, красиви, интелигентни хора, рядко се виждаме заради моята претовареност, само че когато седнем по здрач на салатка и ракийка (един псевдоинтелектуалец бе определил този бит като симптом на балканска изостаналост), се усещам прелестно. Имам положителни съседи и от селото, и пришълците виладжии като мен.
Знам по какъв начин живеят хората в селата в Северозападна България. Имам близки. Познавам този край. Хората са забравени и от страна, и от Бог… Тъжно е.

– Тези дни се чуват фанфари по какъв начин пенсиите ще се усилят с 6,6% от следващата година. Това мотив за наслада ли би трябвало да е, или е насмешка с най-бедните и беззащитните?

– Отношението е такова, каквото го възпитават в народа си управниците. Каквато е културата на този народ. Каквото са го възпитали в децата си тези, които в този момент са възрастни. Т.е. ние! Но при избори най-отговорни и дейни са тъкмо тези, които управниците сочат като отговорни за всичко.

Ами да мислят, като гласоподават за кого и защо гласоподават. Но истината е, че властниците се сменяха, отношението към възрастните хора – не! На кого да имат вяра?

– По мотив рождения ден на кинорежисьора Георги Дюлгеров разкрихте, че когато преди време сте гледали за първи път кино лентата му „ За Нешка Робева и нейните девойки “, сте се разплакали и сте се скрили, с цел да не ви видят. Кога плаче „ желязната Нешка “?

– Вече не рева. Единствено когато видя доста възрастни и немощни хора да се стопират пред кофите за отпадък. И се запитвам – това ли е Божието наказване? И за какво?