Марс вероятно е твърде малък, за да бъде обитаем
Ново проучване твърди, че една от аргументите скалистите светове да не са обитаеми евентуално е обвързвана с техния размер. Изглежда, че някои планети и спътници не са задоволително огромни, че да съумеят да задържат молекули, които са основни за образуването на живота. И Марс е измежду тях.
Изследователите вземат решение да потърсят следи от съществуването на разнообразни изотопи на калия в марсианските астероиди. Калият е умерено „ летлив “ – той спада към групата от детайли и смеси, които планетарните тела могат да изгубят. Водата също – тя пък е малко по-летлива.
Знаем, че в миналото на Марс е имало вода. Марсианският пейзаж е белязан от антични езера и речни долини. Къде е отишла? Все още не знаем сигурно. В съответното проучване калият е употребен като трасиращ детайл за водата. Екипът открива, че Марс е изгубил доста по-голямо количество калий в съпоставяне със Земята (която е по-голяма и по-мокра от Марс), само че не чак толкоз доста, колкото Луната или метеоритът Веста (много по-малък и по-сух). Ето за какво учените спекулират, че когато става дума за задържането на тези молекули (като водата например) и развиването на живот, размерът на галактическото тяло евентуално е от голяма важност.
„ Съдбата на Марс е била предопределена още през цялото време “, споделя проф. Кун Ванг от Вашингтонския университет, един от водещите създатели на изследването. Според него най-вероятно скалистите планети би трябвало да надвишават избран размер, с цел да могат да задържат задоволително вода, която да докара до развиването на живот, и да създадат тектониката на плочите допустима. И тяхната маса е по-голяма от тази на Марс.
Взаимоотношението сред гравитацията на обекта и количеството летливи субстанции евентуално е оказало въздействие върху това какъв брой влажен е бил Марс в предишното.
„ Няма подозрение, че в миналото по повърхността на Марс е имало течна вода. Но какъв брой тъкмо? Трудно е да определим с отдалечени измервания и изследвания, осъществени само с марсоходи – прибавя Ванг. – Съществуват голям брой модели за общото количество вода на Марс. При някои от тях Марс даже е бил по-мокрър от Земята. Ние обаче не имаме вяра, че казусът е бил подобен. “
Летливите субстанции се губят и в резултат на това какъв брой лек става даден планетарен обект. Учените би трябвало да вземат поради и този фактор, както и доста други, когато дефинират дали Марс би могъл (или в миналото е) поддържал живот и какви са възможностите екзопланетите – световете оттатък Слънчевата система – да са обитаеми.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: IFLSciecne
